Шумен ще бъде домакин на национална изложба, организирана от Съюза на гълъбовъдите и развъдчиците на дребни домашни животни, съвместно с Българската агенция по безопасност на храните и община Шумен. Тя ще се проведе от 28 до 30 ноември в зала „Арена-Шумен”. Над 200 участници от страната ще се състезават с гълъби, зайци, кокошки, екзотични птици, морски свинчета, пойни птици, папагали. Посетителите ще видят 2000 експоната, от които 1400 гълъба. Очакват се над 80 породи гълъби, 15 породи зайци, 15 породи кокошки и други птици.
Сред съдиите са гости от Австрия, Германия, Сърбия, Унгария, освен българските утвърдени съдии начело с д-р Димитър Станчев – стоматолог по профессия от Русе, председател на Комисията по стандартите към Съюза на гълъбовъдите и развъдчиците на дребни домашни животни в България. Над десет ще са помощник-съдиите. Потвърдили са участието си гости от Турция, Гърция, Сърбия, Македония, Италия, Германия, Австрия, Унгария, Словакия, Хърватска, Испания, Франция.
На изложбата ще видим клубни и специализирани експозиции на гълъби, зайци, папагали, канари и морски свинчета. Тя ще предложи богато разнообразие, професионална оценка и възможност за обмен на опит, знания и добри практики между всички участници.
На 27 ноември – четвъртък, е настаняването на животните и оценяването; на 28 ноември – петък, входът е отворен за посетители, официалното откриване е в 13 часа с представители на Министерството на земеделието, Българската агенция по безопасност на храните, кметове на общини, депутати; на 29 ноември – събота, в 20 часа е предвидена гала-вечер и връчване на наградите в ресторант «Боровец».
Един от главните инициатори е д-р Стоян Тодоров, който от 15 години отглежда спортни и декоративни гълъби, а от ноември 2024 г. е председател на Дружеството на природолюбителите гълъбовъди «Гълъб на мира» в Шумен. За дейността на организацията каза: „Най-важното е да продължим с колегите традициите на клуба, като имаме няколко основни цели. Приоритетно да се грижим за българските породи гълъби , които се развъждат над 300 години в Шумен и съседните ни градове. Да привличаме и обучаваме млади хора за гълъбовъди. Да участваме в регионални, национални и международни изложби. На предстоящата изложба в зала „Арена” в Шумен сме осигурили безплатен достъп на децата до 18 години с цел възпитание , поддържане на традициите и любовта към птици и животни”.
Организираното гълъбовъдство в България започва през 1928 г. Първото сдружение е „Средецки гълъб” в София, което организира изложба на гълъби в столицата. Първата международна изложба на гълъби в България е „Интертау” и се провежда в Русе през 1981 г., а след това се организира през 1988 г. в София. Първият опит за създаване на Съюз на гълъбовъдите и природолюбителите в България е през 1961 г. в Русе съвместно с дружествата от Ловеч, Нова Загора, Стара Загора и Ямбол. През 1976 г. в Шумен се провежда първото съвещание с опит да се създаде съюз, но държавата не разрешава, защото не е спазено изискването да има минимум 30 дружества.
На 25 януари 1987 г. гълъбарите изясняват имената и стандартите на българските породи гълъби. Днес са признати над 31 породи, от които 14 са утвърдени от Европейския съюз на гълъбовъдите. Българските породи носят имената на градовете и районите, от които произхождат: шуменски, варненски, търговищки, добруджански преметач, русенски качулати и др.
В миналото гълъбите са били единствената въздушна връзка между хората. Скалният гълъб вероятно е била първата птица, която човекът е опитомил и изобразил 4500 години преди н. е. в днешен Ирак. За първи път гълъбът се споменава в Стария завет, в историята за Ной. След потопа Ной е изпратил врана и гълъб да видят какво е положението на земята. Гълъбът се връща с маслинова клонка в човката и така Ной разбира, че земята вече е започнала да изсъхва и потопът е преминал. От там гълъбът е и символ на мира. В Древна Гърция птиците са използвани за обявяването на резултатите от Олимпийските игри. От 9 век е дивият скален гълъб в Месопотамия – прародител на днешните гълъби. В арабските емирства гълъбовъдството е издигнато като религия.
Гълъбовъдството е било хоби във Викторианската епоха. Фамилията Ротшилд става известна през 1800 година с трупане на огромно богатство от създаване на мрежа от пощенски гълъби. Най-ентусиазиран бил Чарлз Дарвин, написал книга за тях през 1868 г. Той казва: „За да си познавач на гълъбите, трябва да имаш дарба и много години практика”. В това време белгийският пощенски гълъб става най-добрият „спортист”, кръстоска от английски и френски пощенски гълъби. В периода 1920-1930 година се провеждат състезания с такива птици, както и сега в България. Най-скъпият пощенски гълъб в света е Армандо, продаден на търг за над 1,25 милиона евро.
Никола Тесла, другият велик учен, имал страст към гълъбите, които хранел в хотелската си стая в Ню Йорк. Учените установяват, че гълъбите могат да открият гнездото си на 2000 км разстояние. По време на Първата и Втората световна война гълъбите са били вестоносци и са спасили хиляди човешки животи. Птиците cher ami спасяват 194 американски войници на 4 октомври 1918 г. По-късно изследователи от цял свят установяват, че гълъбите могат да различават цветове, букви, думи, дори картините на Пикасо. Последната станция на пощенски гълъби е била закрита в Индия през 2004 година с мотото: „Пенсия за гълъбите за мирния им живот “.
Валентина МИНЧЕВА
