Ниските доходи са причина и за относително високата бедност в област Разград. Това показва изследването „Регионални профили: показатели за развитие”, изготвено от Института за пазарна икономика /ИПИ/. Целта на проучването е да се представи социално-икономическото състояние на областите в България към средата на 2017 г. и тяхното развитие от 2000 г. досега. Регионалните профили на областите са очертани въз основа на 65 индикатора , описващи икономическото и социалното развитие на областите. Профилите на 28-те области в страната обхващат дванадесет категории, всяка от които има отношение към качеството на живот и развитието на областите.
Според изследването, ниската заетост и високата безработица в област Разград се дължат на относително слабите инвестиции и на неблагоприятната образователна структура на населението. Усредненото ниво на основните местни данъци и такси в общините в областта е близко до средното за страната и през 2017 г. Традиционно оценките за работата на администрацията в седемте общините в региона са по-високи от средните за страната. През последните няколко години в областта се наблюдава бързо застаряване на населението. И през 2016 г. Разград е сред областите с най-висок коефициент на записване в V–VIII клас, но средният успех на матурите по български език и литература на учениците от областта отново изостава. Разград остава сред областите с най-голям недостиг на лекари. Регистрираните престъпления са сравнително малко, а разкриваемостта – висока. Слабата урбанизация и ниската гъстота на населението на област Разград прави трудно свързването с канализация, макар и цялата мрежа да се обслужва от пречиствателни станции. През 2016 г. област Разград влиза в челната тройка области с най-много посещения в библиотеките.
Доходи и условия на живот
През 2015 г. икономиката в област Разград прекъсва петгодишната тенденция на ръст на БВП на глава от населението и той намалява до 7778 лв. Свиването е с 5% при ръст за страната от 7%. С това областният БВП остава далеч от средната за страната стойност от 12 339 лв./човек през 2015 г. Същевременно заплатите в областта продължават стабилно да нарастват до 8702 лв. годишно (при 10 535 лв. за страната), но доходите забавят ръста си, достигайки 4182 лв./ лице от домакинството годишно при 5167 лв./лице за страната през 2016 г. Ниските доходи в областта обясняват и сравнително по-ниския стандарт на живот в нея. Делът на населението, живеещо с материални лишения, и този на населението, живеещо под националната линия на бедност в област Разград, остават по-високи от средните за страната през 2015 г.
Пазар на труда
Икономическата активност в областта остава по-ниска от средната за страната и през 2016 г. със стойност от 65,5% (при 68,7% за страната). Заетостта се повишава, но също е чувствително по-ниска от тази в страната – 56,0% (при 63,4% за страната). Същевременно безработицата остава сред най-високите в страната, въпреки че постоянно намалява след започналото възстановяване от кризата. През 2016 г. стойността и достига 14,6% (при 7,7% за страната). Трудностите на пазара на труда са свързани със силно влошената образователна структура на населението на възраст между 25 и 64 години. През 2016 г. делът на висшистите в областта е 18% (при 28% за страната), а делът на хората с основно и по-ниско образование е двойно по-висок – 36% (при 18% за страната).
Инвестиции
Предприемаческата активност в областта остава слаба. Разград е сред областите с най-малък относителен брой на работещите предприятия – 35 на 1000 души от населението при 55 на 1000 души за страната през 2015 г. Инвестициите са сравнително ниски, въпреки че разходите на придо- биване на ДМА отново нарастват през 2015 г. и достигат 1865 лв./човек (при 2973 лв./човек за страната). При ЧПИ се наблюдава отлив до 901 евро/човек при 3250 евро/човек за страната с натрупване към края на 2015 г. Усвояването на европейски средства в областта също е по- слабо. Към 30 юни 2017 г. изплатените суми на бенефициенти по оперативните програми в областта достигат 1159 лв./ човек при 1344 лв./човек за страната. В рамките на областта най-много средства са усвоили общините Кубрат и Исперих, а най-малко – общините Цар Калоян и Самуил.
Инфраструктура
Гъстотата на пътната мрежа в област Разград е по-висока от средната за страната, но делът на автомагистралите и първокласните пътища остава значително по-нисък – 11% при 19% за страната през 2015 г. Качеството на пътищата в областта също е чувствително по-ниско. През 2016 г. само 28% от пътната настилка в област Разград е в добро състояние при 42% за страната. Делът на домакинствата с достъп до интернет отново е близък до средния за страната, но делът на хората, които го използват, остава значително под средните стойности. През 2016 г. 55% от жителите на областта на възраст между 16 и 74 години са използвали интернет в последните 12 месеца при 63% за страната.
Данъци и такси
Усредненото ниво на основните местни данъци и такси в общините от област Разград е близко до средните за стр ната ставки и през 2017 г. В нито една община ставките не са се променили в сравнение с 2016 г. Най-голяма разлика се наблюдава при данъка за търговия на дребно и годишния данък за такситата, като и при двата случая ставките са по- ниски в общините от областта. Усредненият размер на годишния патентен данък за търговия на дребно до 100 кв.м търговска площ в общините от област Разград е 9,16 лв./ кв.м при най-добро местонахождение на обекта, а в страната – 12,85 лв./кв.м. Данъкът върху таксиметровия превоз на пътници в областта пък е средно 329 лв. годишно при 525 лв. в страната.
