Преди месец Министерството на здравеопазването /МЗ/ съобщи, че се изготвя Наредба за контрол на вътреболничните инфекции. Тя е част от усилията за повишаване на безопастността в лечебните заведения и подобряване на системите на инфекциозен контрол. Проектът ще бъде публикуван за обществено обсъждане.
Няколко случая ескалираха темата. Наша болница е осъдена да плати 40 000 лв. на своя пациентка заради вътреболнична инфекция, която я оставя с едва 10% зрение на дясното око. Медии съобщиха, че 39-годишен с трансплантиран бъбрек е починал след заразяване с полирезистентна бактерия, настъпили усложнения, включително ампутация на единия крак. Агенция „Медицински надзор” не открива нарушения в университетските болници на София, където той е лекуван. Десет дни по-късно Регионалната здравна инспекция доказва бактериална инфекция. Вуйчото на пациента коментира: „Съгласно документа от проверката, в България заразяването на трансплантирани пациенти с резистентни бактерии е стандарт, защото резултатът от проверката е, че всичко е по стандарт – спазени са всички норми, следователно заразяването е част от нормата и от стандарта“.
Болничните инфекции са стари колкото човечеството. За съжаление, у нас болничните архиви са по-недостъпни от тайните архиви на разузнаването. Здравните институции ми предоставиха данни за техния брой, но колко от пациентите са починали? От Националния център за опазване за общественото здраве и анализи съобщиха, че нямат информация за болните с летален край след сепсис. Много подозрително. Здравеопазването е националната ни сигурност! В САЩ се изисква публичното отчитане на вътреболничните инфекции, като 30 щата са въвели законодателство за публичност за заразени и починали, както е във Великобритания, Франция и др.
Микробите много лесно си изработват механизми за устойчивост към тях. Според специалистите, количеството на болничните инфекции не намалява, а расте – това е цената на високотехнологичната медицина. Апаратурата за лечение се увеличава. Върху медицински прибори за многократно използване неминуемо се образува биопокритие от бактерии, които могат да предизвикат инфекция.
В епохата на антибиотиците учените откриват, че не всички опасни микроорганизми болният получава в лечебното заведение. Има ендогенни форми на вътреболнична инфекция. Заради болести или особености на лечението имунитетът на човек търпи изменения. В този случай вредни за него могат да се окажат собствените микроби, които до момента са присъствали в организма му. Именно поради това, според специалистите, е невъзможно напълно да се изкоренят болничните инфекции, но могат да се намалят.
Биолозите вече доказват, че за борба със стафилококите в родилните отделения е полезно не само да се мият стените, а и да се следи за личната хигиена на родилките.
Има санитарни норми, които пазят от сепсис
През 2007 г. МЗ проведе кампания „Безопасните болници са чисти”. Тогава експерти съобщиха, че 40 000 души годишно са засегнати от инфекции у нас, свързани с медицинското обслужване.
През 2013 г. беше утвърден медицински стандарт по превенция и контрол на вътрешноболничните инфекции в България. Сега всичките 28 медицински стандарта се пишат наново и чакат обнародване.
През 2015 г. у нас са регистрирани 17 870 вътреболнични инфекции, най-много на хирургичната рана и на пневмониите след интубация. До 10 % от тях завършват със смърт. Тогава в София се проведе ceминap зa пpeвeнциятa и ĸoнтpoлa нa вътpeбoлничнитe инфeĸции. „He пo-мaлĸo oт 2000 бългapи yмиpaт вcяĸa гoдинa oт бaĸтepиaлни пнeвмoнии и възпaлeния нa пиĸoчнитe пътищa, пpичинeни oт вътpeшнoбoлнични инфeĸции”, cъoбщиxa инфeĸциoниcти. „B Бългapия пoвeчeтo oт cмъpтнитe cлyчaи ca пpичинeни имeннo oт вътpeшнoбoлнични инфeĸции, ĸoитo ca yдapили пaциeнтa cлeд изпиcвaнeтo мy или ca тлeeли дългo вpeмe, дopи мeceци cлeд ĸaтo ce пpoявят в няĸaĸвo тeжĸo вътpeшнo зaбoлявaнe” – ĸoмeнтиpa тогава пpoф. Toдop Kaнтapджиeв, нaциoнaлeн ĸoнcyлтaнт пo миĸpoбиoлoгия и диpeĸтop нa Haциoнaлния цeнтъp пo зapaзни и пapaзитни бoлecти. Всяка втора медицинска сестра се е инфектирала със заразна болест от пациент, пестят се ръкавици и маски. Оказва се, че въздухът не е стерилен във всички операционни. Малките лечебници в провинцията, най-вече общинските, нямат апаратура, която да го пречиства и йонизира. Освен това в лечебните заведения се работи с вода от чешмата, а не с дестилирана.
