След 20 години упорита работа, известен земеделски производител от шуменското село Салманово обяви, че ликвидира стопанството си. Данчо Йорданов, познат сред шуменци като Данчо Салманския, от две десетилетия отглежда плодове и зеленчуци в родното си село. През това време стопанството му осигуряваше тонове качествена българска храна за пазара и даваше работа на близо 20 души.
Сега обаче Йорданов толкова е „набрал“ на държавата, на политиците и на „чантаджиите“, че окончателно се отказва от земеделието и започва да събаря оранжериите си. „Всичко ще ликвидираме, до голя поляна, защото в България никой не мисли за нас, малките! Само ни мачкат!“, ядосва се Салманския и признава: Много съм им набрал и вече нямам нерви да се занимавам, разболяхме се с това земеделие…
Началото
Данчо Йорданов се занимава професионално със земеделие от 2005 г., но казва, че земеделието му е в кръвта: „от баща ми съм го наследил“. Баща му, Кольо Йорданов, беше кмет на Салманово от 1998 г. до 2002 г. и един от големите производители на дини в района. Именно той създаде уникалния Празник на динята, който се празнува в селото и днес. „Заради хатъра на дядо си, синът ми продължава да сее някой друг декар диня, но вече край, приключваме!“, заканва се Салманския.
До 2015 г. той отглеждаше ягоди на близо 50 дка и беше модернизирал стопанството си, като изгради със свои средства поливни системи. През 2015 г. обаче районът беше ударен от силна градушка, която унищожи реколката. „Тогава загубих 100 000 евро, а държавата ми плати само 3 600 лв. обезщетение!“, възмущава се Салманския и напомня по този повод, че „застрахователите не ни застраховат срещу форсмажорни обстоятелства като градушки и измръзване, всичко остава за наша сметка“.
„Бедствието стана на 29 май /2015/, през септември ми дадоха 1 800 лв. обезщетение и чак на следващата година ми платиха още 1 800 лв. И ме принудиха да се откажа от ягодите!“, казва Салманския. И припомня обещанията на тогавашния земеделски министър Мехмед Дикме, който по всички телевизии се кълнеше как държавата ще обезщети пострадалите производители. „Никой с нищо не ни обезщети! За нас, малките, няма нищо!“, казва Данчо Йорданов.
След това Салманския започна да произвежда ранни зеленчуци – домати, краставици и зеле. На площ от 4 дка Данчо Йорданов и синът му направиха 16 оранжерии с поливни мрежи. Тази година семейното стопанство е осигурило за пазара около 3 тона ранни ягоди, 10 тона краставици и близо 15 тона домати. Цялата продукция се продава на шуменска търговска верига и всичко е на светло, с фактури, подчертава Салманския, ядосан от мнението, че земеделците работят на тъмно. „Нищо подобно! Всичко ни е на светло! Плащаме осигуровки, плащаме трудови договори, цялата ми продукция е директно към търговски вериги, работим през банка“, изброява Йорданов.
„Малките са обречени“
Салманския е убеден, че малките производители в България са обречени заради липсата на държавна подкрепа. „Не е държава това, никой не мисли за нас, малките! Щото рушвета е малък! Ние не можем да дадем рушвет като зърнарите, дето гледат стотици хиляди декари. Те все реват, а пък карат „Бентлита“. Аз карам един таралясник на 20 години и нямам какво да дам. Ние сме си дали здравето…“, отчаян е Салманския, въпреки че е корав мъжага. Но явно и яките мъже не могат да се справят с „чантаджиите в земеделието“, които според Данчо Йорданов са основен проблем за производителите.
Много са чантаджиите!, категоричен е Салманския и започва да изброява: „Има общинска служба „Земеделие“, има фонд „Земеделие“, има разплащателен фонд, има областна служба „Земеделие“. Питайте ги дали някой е дошъл тук /да помогне/! Дойдоха веднъж трима души, завъртяха се и си тръгнаха. Ние, вика, имаме сателити и виждаме какво правите. Какво виждаш бе, тараланколу, виждаш ли какво има в оранжериите, може да има канабис“, смее се иронично Салманския, но зад смеха му прозира огорчение и отчаяние заради липсата на държавна политика за дребните земеделци.