Администрация
Традиционно оценките за работата на администрацията в общините в област Разград са по-високи от средните за страната. Самооценките на администрацията за развитието на електронното управление и предоставянето на услуги на „едно гише” се повишават през 2017 г. и остават малко по-високи от средното ниво в страната. Прозрачността на органите на местното самоуправление пък е оценена с близо 63% през 2017 г. при 59% за страната. В рамките на областта като най-прозрачна отново се представя община Разград с оценка от 79%. С повишаването на покритието на кадастралната карта в община Самуил през 2016 г. областта изпреварва средното за страната ниво с 25% от територията, включена в кадастъра, при 23% за страната. Единствено община Завет все още няма никакво кадастрално покритие.
Демография
През 2016 г. за първи път коефициентът на възрастова зависимост в област Разград е по-неблагоприятен от средния за страната. Това се дължи на по-лошия от средния естествен прираст, както и на интензивното изселване от областта. През последните три години коефициентът на естествен прираст в област Разград е около –8‰, докато в страната е около –6‰. През 2016 г. коефициентът на механичен прираст пък намалява още и достига –7,7‰, което поставя Разград сред петте области с най-бързо нетно изселване. И през 2016 г. Разград остава на трето място (след областите Кърджали и Силистра) с най-малко градско население – 47% от населението живеят в градовете при 73% за страната. Разград е и сред областите с най-ниска гъстота на населението – 879 души/кв.км при 1548 души/кв.км за страната.
Образование
И през 2016 г. Разград е сред областите с най-висок коефициент на записване в V–VIII клас, въпреки че и той намалява, следвайки общата тенденция в страната. Същевременно делът на отпадналите от основното и средното образование също остава по-висок от средните нива за страната. Средният успех на матурите по БЕЛ на учениците от областта отново изостава от този в страната. През 2017 г. средната оценка в област Разград е 3,92 (при 4,22 средна за странаа), а делът на слабите оценки е над 12% (при под 8% за страната). Студентите, обучаващи се във филиала на Русенския университет (единственото висше училище в областта), намаляват през последната учебна година в унисон с тенденцията в страната.
Здравеопазване
Разград е сред областите с най-голям недостиг на лекари. През 2016 г. на един общопрактикуващ лекар отговарят 2404 души от населението (при един на 1611 души за страната), а на един лекар от водеща специалност – 754 души (при един на 530 души за страната). Броят на леглата в МБАЛ е съизмерим със средния – 4,8 легла на 1000 души от населението при 5,1 на 1000 души в страната. Разград продължава да е сред областите с най-висок дял на здравноосигурените, като той дори се повишава през последната година (при намаление в страната), достигайки 93% (при 88% за страната). През 2016 г. коефициентът на детска смъртност рязко намалява и превръща Разград в областта с най-ниска детска смъртност в страната.
Сигурност и правосъдие
Натовареността на съдиите и бързината на правораздаване в областта са близки до средните за страната нива през 2016 г. Един местен наказателен съдия в окръжния съд разглежда средно по 9,1 дела на месец при 9,4 дела средно за страната. Делът на висящите наказателни дела в областта се повишава и изпреварва средния за страната. През 2016 г. висящите дела достигат 8,7% при 8,3% в страната. Същевре- менно делът на делата, приключили в 3-месечен срок в областта, традиционно е по-висок от средния за страната. Разград е сред областите със сравнително малко регистрирани престъпления, а подобно на тенденцията в повечето области разкриваемостта се повишава чувствително през 2016 г. Регистрираните престъпления срещу личността и собствеността са 9,9 на 1000 души от населението (при 12,6 на 1000 души в страната), а разкритите престъпления достигат 69% – значително повече от средните за страната 48%.
Околна среда
Сравнително слабата урбанизация и ниската гъстота на населението на област Разград са причина за трудното свързване с канализация. И през 2015 г. Разград е областта с най-нисък дял на населението, живеещо в селища с обществена канализация – 42% при 76% за страната. Цялата канализационна мрежа е свързана с пречиствателни станции за отпадъчни води. Същевременно замърсяването на въздуха и образуваните битови отпадъци в областта са по-малки по обем от средните за страната. Емисиите на въглероден диоксид в атмосферата са в пъти по-ниски – 47 т/кв.км при 324 т/кв.км в страната през 2015 г. Образуваните битови отпадъци пък намаляват и са 406 кг/човек годишно при 422 кг/човек в страната.
Култура
Откакто преди няколко години в областта има кино, посещенията се повишават постоянно, като достигат 148 на 1000 души от населението при 778 на 1000 души в страната през 2016 г. От няколко години нарастват и посещенията на музеите в областта, достигайки 421 на 1000 души при 734 на 1000 души в страната. Близки до средните нива пък остават посещенията на местните театри (313 на 1000 души при 322 на 1000 души за страната). През 2016 г. в областта се отчита рязък ръст на посещенията в библиотеките и Разград влиза в челната тройка области (след Велико Търново и Силистра) с най-много посещения – 1416 на 1000 души от населението при 605 на 1000 души в страната.
