Пътешественикът с колело Велислав Илиев представи наскоро първата си фотографска изложба представи пред шуменци. В регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” ни посрещна експозицията „Мароко през погледа на пътешественика”, в която са фотосите от 22-дневно пътуване през 2016 година. Този път пътешественикът е заедно с Пламен Андонов, с когото се справя с всички премеждия, включително заболяване.
Спътници са им вятърът и слънцето, а горивото е водата. Жегата стига 60 градуса. Затова при среща с овчар получават точно тая благодат като израз на уважение и жест.
Венци ни разказа за срещата си с редкия животински вид – берберския лалугер, който живее в Атласките планини. Преживява пясъчната буря и студените африкански нощи. Залезите са невероятни. Понякога му се е струвало, че небето гори. Друг път се впечатлява от културата на берберите и тяхното синхронно пеене. Двамата пътешественици стигат с велосипедите си на височина 3000 м.
В експозицията Венци беше подредил своето колело, палатка, карти и дневници, минерали, червена пръст и пясък. Пет години след първото си пътешествие, той ни показа и други свои находки – миди от Средиземно море, рог от северен елен, монети…
Разказва ни за Танджер – важният за берберите древен град. После е владение на римляните. След много чужди присъствия, днес многоезичният град е запазил трайни следи от френската колонизация.
Маракеш напомня за „Хиляда и една нощ”, а го наричат „розовият град” заради цвета на сградите. Там двамата българи спят на открито и така виждат как метеор осветява небето. В Медина – старият град, е типичния пазар за стоки и занаяти. Рискът да се изгубят са имали и нашите колоездачи.
Във Фес попадат на опасна улица, но ги извеждат в посока резиденцията на краля. Нощуват в парк, както много бездомни…
В Казабланка – „белият град”, Венци се впечатляват от джамията и пристанището. Романтичният полис познаваме от кинолентата на много световни режисьори. Как да не те омагьоса Африка!
Пътешествениците контактуват с местни жители, които ги черпят с чай, питки, вода. Не говорят много, но се разбират.
Когато пътува, шуменецът се ръводи от максимата, че е посланик на България. Законите на Кралство Мароко са го следвали по целия му маршрут. Километражът му блокирал на 15 000 км, но неговата цел е да опознава страната – древната култура и обичаи.
На 1 април 2018 година Венци става пилигрим за две години. Пеша ще извърви своя поклонически маршрут по светите места в Европа, свързани с Римската империя и други цивилизации. Ще тръгне на Великден от Рилския манастир и ще продължи за Македония и Албания. С ферибот ще стигне до Бари, Италия, от където ще потегли за Рим, а от там към Испания, Португалия, Франция, Швеция. Финалът е пътят на Свети Олаф. Ще бъде с облекло на поклоник, ще спи под открито небе. Ще си изработи обувки от кожа.
По-голяма част от тези държави шуменецът вече е прекосявал с колелото си. Готов е за всякакви предизвикателства. Например, през юли 2013 година пада с колелото си в река Вълтава край Прага. Имал е късмет, че не е ранен.
За своите 33 години Венци стоически е издържал на много изпитания. Завършва селскостопанския техникум в Шумен. После работи като продавач, готвач, общ работник. Първото му пътуване с колело е през 2009 година. След като изминава първите 1000 км до Тулча, Румъния, разбира, че това е смисълът на живота му. Досега е навъртял с педалите около 50 000 км из цяла Европа и в Мароко. За африканския маршрут открива 61-годишния Пламен Андонов в Морската градина във Варна. Изкачват първо връх Шипка, а после са екип в Мароко.
Днес със смях Венци споделя: „В училище бях освободен от часовете по физкултура заради големия диоптър очила, които нося. А сега правя невероятни преходи… През 2008 година се разболях тежко и пътешествията ме спасиха. Бях в криза. Тази година също имах тежко преживяване. Катастрофирах с колело и счупих ръка”.
От 2012 година живее номадски, разделен с родителите си. Ползва туристическата спалня в Шумен. Отказал се е от материални придобивки. Шуменският пътешественик каза: „Искам да опозная света и да го показвам на хората. Но винаги ще се завръщам в България, защото тук ми е най-хубаво”.
На 18 годишна възраст започва да снима с фотоапарат „МИГ”. Досега е направил над 20 000 снимки по време на пътешествия. Самоук е при изучаването на езици, история, политика… И ако природата му е отнела част от зрението, то Венци е преоткрил света с очите на сърцето си. Помага му фотографията – изкуството на мига. Удоволствието беше и наше.
Валентина МИНЧЕВА
