С концерт на Симфониета-Шумен отбелязахме юбилея на Панчо Владигеров ден след 13 март, който съгражданите му помнят и тачат. Нямаше поздравителни адреси и цветя от институциите за 125-годишнината от рождението на патриарха на българската музика. Публиката зае по-малко от половината места в концертната зала на общината, сред които липсваха официални гости. Събитието беше повод във фоайето да се появят служители от културния отдел на общинската организация, които иначе не са сред публиката на нашата Симфониета.
Във фоайето „Държавен архив – Шумен” беше подредил документална изложба за живота и творчеството на композитора. По-скромно и вяло от това не може да бъде, но каквото – такова.
Празникът беше в заглавията на Владигеровите творби, най-популярните и най-често изпълнявани от нашите симфоници. Живата музика ни върна паметта за легендарния шуменец. Както коментираха присъстващи: „Един Панчо имаме, но не го честваме като хората!…” Е, поне по телевизиите видяхме как ученици, студенти, музиканти в другите градове тържествено го почитат. И слава богу, преди кончината на патриарха, за да преживеем пълноценно музикалния празник.
Концертът в Шумен беше със специалното участие на диригента Славил Димитров и две млади оперни дарования, вече с изяви и на световните сцени. Те огряха сцената в потискащо овехтялата зала, където скъсаните и счупени столове започват от първия ред.
Мила Михова започва да учи оперно пеене първо с майка си Дарина Такова, една от големите звезди на българската и световната оперна музика. Специализирала е при музикални експерти в Италия. По-късно участва в оперни фестивали, семинари и концерти. Сега има ангажименти у нас, в Германия, Италия, Испания и др.
Виктор Кръстанов също като Мила е специализирал в академията „Борис Христов” в Рим и е възпитаник от майсторския клас на Райна Кабаиванска. Реализира активна концертна дейност в много европейски държави, освен нашите оперни театри.
В концерта, посветен на Владигеров, чухме песен и марш от „Българска сюита”, песен към пиесата „Тебеширеният кръг”, сарабанда и менует из „Класично и романтично”, често изпълнявани от внуците на Владигеров в Шумен, както и от други музиканти. Съвсем в духа на българския фолклор бяха класическите творби „Брала мома Ружа цвете”, „Биляна платно белеше” „Вила й се гора”, а последната песен „Минчо на Минка намигна” ни развесели в изпълнение на младия бас Виктор Кръстанов.
Духа ни повдигна Българската рапсодия „Вардар”, която Панчо Владигеров пише през 1922 г. в Берлин, а три години по-късно е изпълнена от цигуларя Макс Розен в „Карнеги Хол”, Ню Йорк. Това е най-известното българско произведение – емблематично за музикалната ни култура.
Всички композиции в програмата са оркестрирани от Славил Димитров. Симфониета и гостите бяха изпратени с аплодисменти и „браво”. Концертът беше с участието на музиканти от други градове. Диригентът беше довел Мина Георгиева – виола, Тодор Георгиев – цигулка, Ивайло Благоев – трети тромпет, първокурсници от музикалната академия „Панчо Владигеров”, бивши негови ученици в музикалното училище в София. На арфата свири Мартина Ябланска, а на трета валдхорна – Васил Влайков, оркестранти от операта в Русе.
Благодарим на всички домакини и гости, които осъществиха юбилейната програма, за да почетем Владигеров. До следващия четвъртък, когато диригентската палка ще е отново в Любомир Денев – син, а гостите солисти ще свирят произведения за флейта и обой, за да ни припомнят „Красотата на ХХ век” в музикалната класика.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
