Завърши второто издание на комедийния фестивал „Тодор Колев“, с което Шумен отново стана столица на театралния смях. Драматично-куклен театър „Васил Друмев“ в родния град на големия актьор домакинства на десет спектакъла в камерната зала и на голямата сцена.
Видяхме актьори от всички възрасти – ученици от театрални школи и професионални трупи от страната. Три спектакъла класика по английска драматургия, съвременна френска комедия, български теми от пиесите на Станислав Стратиев, Панчо Панчев и Орлин Дяков, немски съвременен сценарий…
Сценографията не може да избяга от времето, но модерната театрална музика, пеенето на живо в някои от спектаклите направиха впечатление на публиката. Както винаги в интригата има любов, ревност, противоборство на характери, политически намеци, социални проблеми. Каквото обаче и да пресъздадоха гостите по време на фестивала, неизбежно се чуваше по една реплика за „черната пантера”. Дори когато паднаха ограничителните мерки и забраната за достъп до Шуменското плато, все някаква пума или леопард се появяваше в диалозите – намигване към шуменската действителност. И за по-голям колорит участниците направиха още една закачка към домакините. В някои епизоди чухме селата Царев брод, Дивдядово, Мътница. Това творческо намигване показа, че ни опознават вече локално.
Председател на фестивалното жури беше актрисата Албена Колева, дъщеря на легендарния комик. Голямата награда за цялостен спектакъл беше присъдена на „Последният страстен любовник“ на Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Същата постановка донесе още три отличия: за режисура – Ивайло Ненов, за мъжка роля – Кадри Хабил, за женска роля – Петя Венелинова. Със своята динамика, точно темпо и силно актьорско присъствие, представлението се открои сред останалите в програмата на фестивала.
Наградата за сценография бе присъдена на Надя Ковачовска за „Любов, любов… за жена ми“ (ДТ „Стефан Киров“ – Сливен), а отличието за авторската музика е за Иван Стоянов към „Зимните навици на зайците“ (ДТ – Ловеч).
Наградата на публиката беше присъдена на спектакъла „Роднини“ на ДКТ „Иван Димов“ – Хасково.
Журито отдели специално внимание и на непрофесионалните трупи: за цялостен спектакъл в категория „непрофесионални спектакли“ беше отличена постановката „DEJAVUE: В очакване на Годо“ на „Театърът на Чарли“ – Пловдив.
Фестивалът завърши с едно особено емоционално признание. Наградата за цялостно творчество получи Мая Новоселска – безспорен символ на интелигентния, фин и абсурден театрален хумор.
Валентина МИНЧЕВА
бря, бря, бряяяяя … то не са театри у шумен, то не са празници! че ‘друмеви театрални празници’, чи сига пък театрален фестивал ‘тодор колев’ чи симфониети, чи симфонии, … леле-леле … то голяма култура, голямо нещо! ши кайш, чи не е шумен, ам миланскала ‘скала’! накъдет да са обърниш у шумен се за театри и за симфонии говорат! м-м.
‘В някои епизоди чухме селата Царев брод, Дивдядово, Мътница.’
оле, оле … баш у дивдядово и у мътница са най-големите … театроведи! особено кат са саберат пред казаня с джибрите … такъв театър става … ко минеш от там ше са омайш!
а, дано някой са сети да напрай следната театрална постановка:
пред един казан за ракия и десетина бидона с джибри, седят и обсъждат хамлет дивдядовчани и салманчани! ши стани голям хит!