А „чантаджиите“, казва земеделецът, вместо да помагат, само създават проблеми на „малките“. И дава пример как са му орязали субсидията за ягоди с 3 000 лв. заради закъсняла фактура. „Аз от години работя с италианска фирма за разсад за ягоди. Хората ми издадоха фактурата на 3 май, но документът трябвало да е с дата до 30 април. Обаче никой не ми го казва това! И заради три дни разлика ми отразяха 3 000 лв от субсидията, защото е много голяма!“, ядосва се Салманския.
Напразните обещания на властта
Липсата на държавна подкрепа ще убие всички дребни земеделци, категоричен е Данчо Йорданов. Доскоро, въпреки трудностите, той смятал да разшири стопанството си и да направи нови оранжерии. Оказало се обаче, че напразно повярвал на приказките на властта как ще се грижи за малките производители. „Иначе много обещават по телевизиите: Имаме пари, но никой не ще да гледа зеленчуци, затова правете програми, ще ви финансираме! Е, ние направихме програма, но ни отрязаха. Измислиха си всякакви поводи“, казва Салманския.
Със сина му направили проект на стойност 40 000 евро за нови оранжерии, документите минали всякакви проверки. „И онзи ден дойде писмо от фонда /Земеделие/, искат да си намалим средствата. Е, откъде да ги намаля? Какво да отрежа, като само 8-9 000 евро ми е инвентарът? Цялата работа е, че сме малки и аз рушвет не мога да дам. Аз не съм зърнар, да взема 2 милиона субсидия и да отделя 50 000 лева на някой политик. При нас просто няма откъде. Искахме да направим 500 квадрата нови оранжерии, но като ми пратиха тези писма, вече съм категоричен – хвърлям всичко!“, казва Салманския. И не се притеснява да атакува политиците, защото през годините е помагал на различни партии, но днес не иска да види нито политик, нито министър.
„Как да гледам зеленчуци, като никой не ни гарантира дали догодина ще имаме вода?“, поставя друг горещ проблем земеделецът. И признава, че сега отвреме навреме от Напоителни системи им пускат вода за поливане, но няма никаква гаранция за следващия сезон. „Плащаме скъпата вода и всичко сме направили със собствени средства, за да си докараме водата до оранжериите. Онзи ден стана авария, от Напоителни системи вдигнаха ръце и казаха, че било частен имот и тях не ги засягало. Добре де, ние всяка година като подписваме договора с тях, плащаме 127 лв. начална такса. За какво ги плащаме тези пари? С наши пари докарахме водата дотук, ние си купувахме маркучите, ние копахме с багерите, сега си плащаме скъпата вода да поливаме, но никой не ми гарантира, че следващото лято ще има вода. Е, как да сеем?“, пита риторично Салманския.
Като алтернатива, той решил да направи кладенец, „защото където копнеш, излиза вода, река Камчия е наблизо“. „Дойдоха от Басейнова дирекция, искат ми 10 000 лв. за проект. Абе какво правя аз, сондаж ли ще бия, нефт ли ще вадя?“, възмущава се Салманския и повтаря на срички „Де-сет хи-ля-ди ле-ва за идеен проект на кладенец! Тези пари вече за нищо ги нямат…“
После земеделецът продължава да изброява с какво се сблъсква всеки ден. „Препаратите станаха безбожни, семената до небесата, а все нови простотии измислят! Карат ни да си пазим опаковките на семената, макар че аз работя с официална фирма и всичко е по фактури. Обаче не!, трябвало да пазя и опаковките, да ги представям във фонда, да докажа, че съм сял. Загубена работа, търсят само повод да ни отрежат!“, коментира Йорданов.
Друг проблем в бранша е липсата на работници. „Няма ги вече качествените работници, останаха малко хора, които разбират от земеделие, кадърните заминаха в чужбина. Ние се крепим на едно семейство, което е с нас от времето на баща ми, ако не са те, ние сме загинали“, казва земеделецът.
