Доц. д-р Емануел Спорн е хирург във Wiener Privatklinik –WPK във Виена. Специализира в областта на абдоминална, коремна хирургия и гръдна хирургия. Основният му фокус е гастроентерология, онкологична хирургия, хирургия на жлъчния мехур, както и стомашно-чревни рефлексии. Докторът е и старши лекар в Медицинския университет на Виена. По време на медицинската си кариера той участва активно в различни проекти и проучвания и има ключова роля в развитието на нова хирургична техника в областта на минимално инвазивната хирургия. Автор е на многобройни научни статии и изнася лекции като участник в национални и международни конференции. С д-р Спорн говорим за рака на гърдата и хирургическият подход при лечението на това заболяване.
-Доктор Спорн, годишно хиляди жени в България са диагностицирани с рак на гърдата. За съжаление, това е съпътствано и с висока смъртност. Според Вас, какво означава превенцията на това заболяване и как тя може да бъде направена?
-Вече е ясно, че рутинният мамографски скрийнинг дава възможност за ранно откриване на рака на гърдата. Това ни позволява да лекуваме този вид рак в ранен стадий, което води до подобряване на дългосрочната преживяемост на пациента, както и до високата степен на запазване на гърдата, като в Австрия тя достига до 90% от случаите, при които се избягва мастектомия. Нещо повече, мултидисциплинарният подход с хирургия, химиотерапия, ендокринна терапия и лъчева терапия предлага широк спектър от ефективни опции за лечение, които имат като резултат отлични нива на дългосрочна преживяемост и добро качество на живот по време и след терапията на рак на гърдата.
-Знаем, че причините за рака на гърдата все още са неизвестни, но може ли да ни дадете няколко примерни рискови фактора?
-Най-важният рисков фактор е мутацията на BRCA1 и BRCA2-гените, което се асоциира с до 80% риск от развитие на рак на гърдата. Други рискови фактори са наличието на случаи на заболяване в семейството, наднорменото тегло, късната бременност или липсата на такава, хормонозаместващата терапия, пушенето и липсата на физическа активност. От друга страна кърменето може да намали риска от рак на гърдата.
-Когато става дума за хирургически подход при лечение на тумора, каква е промяната от гледна точка на Вашия повече от 20-годишен опит? Какво е развитието по отношение на техниката и технологичното оборудване? Как бихте дефинирал модерния подход при хирургическата операция на гърдата?
-Новите техники вече са факт, такива като биопсия на сентинелни лимфни възли, при която се избягва пълната дисекция и значително се намалява продължителността на постоперативната заболеваемост (болка, лимфедем). При пациенти с големи тумори неоадювантната химиотерапия може предоперативно да намали размера на тумора и да ни позволи да проведем съхраняваща гърдата хирургическа намеса при пациенти, които иначе са били кандидати за мастектомия. Съхранението на гърдата, последвано от лъчева терапия, дава същите резултати по отношение на дългосрочната преживяемост, с подобрено качество на живот.
-На каква база решавате какъв хурургически подход е подходящ за вашите пациенти – класически или лапароскопия?
-Първо следва да се каже, че лапароскопията се използва при коремната хирургия, но не и при операции на рак на гърдата. Ако става дума за лапароскопско третиране на злокачествени коремни заболявания, аз рутинно използвам тази техника за колоректална хирургия. Но не всеки пациент е подходящ за този подход. При определени пациенти с извършена отворена коремна операция може да са налице обширни интраабдоминални сраствания, които възпрепятстват лапароскопския подход. Големи тумори, които са инфилтрирали съседните тъкани също могат да бъдат противопоказни. Решението дали пациентът е подходящ за лапароскопска операция е индивидуално за всеки. Ако пациентът е подходящ, той или тя ще страдат от по-малко следоперативни болки, ще имат по-бързо възстановяване, по-бърза дефекация и по-кратък болничен престой.
-Има ли някакви различия в работата на частните и държавните болници? Дали пациентите се лекуват по различен начин?
-В Австрия и частните, и държавните болници имат много високи медицински стандарти. Разбира се, има някои разлики между частния и публичния сектор с наличие на предимства и недостатъци и при двата. Докато престоят в частна болница в повечето случаи предлага повече удобства и индивидуален избор на специалисти, държавната болница осигурява интензивно лечение за високорискови пациенти и следоперативна грижа в случаи на големи коремни операции.
-Относно случаите, диагностицирани от Вас досега във Вашата област на експертиза – стомашно-чревни тумори, панкреас, черен дроб, далак, кои се срещат по-често и имате ли обяснение защо е така?
-Най-често срещаните са колоректалните злокачествени заболявания, които се проявяват по-често даже от рака на панкреаса и рака на черния дроб. При това повечето пациенти, диагностицирани с рак на дебелото черво, могат да бъдат третирани оперативно, докато голям брой пациенти с рак на панкреаса и черния дроб не са подходящи за операция, поради напредналия стадий на болестта по време на извършването на диагнозата.
-Какво ще посъветвате жените, които са диагностицирани с рак на гърдата?
-Свържете се със специалист по хирургия на рака на гърдата възможно най-бързо. Той ще ви лекува със средства от терапията, състояща се от няколко възможности за лечение – хирургия, лъчева терапия, химиотерапия, ендокринна терапия.
-Как пациентите от България могат да се свържат с Вас?
-Пациенти от други страни могат лесно да се свържат с нас чрез електронна поща на адрес info@wpk.at.
