За пръв път от 40 години Шумен посрещна български патриарх: Стотици очакваха патриарх Даниил в храма „Свети Три Светители“

Стотици шуменци посрещнаха днес патриарх Даниил в храма „Свети Три Светители“, където главата на българската православна църква отслужи мобелен по повод 1 160 години от покръстването на българския народ и 1 170 години от създаването на българската азбука.

За пръв път от 40 години в Шумен пристига български патриарх и вярващите го очакваха с искрено вълнение. Негово Светейшество беше придружен от Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, вицепрезидента Илияна Йотова и кмета на Шумен Христо Христов.

„За нас е радост и благословена чест да посетим днес Шумен във връзка с тази бележита годишнина и нека Бог ни благославя да пазим и развиваме това, което са ни завещали предците!“, благослови патриарх Даниил преди да влезе в храма.

Пред журналисти той посочи, че регионът има огромно значение за развитието на българската цивилизация. „Тук са първите години, първите векове на просвещението. Тук е люлката на нашата българска цивилизация, такава каквото я познаваме днес. Това, че в града днес се строят нови храмове говори, че тази традиция е жива“, заяви патриархът. По повод инициативата на кметското ръководство да построи нова църква в квартал Добруджа, патриарх Даниил изрази голямо задоволство: „Даваме благословията си за изграждане на нов храм в Шумен. Какво по-хубаво от това! Ако нашият живот, ако нашият житейски път не е свързан с храма, с какво е свързан?“, заяви негово светейшество.

След празничния молебен в храм „Свети Три светители“, патриах Даниил се обърна към присъстващите с призив да следват примера на Свети цар Борис – покръстител, защото следването на Божия закон винаги е водело до добруване и просперитет на народа ни. Изключително важен и съдбоносен е бил изборът на цар Борис да приеме християнството и да покръсти българския народ преди 1160 години, каза патриархът и коментира:

„Днес този избор се обяснява с различни политически, културни и държавнически съображения. Но се пропуска нещо много съществено – личната вяра на светия княз. За тогавашния езически владетел, който според прабългарската традиция е и върховен жрец, е било велико предизвикателство да се откаже от духовната си власт и да приеме Божия закон. Владетелят да се покори и да стане изпълнител – какво велико смирение пред Бога е това и какви велики плодове за него и за народа ни до ден днешен води това! Защото преди това България търпи поражения на бойното поле, но веднъж приел божият мир в сърцетото си, Свети цар Борис е направил всичко възможно поданиците му да живеят в този мир. Това създава условия и за създаването на писмеността и се полага началото на тази цивилизация, тази наша идентичност, в която живеем и днес. Делото на Свети цар Борис ни задължава и днес да се поучим от него, защото за всеки човек е предизвикателство в личен план да се покори и да приеме духовния закон Божи. Това велико дело е пример особено за управниците, защото приемането на тези Христови заповеди неминуемо водят към единение, зачитане на човека до нас, взаимопощ. Колкото пъти управници и народ са следвали този път, предначертан от свети цар Борис, Божието благословение не е закъснявало!“, посочи патриарх Даниил.

След молебена, патриах Даниил посети шуменския университет „Епископ Константин Преславски“ където участва в пленарна научна сесия по повод 1 160 години от покръстването на българския народ и 1 170 години от създаването на българската азбука.

Тържествата в Шумен по повод годишнините започнаха сутринта в регионалната библиотека Стилиян Чилингиров, където вицепрезидентът Илияна Йотова и кметът на Шумен Христо Христов откриха изложбата „Азбука и история“. Експозицията представя етапите в развитието на глаголицата и кирилицата и е проект на Държавния културен институт към Министерството на външните работи, Центъра за Славяно-византийски проучвания към СУ „Св. Климент Охридски“ и Фондация „Елена и Иван Дуйчеви“

„Живеете на свята земя, земята на Преславската книжовна школа, дала началото на новата славянска цивилизация. Манастирите, книгите, преписите са знак за огромна духовна мощ, която и днес е знак за божественото и за откъсване от езичеството с новата вяра. Тук има особена енергия и атмосфера на Златния век, в която ние като наследници живеем. Кирилицата е една от трите официални азбуки на Европа и това за нас е гордост и идентичност. Ако не бяха буквите и вярата, азбуките и книгите, вероятно нямаше да има и българи днес“, каза Илияна Йотова на откриването на изложбата.воде