През 2016 г. в България са оперирани 606 243 пациенти, от които са получили усложнения 2688, умрели са 4013 /леталитет 0,7 %/.
През 2019 г. доц. Росица Вачева-Добревска, председател на Българската асоциация за превенция и контрол на инфекциите „БулНозо“, завеждащ лабораторията „Микробиология и вирусология“ в УБАЛ „Царица Йоана-ИСУЛ“-София, съобщи: „По данни на Европейски център по контрол на болестите около 33 000 пациенти загиват годишно в ЕС по причина на тежки инфекции, причинени от резистентни бактерии. Всяка година близо 4 милиона пациенти придобиват инфекции в болниците. Тази смъртност, която посочихме, е директна последица от инфекциите. Оценено е, че товарът на тези инфекции – здравен и икономически, е сравним с този, причинен от грип, туберкулоза и СПИН взети заедно. Предотвратими са 36% от инфекциите”.
През 2022 г. проф. Чавдар Ботев, хематолог, коментира в интервю, че неправилното лечение остава водещ проблем у нас, наред с безразборното назначаване на антибиотици. За година са били изписани общо 12 милиона антибиотика в аптеките в България. При прием на два антибиотика в началото на инфекцията, албуминът спада рязко и тромбозите се образуват много бързо. Прехвърлят се пациенти в тежко състояние, защото шефовете на клиниките много добре знаят, че няма да получат достатъчно пари за лечението на този пациент по клинична пътека. Проф. Ботев добавя, че нито един началник на клиника не иска при него да се лекува болен в тежко състояние, защото знае, че разходите няма да му бъдат възстановени в пълен размер. А когато болните оздравяват прекалено бързо и в този случай също не успяват да изкарат цялата клинична пътека, което също не е рентабилно за клиниките.
През 2023 г. министър Асен Меджедиев издаде методично указание в „Пакетни мерки” при инвазивните процедури. В него пише: „От преките наблюдения и анализите на целенасочено събираната информация се установява, че в своята ежедневна практика медицинският персонал непрекъснато допуска пропуски и не спазва в пълен обем правилата и указанията, за които се знае, че редуцират риска от инфекция при грижите за пациентите, особено когато се прилагат инвазивни лечебно-диагностични процедури”.
И доказателство за това са думите на д-р Драгомир Иванов, независим консултант, докторант в МУ-Варна. Той съобщи на първия у нас форум за обучение по превенция на вътреболнични инфекции през 2024 г.: „ Около 20% от бюджета на Здравната каса отива за лечение на вътреболнични инфекции – терапия на терапията“.
Според Европейската комисия, България е сред петте държави с най-много изолирани резистентни на антибиотици бактерии, което е индикация за висок брой вътреболнични инфекции. Доклад на Световната здравна организация съобщи, че нито един от 43-те антибиотици, които се разработват в момента, не се справя в достатъчна степен с проблема с лекарствената резистентност при най-опасните бактерии в света.
Доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Националния център по заразни и паразитни болести, коментира: „Според световните данни, около 80% от консумацията на антибиотиците се извършва извън болниците. У нас се злоупотребява с широкоспектърните – те се предписват без антибиограма”. Една от препоръките е т.нар. ротация на антибиотици, например 4 месеца се прилага един комплекс от антибиотици, а в следващите 4 – друг.
Вътреболничните инфекции са свързани с правилата за добра практика и с пропуски с инструменталната стерилизация и дезинфекция. Важно значение има освен носенето на ръкавици, спазването на правилата за късо подрязани нокти (за предпочитане овално, а не с ръбове), както и сваляне на бижутата преди започване на работния процес. Задължително е условието за смяна на защитните средства (защитното облекло и ръкавиците) след всяка процедура, само така микроорганизмите, попаднали върху тях при контакта с кръв/телесни течности, не могат да бъдат предадени и да инвазират същия или друг пациент. Проблем са инструменти, които се използват за многократна употреба. Рискови се оказват инструменти, в които може да бъде задържана инфектирана тъкан и ако тя не бъде добре почистена, дори и след дезинфекция може причинителят да остане жизнеспособен и да заразява следващи пациенти, при които ще бъде използван инструментариумът.
