Читалище „Добри Войников – 1856“ беше домакин на юбилейно тържество по случай 150 години от основаването на женското дружество „Родолюбие – 1872 г.“ Това е бившето читалище „Архангел Михаил“, което век и половина е в подкрепа на шуменските деятелки.
Тържеството откри Христина Христова, председател на организацията. Тя напомни за онези 15 родолюбиви шуменки, които се събират, за да създадат свое дружество. И цитира думите на Тончо Жечев „как тези Гергани са познавали съкровеното и ненакърнимо чувство за род и родина“. А за Благовещение – празникът на родолюбките, прочете стихотворението на шуменеца Борис Павлов. Нека да допълним, че той е ветеран от войната, дипломиран юрист, спортен деятел, почетен гражданин на Шумен, който до края на своя 98-годишен житейски път не спря да пише стихове. Казвайте ги тези неща на по-младите, припомняйте ги на по-възрастните, защото така се градят образците на родолюбие.
Колко актуално звучат думите на Вазов, които Христина Христова добави: „Историята на миналото е едно огледало, което обяснява настоящето и отразява бъдещето“. Денят за тази историческа равносметка дойде! След това тя ни припомни девиза на учредителките: „Събрали сме се, за да творим добро“. Най-свидната им рожба е девическото професионално училище „Княгиня Евдокия“. Достоен негов наследник днес е Професионалната гимназия по облекло, хранене и химични технологии „Проф. д-р Асен Златаров“. Председателката каза: „Ние се гордеем с това, че връзката не е прекъсната, че традициите, заложени от нашите смели и дръзновени предшественички, продължават“.
Веселин Тодоров, директор на училището, поздрави родолюбките с техния юбилей. Възпитаници на гимназията се включиха в празничната програма, в която участваха ученици от няколко училища. Имаше класическа и народна музика, възрожденски и патриотични песни. За финал пя вокална формация „Малка серенада“.
Христина Христова изреди поздравителните адреси от училища, читалища, музеи, библиотеки, детски градини и др., придружени от много цветя. Прочетен беше поздравителният адрес на кмета Любомир Христов. „Вашият пример ни кара да се вглеждаме в себе си“, пишеше той. Нямаше обаче представител на общината, който да направи жив поздрав от уважение към белите коси на шуменските родолюбки. Те жадуваха за социален контакт, една стисната ръка, жива почит към тяхното дело. Пренаселена от експерти по култура, администрацията свикна с протоколното изпращане на поздравителни адреси. А как беше в предизборната кампания преди месец? Върволица от пиари и чиновници се тълпяха по време на изложби, концерти, театрални премиери…
Доклад за женското дружество прочете член на управителния съвет с претенции за учен-историк. Финалът беше: „Аз няма да разказвам за този вълнуващ момент 12 февруари 1994 година“. Това страшно обиди дамите в публиката, които отдадоха почти 30 години от живота си за възстановяването на дружество „Родолюбие – 1872 г.“ Жената-докладчик няма как да знае за безсънните нощи, когато се пакетираха помощите, когато в снежните преспи се транспортираха храни и дрехи до домовете за болни и сираци, когато се обикаляха фирми и институции за подкрепа. Едва от няколко години член на управителния съвет, лекторката избирателно е ползвала издадените от дружеството архивни материали, свързани с честването на 125 и 140 години от създаването му. Точно тези активистки от времето на прехода, вече в напреднала възраст, организираха теоретичната конференция през 1997 г., документални изложби, празници с общественици, краеведи, видни личности на Шумен. Много бяха техните битки. Изстрадаха всяка своя инициатива по примера на своите предци през Възраждането и след Освобождението, когато благотворителността ги сплотяваше в името на доброто. И заслужаваха да чуят, че не са забравени.
