Новият състав на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ е прекратил производство за разрушените ромски къщи в квартал „Захарна фабрика“. Това съобщи пред БНР журналистът от сайта „Маргиналия“ Юлиана Методиева, която посочи, че спирането на проверката е абсурдно, особено на фона на международен мониторинг на случая.
Работата на КЗД по казуса е започнала през април 2025 г., когато тогавашният председател на комисията доц. Ана Джумалиева се е самосезирала заради потресаващото изгонване на повече от 200 семейства от къщите им в квартал „Захарна фабрика“. Доц. Джумалиева е била подкрепена от всички комисари с легитимно колективно решение и в започналото производство случаят с разрушените ромски къщи е разглеждан като нарушение на човешките права и проява на множествена дискриминация по признак „етническа принадлежност“.
По същото време Европейският съд по правата на човека беше наложил временно спиране на събарянето на ромските къщи, така че самосезирането на доц. Джумалиева и на КЗД в известен смисъл „изми лицето“ на държавната власт, към която имаше много критики от европейски институции.
През май 2025 г. обаче съставът на КЗД беше сменен и на мястото на доц. Джумалиева беше поставена Елка Божова, номинация на ГЕРБ. Тя беше избор на мнозинството в Народното събрание – ГЕРБ, ДПС-НН, БСП и ИТН, тъй като председателят, зам. председателят и трима от комисарите в КЗД се избират от парламента /другите 4 комисари са квота на президента/.
През ноември 2025 г. новият председател Елка Божова и новият състав на КЗД вземат съвсем друго решение по казуса „Захарна фабрика“ и прекратяват производството по случая, вместо да анализират и да се произнесат дали има дискриминация. Производството е прекратено със странния мотив, че доц. Джумалиева, която се е самосезирала по казуса, вече не е председател на КЗД и липсва „легитимно представителство“.
„Прочухме се в Европа с това незаконно събаряне на къщите и самосезирането на тогавашния състав на КЗД беше естествено“, коментира журналистката Юлияна Методиева в предаването „Преди всички“, според която решението за прекратяване на случая е „абсурдно“ и „пълен потрес“.
Никой не е информирал ромите, че това дело е прекратено, посочи Методиева. Тя заяви, че ако пострадалите не протестират срещу това „произволно решение на КЗД“, това означава да се делегитимира самата комисия. „КЗД не бива да се делигитимира с такова едно решение“, категорична е журналистката, определяща действията на новия състав на КЗД като „конюнктура и двоен стандарт“.
Новината за прекратяването на производството по казуса очаквано ядоса ромската общност и предизвика гневни коментари в социалните мрежи.
„Позицията на доц. Ана Джумалиева е пример за принципност, институционална памет и морална смелост. Казусът със „Захарна фабрика“ не е просто административна преписка – той е тест за смисъла от съществуването на Комисията за защита от дискриминация“, пише във Фейсбук Шабан Бошнак и коментира, че „самосезирането е било законосъобразно, необходимо и колективно решение на пленарния състав на КЗД в момент на сериозен международен натиск и наложени временни мерки от ЕСПЧ. Прекратяването на производството поради смяна на председателя е юридически несъстоятелно и институционално опасно. Държавните органи не са лични мандати – те са непрекъсваеми носители на публична отговорност“.
„Особено тревожно е отсъствието на служебното начало, двойните стандарти при разглеждане на самосезирания и фактическото лишаване на засегнатите хора от право на защита и обжалване. Това подкопава доверието в КЗД и обезсмисля ролята ѝ като гарант за равноправие“, заявява Бошнак. От профила му става ясно, че той е студент и съдебен заседател в Районен съд – Благоевград.
Юристът Фахредин Молламехмед пък се възмущава от факта, че новият състав на КЗД е премахнал името на Кемал Еюб /първият председател на комисията/ от заседателната зала: „Как може да бъде премахнато името на Кемал Еюп? Това ли е новият „възродителен процес“ – тихо заличаване на имена и памет? Кемал Еюп е първият председател на КЗД, избран от Народното събрание. Премахването на името му е „символично“ послание към всички нас етнически малцинства! Някой притеснява ли се от турското му име или от религията му?“. „КЗД, напук на предназначението си, започва да прилича на поредната куха политическа администрация. Много жалко. И тревожно“, пише Молламехмед .
„Двойни стандарти, избирателна чувствителност и решения, които по-скоро обслужват статуквото, отколкото уязвимите“ – това е коментарът на Мая Стефанова за случващото се в КЗД. „Болезнено е да се наблюдава как институция, призвана да защитава равенството, постепенно губи моралния си компас. Още по-болезнено е, когато това се случва под претекста на „процедурна коректност“, лишена от духа на закона“, пише Стефанова.
Свидетели сме на институционално отстъпление, обобщиха случая журналистите Юлияна Методиева и Силвия Великова, които коментираха решението на КЗД в предаването „Преди всички“ на БНР. Вместо да застане зад хората, КЗД прекрати производството за множествена дискриминация на етническа основа и лиши засегнатите от реална защита. На практика комисията, която трябва да се произнесе по случая на принудителните изселвания и да приложи практиката на ЕСПЧ, си „измива ръцете“ пред това драстично нарушение на правата на човека.
линк към интервю с Ана Джумалиева по случая
https://www.marginalia.bg/noviyat-sastav-na-kzd-prilaga-dvojni-standarti/
линк към предаването „Преди всички“
Дияна Желязкова
пп. Интервюто с Ана Джумалиева вече се пуска и от чужди медии. Доц. Джумалиева е юрист, доцент и доктор по „Международно частно право“. Преподава в два университета, автор на над 60 научни публикации.
„Когато некомпетентен орган самоволно си присвоява ролята на защитник на дадена общност и заглушава публичен разговор, това не е защита на права, а груба злоупотреба с власт и влияние.“
Няма да е зле журналистите да се потрудят да попрочетат законите, когато коментират законно ли е някое действие. Че се случва да пишат на ангро, каквото някой казал, без да го разбират.
Как се образуват преписки в КЗД, как комисията се самосезира и кой се произнася по вече образуваната преписка е описано в правилник.
И един въпрос: Ако докладът на доц. Джумалиева и последващото решение на деветчленен състав са били отговор на политическа необходимост, един вид да измият очите на България, с какво е по-лошо решението на петчленния състав да прекрати производството, когато тази необходимост е отпаднала?