Последната книга на Надежда Бонева за Константин Величков събра в регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” преподаватели и студенти от Шуменския университет, приятели на литературата и родолюбци. Всяко гостуване на преподавателката по „Антична и западно-европейска литература” в нашата Алма матер в периода 1975-1989 година е събитие за интелектуалния елит на града, защото тя работи безкомпромисно по европейските изследователски критерии за ерудиция, знания и естетически вкус на филолозите. Може би затова проф. д-р Димитър Попов – преподавател по стилистика, сподели, че не е заслужил ролята на водещ, след като е ученик на Надежда Бонева.
А тя има специално място в съзнанието на своите колеги и студенти, които отново се почувстваха в нейната аудитория, надживели времето, но по нов сценарий. В книгата й „Непознатият Константин Величков” са преработени текстове от дисертационния й труд, обогатен с документи за известния наш поет, преводач, политик и общественик, отдал творческите си сили за пренасяне на италианската култура в новоосвободена България.
Специално място в презентацията имаха официалните гости Антонио Таркуинио – почетен консул на Република Италия за Варна и Бургас, капитан I ранг Марио Фаусто – представител на Военноморските сили на Италия в щаба на Българските военноморски сили и НАТО, д-р Димитър Стойнов – съветник на италианския консул в България. Проф. д-р Сава Сивриев – литературен историк и теолог, въведе аудиторията в творчеството на Надежда Бонева – доктор на филологическите науки, автор на поезия, роман, преводи, научни студии.
С Италия започва модерната европейска култура
за България през 80-те години на XIX век – обект на изследванията на авторката. Идеализмът, високият естетически идеал и принудата на Константин Величков да живее извън България заради политическата действителност у нас след Освобождението е тънката нишка на духовните търсения на Надежда Бонева след 1990 година, когато напуска Шумен и България.
Проф. Сава Сивриев припомни, че тъкмо по идея на този наш възрожденец е възникнало Държавното рисувално училище, по-късно Академия по изобразително изкуство. Много важни са очерците му за „Всеобща история на литературата”. Университетските ни преподаватели смятат, че Константин Величков стои неоснователно в сянката на други писатели в културното строителство на България в края на XIX век.
Проф. Христо Трендафилов – автор на увода в книгата на Надежда Бонева, оцени уникалността на този научен труд. Нейн възпитаник както много други професори и доценти в Шуменския университет, той ни върна в необичайната атмосфера от емоции и провокативни анализи в часовете по западно европейска литература на нестандартната по стил за онова време преподавателка. И до днес респектирани от академичното й ниво и високи критерии за литература, ние – нейните студенти, няма как да не оценим приноса й за развитието на филологическата специалност и професионалното ни развитие като личности. И докато литературните критици препускаха през творчеството на Надежда Бонева, сред публиката в залата се чу:
„Бонева е легенда за университета!“
Краят на българското Възраждане в края на XIX е в съзвучие на италианския Ренесанс, за който пише и преподава авторката. С високия академичен стил Надежда Бонева ни е подготвила за демократичния преход. Жаждата за европейски дух и културни ценности днес догонваме с българската си идентичност в Нова Европа. Така е прохождала културата ни преди век, така се легитимира и сега пред света с предизвикателствата на виртуалното пространство.
Авторката на първото литературоведско изследване на флорентинския период в творчеството на Константин Величков благодари персонално на организаторите на литературната премиера в Шумен, на издателите на книгата, специално на спонсорството на община Пазарджик – родното място на видния наш възрожденец. На корицата на изданието е непознатият портрет на този общественик, живял едва 52 години, но оставил трайни дири в българската история като участник в Априлското въстание, Съединението на България, министър на просвещението, министър на пътищата и съобщенията, министър на търговията и земеделието, поет, писател, преводач, художник…
Надежда Бонева призна, че са й най-скъпи онези 16 години в Шуменския университет, когато е чела лекции на студентите си. Тя каза:
„Това са най-хубавите години в живота ми!
Те ми донесоха морално удовлетворение, защото си давах сметка, че трябва да оставя някаква следа не само с лекциите си, но и с поведението си. А всичко това идва от Константин Величков – модел за възпитание и естетика. От него е интересът ми към Италия. Бях ученичка в гимназията, когато разравях медицинския архив на моя дядо по бащина линия, който беше лекар, и открих „Писма от Рим”. Константин Величков е феномен, явление със сложната си житейска биография. Той предхожда по естетика Пенчо Славейков и е незаслужено засенчен от Иван Вазов. Отвратен от следосвобожденска България, този европеец бяга от родината си и умира във Франция. Константин Величков трябва да се изучава в училище. Очаквам някои от моите студенти да изследват други непознати страни от живота му, защото такива има”.
Първи преодоля вълнението в препълнената зала Антонио Таркуинио, който се обяви
италиански посланик в Шумен,
проговаряйки на български език. Диалогът продължи на мелодичната италианска реч, за която се оказа, че има много преводачи в аудиторията. Дипломатът каза: „Не е лесно да се превежда Данте Алигиери, не е лесно да се пише поезия на италиански език, както го прави Надя Бонева. Благодаря на цяла България и се надявам, че тези празници на литературата ще продължат и в бъдеще! В Южна Италия има градче Челе ди Булгерия, където някога са се заселили българи. Интересна е скалата Ла Рока на остров Сицилия, която има голяма прилика с вашата страна. И моят роден край е много близък по природа и темперамент с България”.
Проф. Ивелина Савова се опита да надникне в творческата лаборатория на Надежда Бонева. С една дълбока въздишка авторката призна, че отлага стихосбирката си „Нежността на утрото” заради сборник с есета за пет италиански и пет български автора. Личната й изповед ни открехна моменти от раждането на стихове на български и на италиански език, поетични вълнения дори по време на полет в самолета за САЩ, изпитанията на превода, които са „радост в тъгата” по критерия на Константин Величков. А Умберто Еко казва, че „най-висшата трансформация е преводът”, припомни проф. Димитър Попов. „Тя е божествената!” – допълни Надежда Бонева.
И продължи: „Имам импресионистичен подход – пиша със сърцето си. Фактите анализирам с разум, когато става въпрос за изследвания. Това съм аз – безкомпромисна във всеки миг от живота си!”
Любопитство към литературните вкусове на Надежда Бонева прояви и шуменският писател Иван Карадочев, нейн възпитаник. Тя обобщи: „По ваше време нямахме свободата да изучаваме всички автори, но сега студентите не четат като вас. Радвам се, че имах такива студенти като вас – любопитни, знаещи, талантливи”.
А Светлозар Георгиев – преподавател по български език и литература в езиковата гимназия „Никола Вапцаров”, продължи: „Не четат и учениците днес, защото текстовете, които учат, не са им интересни”. Надежда Бонева подчерта думите на Константин Величков „за необходимостта от идеализъм в бездуховното ни време”. Да, този „рицар на духа” ни е потребен, за да имаме държавни и културни личности като него. Истинска провокация към стила и поведението на днешните управленци…
Константин Величков отваря вратата за италианската култура в България. Чрез книгата си за него
Надежда Бонева събра за литературен диалог в Шумен
различни поколения от различни националности. Сред нас беше д-р Трейси Спийд – американка, българистка, която от скоро работи в Шуменския университет, заедно с други нейни колеги, които на чаша вино по-късно споделиха какви духовни хоризонти носи за нас този възрожденец.
Художественото слово прекрачва граници, събира дипломати и творци, събужда самосъзнанието за народ. Незабравима литературна вечер, която още преживяваме с посланиците на европейския дух.
Валентина МИНЧЕВА