В същия 20 октомври 2022 г., когато чествахме юбилея, българите бяха отвратени от скандалите в парламента за избора за председател. Политически лидери призоваваха за смирение. Може би някой трябваше да се смири и да наведе глава на 150-годишния юбилей на дружество „Родолюбие – 1872 г.“. Кой тенденциозно пропусна в историческия преглед имената на председателките на женското дружество след възстановяването му? Кой отне живата почит към дамите в залата, някои вече на възраст 90 години?
За да се знаят и помнят…
Ние ще споменем имената им след 1994 г., когато дружеството се възстанови, за да се четат и знаят и от следващите последователки на женското движение. До 2000 г. председател беше Юлия Арнаудова – два мандата, почетен председател на дружеството. След нея начело бяха Христина Христова, Мария Хитрова, Надя Тодорова, Душица Куцарова, Ивелина Велкова, Аглика Добрева, отново Христина Христова.
Пет години след възстановяването си дружеството беше без офис и се надяваше, че сградата на бившето стопанско училище ще бъде възстановена на организацията. В нея последователно бяха настанявани историческият музей и шуменската филхармония. Делото за връщане на сградата беше спечелено в Шуменския окръжен съд през 1997 г., но през следващата година родолюбките го загубиха във Върховния касационен съд. Стана ясно, че на нито една женска организация в България не са възстановени имотите, придобити с лични и обществени дарения. Волята на хиляди дарители беше погазена, а се очакваха 3 милиона лева за цялата сграда, които да бъдат дарени на Техникума за обществено хранене – наследник на стопанското училище в Шумен. На 2 октомври 2005 г. в сградата на родолюбките беше открит Комплекс за социални услуги. В приземния етаж отделиха стая за тях.
На 24 септември 1997 г. дружество „Родолюбие – 1872 г.“ чества 125 години от създаването си. Организирани бяха конференция, изложба и тържествен концерт, на който присъстваха гости от Българския женски съюз – София, женските дружества в страната, наследници на стари шуменски фамилии, свързани с възрожденските идеи на организацията. Сред специалните гости беше Александрина Милчева – водеща солистка на Виенската опера, която се срещна със съученичките си от гимназията. Юбилеят на дружеството се превърна в празник на целия Шумен. Нека изредим имената на членовете на ръководството, което месеци наред работи за юбилея на „Родолюбие – 1872 г.“ Това са: Юлия Арнаудова, Душица Куцарова, Елена Дочева, Елка Сакелариева, Мария Хитрова, Милка Димитрова, Мария Кюлджиева, Янка Бъчварова, Родина Ангелова, Мариана Михайлова, Милка Гройс. Новите членове на днешния управителен съвет не са присъствали, иначе щяха по друг начин да изразят отношението си към инициативния комитет, който беше сега в залата. Нарушено беше още едно правило: всички доклади и сценарии за чествания се четат и приемат предварително в управителния съвет. Не можеш еднолично да си играеш на достойнство, когато не си бил от първия ден след възстановяването на организацията.
Може ли да бъдем толкова безпаметни към Елена Дочева – почетен член на дружеството, която 20 години неуморно посещаваше социални домове и организираше дарения? С финансовата подкрепа на д-р Иван Дочев беше отпечатан юбилейния сборник през 1997 г. Чухме името на проф. Тотю Тотев, приятел на родолюбките, но защо не чухме имената на д-р Иван и д-р Елка Сакелариеви? Архивите говорят за още шуменски авторитети, които правеха празниците на дружество „Родолюбие“ събитие в културния живот на града.
На 150-годишния юбилей някои от родолюбките си спомниха една от най-инициативните години, когато се избра за председател Надя Тодорова. На 11 юни 2006 г. членове на управителния съвет станаха Димитричка Чернева, Пенка Спасова, Валентина Иванова, Добринка Кантарджиева. В контролния съвет бяха Родина Ангелова, Денка Евтимова и Анна Антонова. За инициативите на дружеството бяха привлечени детски градини, училища, актриси от театъра, самодейни колективи, читалищни деятели. Не всички са между живите, но тези, които доживяха 150-годишния юбилей, искаха да чуят своите имена и събитията, за които са работили самоотвержено.