Експертите припомнят разликата между почистване и дезинфекция. Почистването е премахване на замърсявания от различни повърхности с цел поддържане на тяхната визуална чистота и хигиена. Дезинфекцията убива всички микроби или бактерии, присъстващи по повърхностите, използват специални препарати-дезинфектанти. Всичко това се учи от бъдещите медицински сестри в дисциплината „Философия и въведение в сестринските грижи”. В учебниците пише: „Важно е откриването и своевременното лечение на здравите заразоносители сред персонала. Спазването на добра лична хигиена и използването предпазни средства (маски, ръкавици, покривала за глава или подходяща униформа) сред здравните работници, предотвратява предаването на опортюнистични микроби от нормалния им микробиом на пациентите”.
Досега България нямаше медицинският стандарт по здравни грижи. Вече е написан и ще да бъде приет в МЗ.
Медицинските сестри са незаменим ресурс на всяка здравеопазна система. Броят им е по-малък от необходимото. Стандартът е в ОАРИЛ една медицинска сестра да обслужва 2 интензивни легла при интензивен режим на работа. В детско отделение и в неонатология /недоносените бебета/ – една на 6 легла, във вътрешните отделения /терапевтични/ – една на 9 легла. При 400 лечебни заведения сега работят 24 000 сестри у нас. В Шумен често медицински сестри обслужват по 10-15 легла на дежурство. Имат ли време да сменят предпазни средства за всеки пациент?
Български Хелзински комитет съобщи, че през 2024 г. се запазва тенденцията от предходни години България да заема водещо място по лоши здравни и общественоздравни показатели в Европа. „У нас се установява антибиотична резистентност на над 50% от изследваните бактерии, като държавата ни е сред страните с най-нисък процент изследвания за установяване на вътрешноболнични инфекции и сред държавите с най-нисък процент на покритие с леснодостъпни диспенсъри с дезинфектанти в лечебните заведения” – четем в доклада.
Миналата година в УМБАЛ „Света Анна“ – София се проведе XI-ят Национален семинар по нозокомиални инфекции на БулНозо-Академия. Съобщено беше, че в България при почти 2 милиона хоспитализирани около 100 000 – 200 000 годишно развиват вътрешноболнична инфекция по време на лечението си. На форума д-р Виолета Войнова–Георгиева, епидемиолог, припомни правилата при спазването на хигиена на ръцете в болнична среда и „Моите 5 момента“ – мултимодалната стратегия на СЗО. Тя каза, че 80% от вътрешноболничните инфекции се причиняват от мръсни ръце на персонала. Адекватното измиване с вода и сапун изисква 40-60 секунди, а повечето медици бързат и мият ръцете си в рамките на 10 секунди. Допълни, че дезинфекцията с препарат на алкохолна основа дразни по-малко ръцете и изисква по-малко време – между 20-30 секунди. Д-р Войнова подчерта, че медицинските лица трябва винаги да дезинфекцират ръцете при следните ситуации: преди контакт с пациента; преди асептична процедура; след ситуации, в които има риск от контакт с биологични течности; след контакт с пациента; след контакт с предмети от външната среда в близост до пациента.
Потърсихме Националния център за обществено здраве и анализи в София. През 2023 г. в България са регистрирани 14 803 вътрешноболнични инфекции, през 2024 г. – 14 912.
По данни на РЗИ-Шумен през 2023 г. в болниците на областта са изписани след лечение 30 010 пациенти, от които с инфекции, свързани с медицинския персонал, са 815 /2,72%/. През 2024 г. изписаните пациенти са 31 899, с инфекции по причина на медицинския персонал – 555 /1,74%/.
Няма с вътрешноболнични инфекции в МБАЛ-В. Преслав и СБАЛК „Мадара”.
В МБАЛ-Шумен са намалели от 757 на 524, в Комплексния онкологичен център от 34 на 30 заразени, в Държавната психиатрична болница-Царев брод от 24 на 1. Д-р Пепа Калоянова, директор на РЗИ, каза: „По-малкият брой открити вътрешноболнични инфекции не ни радва. Важни са откритите, за да може да лекуваме пациентите!”
През 2024 г. в МБАЛ-Шумен са лекувани 18 162 болни, починалите са 507.
С вътрешноболнични инфекции са регистрирани 3,16 %
от изписаните, съобщи д-р Тереза Чолакова, началник на отдела за превенция и контрол на вътрешноболничните инфекции в МБАЛ-Шумен. Болницата закупи ново оборудване за стерилизация на стойност 918 000 лв., което замени старото от 1997 г.
