Лекарствата за диабет и антибиотиците да се предписват задължително и отпускат само с електронна рецепта от 1 октомври 2023 г. предложи Министерството на здравеопазването с промени в своя наредба, публикувана за обществено обсъждане. Приемането на поправките беше съобщено в ситуация, когато животоподдържащи медикаменти започнаха да липсват на българския пазар. Най-засегнатите са диабетиците, а проблемът с антибиотиците стана актуален през есенно-зимения сезон, когато потреблението нараства.
Фармацевти и медици първи се противопоставиха, аргументирайки се с проблеми от практиката. Ден преди да публикуваме материала по темата, МЗ съобщи: „Задължителното предписване на антибиотици и медикаменти срещу диабет няма да влезе в сила от 1 октомври, както бе предвидено първоначално. Измененията в Наредба № 4 за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, с която се въвежда задължително електронно издаване на две групи лекарства – антидиабетни и антимикробни, ще влязат в сила с точно посочена дата след обнародване в Държавен вестник. Първоначално заложената дата 1 октомври 2023 се измества. Предстои експертите на МЗ да отразят всички становища и предложения, постъпили в хода на общественото обсъждане. Въвеждането на е-рецептата следва да бъде съобразено и с изискването и препоръките на Министерството на електронното управление за генериране на два Национални референтни номера – първият от тях при изписването на рецептата, а вторият при отпускането на лекарствения продукт. По този начин ще се гарантира контролът върху употребата на двете групи лекарства, ще се пресекат нерегламентираните практики, които биха довели до недостиг или липси на лекарствени продукти за българските граждани“.
В Шуменска област има 98 магистър-фармацевти. Потърсихме за коментар един от тях, тъй като в гилдията безпокойството беше голямо. Разговаряхме с Мария Велинова. Тя е родена в Ихтиман, където завършва гимназия. През 1983 г. се дипломира по специалността фармация в Медицинска академия-София. Започва работа в някогашната Аптека №4 на площад „Руски паметник“. Става нейн управител, когато аптеките са вече общински. След това завършва още две специалности като следдипломна квалификация: Фармацевтично законодателство и мениджмънт и Оценител на фармацевтични продукти по европейски стандарти. От 1997 г. до 2004 г. е изпълнителен директор на „Лавена“ АД. След това открива частна аптека. Малкият й син Виктор поема по нейния професионален път и сега е магистър-фармацевт. Била е заместник-председател и член на управителния съвет на регионалната колегията при Българския фармацевтичен съюз, а два мандата – нейн председател в периода 2016-2019 г.
Мария Велинова разясни проблема: „Има проект за промяна на Наредба №4 на МЗ за изписване на рецепти. Скоро я промениха във връзка с рецептите за наркотичните вещества, зелените и жълтите рецепти станаха електронни. Има нов проект за промяна – всички рецепти за лекарствени продукти, които съдържат антибиотици, и за антидиабетни медикаменти. Намерението е те да станат само електронни, финансирани както от здравната каса, така и за свободна продажба. Гентамицин крем, например, ще бъде с електронна рецепта. Антибиотичен прах за рани – също. Капки за очи, капки за нос. Т. е. всички медикаменти, които съдържат кулир /разтвор, най-често стерилен/.
От една страна, това е добро като идея, за да се ограничи приемът на антибиотици от пациентите, които се самолекуват. От друга страна, ще има някакъв контрол при изписването им, както и смяната на антибиотиците през три дни. Обаче има проблем, който започна от ковид пандемията, когато голяма част от лекарите преглеждаха пациентите пред телефон, Вайбър, Скайп. Много от пациентите идват в аптеките с изписаното по тоя начин лекарство или лекарят се обажда по телефона, за да каже какво да му продаде аптекарят. Тук се размива отговорността. Има и други два момента. Ако дадена аптека работи на удължено работно време, в празнични и почивни дни, никой от лекарите – джипита и специалисти, не си вдига телефона, за да разговаря с фармацевта. Медиците, които ходят на домашни визити, как ще влязат в Националната система за информационно обслужване, за да изпишат електронната рецепта? Софтуерът на Националната здравна каса е много остарял и блокира тази система. Друг момент е, че много от лекарите, които по някакъв начин са свързани с определени аптеки, злоупотребяват и казват на пациентите, че те са изпратили електронната рецепта в конкретна аптека и само там медикаментът може да се получи. Това не е истина. Попаднала в т. нар. облак на информационната системата, тая рецепта е видима за всички аптеки. Т.е. пациентът може да избере в коя аптека да му изпълнят рецептата. Това е спекулация с неинформираността на пациентите“.
Общественото обсъждане мина. До 8 септември трябваше да се подадат становищата. През септември те се разглеждаха в МЗ и разбрахме, че са много разнородни. Българският фармацевтичен съюз и Българският лекарски съюз са дали положителни становища за промяната, но пациентските организации и Организацията на търговците за паралелен внос и износ на медикаменти са били против. Продължаваше обсъждането в здравната комисия на парламента, а след това подробностите в наредбата се координираха на ниво Министерски съвет.
Каква е практиката с електронните рецепти в света? Мария Велинова отговори: „Има много „за“ и „против“ тези промени за електронните рецепти, защото в цял свят успоредно с електронната рецепта върви и хартиената рецепта. Единствената държава, в която няма хартиена рецепта, е Латвия. Но когато латвийците пътуват в друга държава за лекарства, им се изписва хартиена рецепта. За България това не е удачно. Има голям дефицит на лекарства, които пациентите си купуват в Турция, Гърция и др. Освен това за лечението на диабетиците често се налага смяна на медикаменти и смяна на дозировка. Което означава, че ние умишлено натоварваме доболничната помощ – всяка седмица да преглеждат пациентите и да изписват нови електронни рецепти. Но основен аргумент е световната практика. Няма държава в света, която да е забранила хартиената рецепта. Станахме по-големи католици от папата… Много от фармацевтичните фирми направиха заводи в Турция и така там се произвеждат същите техни медикаменти, но под друго генерично име, за да задоволят нуждите на турския аптечен пазар, който е много голям“.
Валентина Иванова – МИНЧЕВА
Снимка Авторката