Нека да напомним за още едно честване. На 7 октомври 2007 г. шуменци честваха 135 години от създаването на женското дружество „Родолюбие“ и 120 години от рождението на Павла Вайсман – Жекова, дипломирана във Виена, отдала 50 години от 86-годишния си живот на шуменската интелигенция. Тя е преподавателка на именития си ученик Панчо Владигеров, по-късно негова тъща, и на световноизвестната пианистка Милена Моллова, която казваше: „Аз съм продукт на Павла Жекова“. На този ден стана нещо забележително. В градинката пред читалище „Д. Войников“ шуменските родолюбки посадиха кедрово дърво в памет на Павла Жекова – признателност от нейните съграждани. Днес няма помен от дървото. И на никой не му прави впечатление вече 15 години, макар за събитието да пристигнаха десетки гости от София, за да уважат Павла Жекова – музикалната възрожденка на Шумен.
Макар и в объркана хронология по време на юбилейното тържество, председателката Христина Христова напомни как дейността на дружеството е прекъсната през 1945 г., за да се възроди през 1994 г. по инициатива на Биляна Багрянова, която беше в залата. То е възстановено от дъщери и внучки на шуменските свободолюбиви шуменки. Христина Христова подчерта, че основният акцент в дейността му е благотворителността за подпомагане на бедни, болни, социалнослаби – деца, ученици, възрастни. Най-големите дарения бяха правени за дом „Майка и дете“, Дом „Детелина“, социални домове за сираци в общините Смядово, Никола Козлево, Велики Преслав, за пострадали от наводнения в страната и др. Подпомагани бяха абитуриенти от професионалната гимназията – партньор и математическата гимназия.
Председателката не пропусна инициативата на Николай Йонков, спонсор на дружеството. В продължение на 20 години управителят на фирма „Трансконтинентал“ безплатно предоставяше на дружеството заведение или зала в хотел „Шумен“ за празниците и спонсорираше кръщенетата на деца от Дом „Майка и дете“. Почти 100 са децата, на които кръстници бяха той и синът му.
На всяко тържество с погача и сладкиши от 1994 г. до последния празник преди пандемията през 2019 г. идваха учениците от Професионалната гимназия за обществено хранене, облекло и химични технологии „Проф. д-р Асен Златаров“ в Шумен. За юбилейното тържество младите кулинари бяха подготвили коктейл.
На него, далеч от публиката, бяха връчени цветя на жените-активистки и първи председателки. Вместо това да стане тържествено в залата и пред всички. Как не се сетиха организаторите да поканят за приветствие някоя от тях? И дали не бяха пропуснали цвете за някои от най-възрастните и достойни дами, които си тръгнаха преди коктейла? Както каза с тъга една достойна шуменка: „още сме живи и ни забравиха“…
Не можеш да имаш последователи на женското дружество, когато не изразиш лично отношение в концертната зала. Възрастта не е порок, но от късата памет и от лошият пример боли. Няма да ви го кажат обидените, но го прочетохме в очите им. Та това не е годишнина, а юбилей – „златен“, както го обявиха водещите тържеството! Юбилеите се честват на 25 години. Следващите юбилеи на родолюбките ще са в архивите. Още малко сред нас ще са най-преданите дами, наследнички на свободолюбивите шуменки с възрожденски дух. Можехме да бъдем по-уважителни към тези, които успяха да дойдат в читалището, защото други бяха болни и немощни, и само питаха за празника.
Юбилеите са повод за вълнения и размисли. Равносметката е неизбежна. За 150-годишния юбилей на дружество „Родолюбие – 1872 г.“ признанието дойде с много тъга. Възникнало в епоха на свещен идеализъм през Възраждането, днес то е само хроника в демократичния ни преход…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина Минчева
