Шуменската болница продължава да трупа загуби, като през 2016 г. те са се увеличили значително и са с 2.53 пъти повече, спрямо 2015 г. Това става ясно от отговор на здравния министър Николай Петров, след въпрос, зададен му от народния представител от „БСП за България“ Иван Иванов.
В отговора на министъра се посочват данни от Дирекция „Вътрешен одит“ към Министерството на здравеопазването, откъдето са направили анализ и оценка на финансовото състояние на лечебното заведение, касаещо вземанията и задълженията през 2015 и 2016 г.
Според здравното министерство в МБАЛ-Шумен са сключени договори и доставяни лекарствени продукти на цени по-високи от Позитивния лекарствен списък.
През 2016 г. вземанията на болницата бележат увеличение спрямо 2015 г. с 4.42%, а задълженията скачат с цели 24.46 на сто. За м.г. се наблюдава намаление на просрочените вземания, но въпреки това размера им е значителен – 172 000 лв., отбелязва в отговора си здравният министър.
Показатели като коефициент на абсолютна ликвидност, коефициент на ефективност на разходите, отношение на средногодишната наличност от материални запаси към приходите от основна дейност, посочени в договора за възлагане на управлението на болницата, не са изпълнени и през двете години. През 2016 г. не са изпълнени и показателите – процент на използваемост на леглата, наличие на просрочени задължения към доставчици.
За 2016 г. се наблюдава увеличение на броя и стойността на преминалите през МБАЛ-Шумен социално слаби пациенти, които са „нефактурирани“ и незаплатени от Районната здравноосигурителна каса. За същата година има намаление на разхода за лекарствени продукти, като се е увеличил броя на клиничните пътеки. Разходът за медицински консумативи и изделия обаче нараства с 3.53%, спрямо 2015 г.
В поименните длъжностни разписания не са изготвени рекапитулации, които да включват разчети, освен за основна работна заплата и допълнителни възнаграждения за професионален опит и трудов стаж и допълнителни възнаграждения по Приложение №3 към КТД и на разчети за необходимостта от средства за работни заплати за изплащане на нощен и извънреден труд за работа през почивни и празнични дни, по съвместителство и др., както и за предоставяне на информация за необходимостта от такива средства с оглед обезпечение на денонощния режим на работа на персонала. Липсата на реални разчети на средствата за работни заплати води до сериозен риск от невъзможност за осигуряване на средства за тях, посочва министърът на здравеопазването.
За вакантните длъжности не са резервирани средства за допълнителни възнаграждения за професионален опит и трудов стаж. Във вътрешните правила за работните заплати (ВПРЗ) има определени критерии за оценка на индивидуалния размер на допълнителните възнаграждения, но липсват показатели за оценка на служителите и тежестта на всеки показател в общата оценка за изпълнение. Освен това не е разписан реда и начина за определяне на средствата за допълнителни възнаграждения над основното от клинични пътеки, както и оценката на трудовото изпълнение, което не гарантира обективното им разпределение, смята министър Петров.
В отговора на здравния министър се посочва, че на одиторския екип на са представени анализи по чл. 32 и чл. 33 от ВПРЗ относно наличието на финансовата стабилност и обезпеченост на лечебното заведение, които би следвало да бъдат съставени преди изплащането на средства за допълнителни възнаграждения.
Във вътрешните правила не е регламентиран реда за приемане на извършената работа. Не е определен и срок, в който изпълнителите трябва да представят отчет за извършената работа. Допуснато е в част от гражданските договори, да не бъде включена клауза, обвързваща размера на изплащаното възнаграждение с броя на прегледаните пациенти или обем на извършената услуга, констатира здравният министър.