Миналата година семейното му стопанство за пръв път излязло на печалба. „Бяхме на 30 000 лв. печалба, платихме си данъците на държавата, осигуровките. Толкова успяхме да изкараме цялото семейство. Ако бяхме някъде чиновници, щяхме повече да спечелим“, казва Данчо Йорданов. Затова не е изненадващо, че след 20 години труд, той отказва да губи повече време, сили и нерви в българското земеделие. Част от оранжериите му вече са съборени, а краставиците лежат по земята. „Да изгният там, приключвам!“, казва Салманския. Макар че му е трудно да зачеркне 20-годишна история.
„Всичко сме изградили с любов и с мисълта, че земеделието ще е семейният ни бизнес още дълго време. Мъчно ми е, защото знаеш ли това как се изгражда? Колко труд сме хвърлили?“, признава земеделецът. „Обаче не мога повече. Нямам никаква сигурност в това, което правя. Дори да вложа мои пари в новите оранжерии, не знам какво ще се случи. Защото държавата е анархия. Ето, аз си купувам найлон за оранжериите от Италия. От фирмата в Парма до Салманово найлонът ми излиза 3,65 лв. /на килограм/ с транспорта, а тук асеновградският найлон е 6,50 лв. Какво е това ценообразуване в България, не мога да си обясня! И всичко е така“, вдига ръце Салманския
„Мъчим се цялото семейство, но не става! Оставям всичко, няма да се работи! Държавата заслужава това, заради тази орисия, до която ни докараха! Излязъл Бойко Борисов и обещава как щял да направи напоителни системи и да пусне каналите. Кога ще го пуснеш тоя канал, ти го обещаваш от 15 години? А реколтата изгоря в жегите. Ето, съседът ся слънчоглед, добре че падна един дъжд в началото, че поне е жив слънчогледът. Ама царевицата изгоря“, показва Салманския.
Според него, най-добрите години за българското зеленчукопроизводство са били до 2009-2010 г. „След това беше катастрофа, почнаха да въвеждат много ограничения, при това безсмислени“, коментира Салманския и дава пример със забраните да се пръска с турски препарати, „а пък внасяме турски домати, които са пръскани със същите препарати“.
Няма кой да гледа зеленчуци
Йорданов прогнозира, че след някоя година няма да има производители на български зеленчуци. „Досега ядяхме замразено месо от Канада, сега ще ядем краставици от Египет и дини от Бразилия. Такава анархия в държавата никога не е било!“, коментира Салманския и подчертава: „Не отиват добре нещата в държавата на Пеевски и на Бойко Борисов! Да дойдат двамата да видят как работим, искам лично да видят! Щели да ми правят магазини в пощите. Нека някой да дойде де види на какво приличат пощенските клонове по селата! Ама идват само по избори да обещават, иначе никой не се интересува, включително и кметовете“.
На практика Данчо Йорданов е от последните зеленчукопроизводители в Салманово, макар че преди години във всяка втора къща се гледаха огромни количества и салманчани си бяха разпределели дори пазарите в съседните общини. „Ние 25 години сме продавали дини в Смядово, другите продаваха в Провадия, селото имаше щандове навсякъде. Сега остана само синът ми да се блъска“, казва Салманския. И изброява последните зеленчукопроизводители в Салманово: „Само аз, Живко и Добрин още се блъскаме, но и Добрин се отказва, каза, че тази година му е последна. Това е, останаха само зърнарите в България! Много съм се ядосал и не ща да ми идват тук политици на изборите. Нито Бойко, нито Пеевски, дето ме агитираха, че ще има подобрение! Как пък нито на държава случихме, нито на мафия! Че мафията мисли за хората си, пък за нас никой не мисли“, коментира Салманския с типичен за него сарказъм.
Все пак Йорданов няма да се откъсне напълно от земята – смята да остави две оранжерии за разсад на стари български сортове. „Минавам на разсад – домати, краставици, зеле, пипер, дини и пъпеши, защото имаме уникални български сортове. Ще давам безплатни консултации на приятели, ще сеем малко дини заради хатъра на баща ми и да има с какво да правим Празника на динята. И това е!“ – така Салманския слага точка на 20-годишните си усилия като земеделец.
Дияна Желязкова