Д-р Чолакова каза: „„Апаратурата стартира на 15 февруари. Две машини по 10 стерилни единици, които са с пара под налягане. Обслужваме болниците във Велики Преслав, частната кардиологична „Мадара”, част от КОЦ /те си купиха парогенератор/, ДКЦ, медицински центрове, ЦСМП с филиалите в общините. Осигуряваме индивидуални стерилни пакети за всяка манипулация на пациент /ръкавици, марля, инструмент и др./ В болничните стаи и коридори сме поставили дезинфектанти за сухи ръце. Гарантираме шест месеца на стерилния продукт. Работим по график на първа и втора смяна. Освен операционния блок и родилното отделение, обезпечаваме индивидуален сет за болните на хемодиализа. Централната ни стерилизация е сертифицирана за качество по ISO 13485, отговаряме на европейските директиви. Нещо, което много малко болници са направили в България. Поддържа се всяка година! По европейски стандарт в ОАРИЛ трябва да има между 15 и 30 % вътрешноболнични инфекции. Искаме максимално да се регистрират, за да се открият, профилактират и лекуват. През последните 5 години нямаме епидемични взривове и починали от вътрешноболнични инфекции. При откриване на пациент със сепсис в болницата е по-лесно и своевременно лечението. Имаме 4 дезинфектиращи машини за аерозолна дезинфекция на оперативния блок, ОАРИЛ, АГ, неонатология. Отделението за хемодиализа е с антибактериално покритие. Провеждаме системен мониторинг на ръце, работно облекло на персонала”.
А сега гледната точка на пациентите-данъкоплатци
В МБАЛ-Шумен ударно се купува медицинска апаратура, ремонтирани са 6 от 10 операционни зали. Гражданите обаче не са доволни от болничния бит: стара мебел, скъсани одеяла, прогнили подови настилки и др. Често пациентите си носят чаршафи и възглавници. Има образцови места за лечение като първо вътрешно отделение, за разлика от второ вътрешно отделение, където е трагична мизерия. Общински съветник предложи на изпълнителния директор д-р Димитър Костов външна фирма да измие прозорците на хирургическия блок, открит през 1987 г., които от тогава не са чистени. Отвън със сигурност! Да споменаваме ли за тоалетната за пациенти в Спешното отделение, която редовно е без тоалетна чиния? Как тежкоболен, инвалид, без придружител да я ползва?
На 1 април 2013 г. в Шумен беше открита частната кардиологична болница „Мадара”. Изненадани бяхме, че има една тоалетна за мъже и една за жени за 22 пациенти на първия етаж. Болница за инвазивна кардиология, трето ниво на компетентност! По една баня на етаж за мъже и за жени. Когато аз бях пациентка, банята на етажа не работеше и санитарките ни караха да пълним шишета с вода и да се мием в тоалетните. Всичко вече било окей! Д-р Детелин Димов, директор на СБАЛК „Мадара”, поясни, че инвеститорът е ползвал наличните тоалетни в сградата, която е наел. Да е проектирал допълнителни! Чакаме да видим какъв медицински стандарт ще предложи МЗ за инвазивна кардиология. Там трябва да пише и за тоалетните.
Какво е сепсис зная от първо лице. Цели 48 часа бях в хирургично отделение на МБАЛ-Шумен и никой не ми направи инцизия. Беше отдавна, но преживях деветия кръг на ада – подута, фистули от гной, болка и с температура до безсъзнание. Знаех, че самоубийствието е грях, иначе щях да се хвърля от прозореца. На третия ден, понеделник, лекар от извънболничната помощ дойде и ме изведе, настани ме в друга болница, за да оживея. Светла му памет! Тогава не написах нито ред в медиите, въпреки настояването на колеги. Родителите ми починаха от вътрешни болнични инфекции след операции в шуменската болница, имам и лабораторни изследвания, доказващи инфекциите. Прибрах телата им в ужасно състояние от моргата. Дежурните медици не се сетили да им затворят очите. Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите. Всички сме смъртни, но заслужаваме да си отидем от тоя свят с достойнство.
Когато пишем за проблемите в шуменската болница, ние не сме против нея, нито против директора й, който призна, че никога не е бил пациент в МБАЛ-Шумен. Ние сме били и ще търсим болницата при необходимост, защото плащаме данъци и осигуровки. С мълчание няма да се решат проблемите в здравеопазването, което се нуждае от нов модел. Частните болници, в които са заети половината от леглата им /по данни на НЗОК/ привлякоха с по-големи заплати медицински сестри и лекари от общинските и областните болници. Не може да имаме европейско здравеопазване в пет града на България! Стига с това сливане и закриване на болници в Шумен, защото никой не иска да живее в град без качествени медицински услуги! А те са част от проблема с вътрешноболничните инфекции.
Валентина МИНЧЕВА
Б. р. Заглавието е плагиатствано и се извинявам на всички адвокати по медицинско право, здравни експерти, университетски преподаватели, които го използваха преди мен. По-точно не може да бъде!
