Д-р Камелия Стефанова, един от двамата съдови хирурзи в Шумен

Д-р Камелия Стефанова е съдов хирург от 2007 г. в Шумен.  Преди това е защитила специалността обща хирургия и е работила във втора хирургия и като завеждащ приемно консултативно-диагностично отделение в МБАЛ-Шумен. С нея разговаряме за спешните артериални и венозни заболявания, които водят до инвалидизиране и за тяхната навременна превенция.

-Д-р Стефанова, най-често у нас се провеждат масови профилактични кампании за онкологични, белодробни, ревматологични заболявания. Имало ли е някога сериозна профилактика на болестите, свързани със съдовата хирургия?

-Провеждани са Дни на венозна недостатъчност през периода 2005-2006 година. По това време специализирах в университетската болница „Света Екатерина” в София. Те бяха инициатива на фирмата „Сервие” за ранна диагностика на разширени вени. Когато съдовият хирург прави такъв преглед, той констатира състоянието не само на вените, но и на артериите. А има смисъл от такива профилактични кампании заради артериалните заболявания, които имат отношение със склерозата на съдовете. При невролозите е свързано с исхемичния инсулт. Обект на кардиолозите е инфарктът. При специалистите по съдова хирургия това е исхемичната артериална болест. Причината и в трите случая са плаките, които стесняват кръвоносните съдове и затрудняват кръвотока.

-При навременната диагностика от съдов хирург пациентът може да се спаси от ампутация на крайник.

-Превенцията е особено важна за диабетиците, защото усложненията при диабет са артериални и последиците са диабетна ретинопатия /заболяване на очите/, кардиомиопатия /заболявания на сърдечния мускул/, нефропатия /увреждане на бъбреците/, ангиопатия /увреждане на малките кръвоносни съдове/. Диабетът води също и до полиневропатия – усложнения на кръвоносните съдчета, които хранят нервите. Много често заболяване.

-При генетично обременени пациенти на каква възраст най-рано трябва да се проведе профилактичен преглед със съдов хирург?

-Тези заболявания много се подмладяват и аз на шега казвам, че трябва да се пренапишат нашите учебници. Ако някой има в рода си пострадал от артериални заболявания, навършвайки възраст 40 години, нека да си направи първия преглед. Доказана е генетичността на разширените вени.

-Според статистиката, 40 процента от жените имат разширени вени.

-Те се предават по майчина линия. Например, бабата е с диагноза варикоза – разширени вени, и предава заболяването по линия на сина си на внучката. И двете системи – артерии и вени, северният и южният полюс, образно казано, са важни в човешкото тяло.

-В какво се състои профилактичният преглед при съдовия хирург?

-Зависи от обема на прегледа. Диагностиката с Ехо-Доплер е „златен стандарт” за венозните заболявания. Това е ехографско /ултразвуково/ изследване на кръвоносните съдове. Показва посоката на кръвотока, стените на съдовете, техните изменения и натрупването на плаки, които ще насочат пациента към лабораторно установяване количеството на холестерола и триглицеридите /вид мазнини в кръвта/.

-Все по-често чуваме за млади пациенти, пострадали и починали от аневризма. Във вашата специалност какво означава това?

-Аневризмата е патологично разширение на кръвоносен съд /венозен или артериален/, което може да доведе до смърт. В съдовата хирургия има аневризма на коремната аорта, която е най-тежкото заболяване. Но аневризма има и на мозъчните съдове.

-Няма как да не попитаме и за заболяванията на лимфната система.

-В цял свят лечението на лимфната система е много трудно, най-вече се прилага консервативна терапия /медикаменти, лимфни масажи, определен режим за пациента/. Слабо е развита оперативната дейност за лечение на лимфната система. Съдовата хирургия не включва диагнозите, свързани с хематологията. Ние се занимаваме с вродени заболявания на лимфната система, свързани с отоци в крайниците. Популярна болест е елефантиазисът т. нар. „слонска болест”, при която крайниците са с отоци още от глезена на крака, кожата е с тежка хиподиамия, лющеща се. Придобит идеопатичен лимфедем, за който не се знае причината. Имало е много такива пациенти през годините, когато започват да забелязват подуване на единия крайник, който обаче не е дълбок тромбофлебит, а лимфен оток, появил се след заболяване от грип, например. Така може да се отключи този идеопатичен лимфедем. Пациентът се инвалидизира, получава рани – лимфорея, пигментация, хиподермити… До инвалидизиране на пациента води и хроничната венозна болест в шестия си стадий. Може да завърши с венозна гангрена или хеморагична некроза, дори загуба на крайник.

