Историята на празника Първи май се свързва с международното социалистическо движение през XIX век и работническите протести за зачитане на елементарни социални права. Началото се поставя на 1 май 1886 г. в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за въвеждане на официален 8-часов работен ден. След тридневни протести в Чикаго полицията и частните охранители разпръсват протестиращите, раняват около 200 души и убиват поне четирима. На 4 май по време на последвалия протест срещу полицейското насилие сред полицията е хвърлена бомба, при която загива един полицай и шестима са ранени. Набързо са осъдени и екзекутирани седем анархисти, впоследствие оправдани като невинни.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. През 1904 г. еждународната конференция на социалистите в Амстердам призовава “всички социалдемократически партии и профсъюзи от всички страни да демонстрират енергично на Първи май за официалното признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир”. Тъй като най-ефективният начин за демонстрации е стачката, конгресът решава, че е “задължително за всички пролетарски организации от всички страни да спрат да работят на 1 май, навсякъде, където е възможно без негативни последици за работниците”.
За първи път опит за честване на Първи май у нас се прави през 1890 г. от Топографското дружество. През 1939 г. Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 г. комунистическата власт започва да чества празника всяка година. След 1989 г. Първи май продължава да е официален и неработен ден, но държавната власт не се ангажира с организирането на масови прояви, както по времето на социализма.
Първи данни за честването на празника на труда в Шумен и региона има в Държавен архив. Снимка от 1895 г. свидетелства за събиране на шуменци в местността „Кьошкьовете“. Фотографии доказват, че работници излизат на протести в защита на своите социални права в Нови пазар, Върбица, Преслав. Във времето на социализма манифестациите на 1 май бяха част от празничния календар на страната.
Днес Първи май е един от официалните празници в България и официален почивен ден. В кратка фотографска хроника показваме как е възникнал празникът в Шуменския край. Днес отношението към Първи май не е еднозначно, но снимките са свидетелство за времето, в което сме живели ние и нашите предци. И сега у нас синдикатите ще призовават за адекватно заплащане на труда, а в много страни по света ще има манифестации и протестни шествия. Кризата изостри социалните сетива на хората, а у нас остана само носталгията по работническата солидарност. Нацията ни е изтощена от безкрайния преход и управленски кризи. Всеки сам избира дали да празнува Първи май, но оптимизмът не е заразителен. Ние само даваме повод за размисъл…
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Държавен и Личен архив
Браво, Валя! Много хубава статия! … И сега е видно, че борбата за трудови права не е отживелица. … Запитали Радио Ереван кога ще дойде хубавото време? Радиото отговаря: То мина! Автор проф. ИВО ХРИСТОВ.