За шести път Руслан Мънов и неговата формация изнесоха концерт с шуменската „Симфониета” наша сцена. Много зрители останаха извън залата поради липса на билети, но ще могат да видят любимеца на публиката отново на 24 януари 2018 година.
И нали програмата е „Любими руски песни и романси”, Мъйнов запали огнените страсти още с първото си изпълнение на „Очи чeрные”. Актьорът танцуваше страстно, ние го подкрепяхме с ръкопляскания и разбрахме, че така ще я караме до края на вечерта – цели два часа и половина!
Всички импровизации, скечове и хумор на изпълнителя минаха под диригентството на Левон Манукян, който е направил специалната оркестрация на песните заедно с 19-годишния Георги Милтиядов от Бургас. „Циганската тематика” продължи с песни на филма „Таборът отива към небето”. Солистът се смя на забележката на зрител, че сега тематиката се нарича „ромска”. Ама това не беше ли само за ромските проекти?…
С възторг приехме музикалната компилация от онези детски песнички, които сме учили в часовете по руски език, или знаем от филмите. Оказа се, че децата на средното поколение шуменци също пеят тези мелодии и дори ги разбират… Спомнихме си веселите истории от филмите на голямото руско кино „Диамантената ръка”, „Кавказка пленница”, „Тримата мускетари” – класика за всички времена. Те не излизат от репертоара на Мъйнов, но и не омръзват, защото са мелодични и танцувални.
„Подмосковные вечера” разнежиха поколението от миналия век. Нашите родители по свой начин носят в себе си Великата отечествена война. На романса за поручик Галицин „не падна духом” нито един зрител, който преживя заедно с Мъйнов драмата на офицера-белогвардеец. А темата за емигранството е актуална и днес.
С поп-рок симфони репертоарът стана динамичен и много хард. Песните на Алла Пугачова ни върнаха обичаните хитове едно от най-големите имена в естрадата със световна слава.
И отново руската фронтова тъга с песента „Журавли” – последната творба на умиращия композитор Марк Бернес. А между редовете се чу една въздишка с една сълза: „Целият ми живот си дойде на мястото”. Каза го професор от нашия университет. Да, с тези песни са живели няколко поколения българи, чийто живот не може да бъде зачеркнат от никакви перестройки…
Сурова и жестока е песента от филма „Белоруската гара” за „десятый наш десантный батальон”. Пяхме я заедно с Руслан Мъйнов, защото тя носи равносметката на истинските герои от войната, които трябва да се примирят с действителността на следвоенното време. Трогнат от съпричастната шуменска публика, гостът изпълни акапелно най-тъжната фронтова песен „Соловьи, соловьи…” Останаха ли славеи по днешните минни полета на ранената ни Земя? Войната има ново лице, но същото страдание за синове и майки…
На фронта хората воюват, но и се влюбват. А кой по-добре от нашия сънародник ще изпее „Смуглянка” – молдованка! Аплодирахме го и на „Катюша”, и на „Калинка”, а в импровизациите на ударните инструменти се изяви Пламен Загоров – русенецът, току-що навършил 68 години.
С цигански романски Мъйнов завърши програмата си. Шуменската публика го извика десет пъти на бис. Актьорът повтори много от най-веселите си и популярни руски песни, а зрителите пееха с него и го аплодираха прави на крака. На възраст от 8 до 80 години, шуменци преживяха незабравима празнична вечер. Може би са прави социолозите, които казват, че умът на българина е на Запад, но сърцето му е на Изток, където е православието, славянската реч и потомците на наши сънародници като Руслан Мъйнов…
Валентина МИНЧЕВА