-Много модерно е днес лечението на разширените вени с лазерна апаратура.

-Да, медицината напредна, но трябва много строго да се  подхожда към показанията за прилагане на този метод, защото има комерсиализация. Не можем да кажем, че всички пациенти с разширени вени трябва да се оперират, или да се насочат за лазерна аблация /безкръвно елиминиране на разширени вени/ или за склеротерапия на съдовете допълнително към ендоваскуларния метод.

-Високата кръвна захар и високият холестерол ли са показателите, които ще ни подскажат, че може да имаме заболявания на кръвоносните съдове?

-Важно е да следим стойностите на холестерола, за да няма плаки по артериите. Високите нива на кръвната захар се откриват от ендокринолог, който диагностицира диабета. А при диабета се променят стените на кръвоносните съдовете, обмяната на веществата и т.н.

-Кои са рисковите фактори за склерозата на кръвоносните съдове?

-Това са същите рискови фактори, които са при инфаркта и инсулта. Основно са храните от животински произход, богати на холестерол, тютюнопушенето, обездвижването.

-Вероятно такива са причините и за появата на хемороидите?

-Причината при тях е венозна недостатъчност в аналния канал, лекуват се от хирурзите. Най-често се появяват при жените след бременност. И тук има наследственост. При нас случайно попада пациент с хемороиди.

-Вие членувате в Българското национално дружество по съдова и ендоваскуларна хирургия и ангиология. Колко души е общата ви колегия у нас?

-Не мога да кажа.  В дружеството има също асоциирани членове – специализанти по съдова хирургия. Всяка година провеждаме конференция през октомври. Последната беше с чуждестранни лектори, на които се представят редки случаи, рискови оперативни интервенции, иновативни методи.

-Наблюдава се засилен интерес на медиците към съдовата хирургия.

-Така е. Имаше години без отпуснати бройки за специализация по съдова хирургия. Добре е, че се увеличиха специализантите, защото съдовата патология е голяма. Лошото е, че не във всеки областен град има отделение по съдова хирургия. В шуменската болница няма.

-Областните болници в Русе и Бургас станаха университетски и вече са на здравния пазар с много модерни клиники по съдова хирургия.

-Освен тях, има две клиники по съдова хирургия във Варна, както и във Велико Търново. За това трябват сериозни инвестиции и добри специалисти. Клиниките са база за специализанти на млади лекари. Но изискванията за придобиване на специалност много се промениха. Аз не мога да си представя как може да станеш ендокринолог или кардиолог, ако не си защитил специалност по вътрешни болести. Но днес е така…

-Винаги сте акцентирали на екипността между специалистите за комплексно лечение на пациентите.

-Когато невролог прави Ехо-Доплерово изследване на каротидните /сънните/ артерии, е важно да насочи пациента за диагностика при кардиолог или съдов хирург. Ако кардиолог лекува стенокардия, която е израз на плаките по артериите, да насочи болния към невролог, за да се диагностицират сънните артерии и артериите на крайниците. При мен обикновено идват хора, преживели инсулт или инфаркт. Локализациите на артериите са общо три: сънни /каротинни/, коронарни артерии и артерии на долни крайници. Лошото е понякога, че няма колаборация между специалистите, а най-много са пациентите със сърдечно-съдовите заболявания.

-Често вече говорим и за ангиология.

-Във фейсбук чета реклама на „главният флеболог в България”, който за кратко време лекувал разширени вени и т.н.  Кой си позволява да пише такива неща!  Той се представя за главен специалист за лечение на разширени вени.  Има ангиология – наука за кръвоносните съдове. Трябва коректност и да се внимава какво лечение се предлага на пациентите!

Разговора води Валентина МИНЧЕВА