Коледните празници на малката етнографска група капанци са били много важен етап от техния живот. Обредните им обичаи от Игнажден до Коледа се съхраняват до 30-те години на миналия век и след това постепенно се размиват в годините, разказа Даниела Ганчева, уредник в Етнографския музей в Разград.
По традиция денят преди Коледа е известен в календара на капанците като Малка Коледа, обяснява етнографът. Този ден е много важен за децата, особено за момчетата, които рано сутринта заедно със своите дядовци ходели в гората, където правели джумачки – малки тояжки от лескови пръчки. Те били украсявани с геометрични и зооморфни елементи, като много често се изобразявали спирали или змииподобни форми. Народът вярвал, че всяка една от направените джумачки в навечерието на Коледа придобива особено голяма магическа сила и предпазва децата от ухапвания от змии.
След направата на тояжките децата се събирали на групички и обхождали всички домове, като стопанките изнасяли пред малките коледари съдове, пълни с просо и жито, а в по-ново време добавяли слънчогледови семки и царевични зърна. Момченцата удряли с тояжките върху съдовете, като всички изричали „Кълца, кълца, Коладе ле, всинца кълца, Коладе ле”. В село Топчии се спазва традицията децата да удрят с тояжките върху земята, като вярват, че след този ритуал ще се осигури плодородие по тези култури, каза Ганчева. Тя допълни, че стопанките дарявали на коледарчетата сушени плодове, кравайчета, които наричали колачета, раздавали също така бучки захар, а в по-ново време и по някоя паричка. Според традицията полученото се поставяло в капанска чанта, преметната през рамо.
Бъдни вечер е втората кадена вечер след Игнажден
За Бъдни вечер се знае, че това е втората кадена вечер след Игнажден, обясни Даниела Ганчева. По традиция софрата се прекадява с тамян и с въгленчета, които се поставят на металната част на ралото. На Бъдни вечер капанците слагат нечетен брой постни ястия – пълнени червени чушки, наречени раки, пиленца – постни сърмички, боб, леща, ошаф, като в центъра се поставя останалата от първата кадена вечер паница с просо или жито, върху която е поставена малка питка. В село Осенец в средата на тази питка се слага малко топче. Стопанинът вдига нагоре съда, благославя семейството и прави кръстен знак със свещта върху гредите на тавана. С този ритуал се цели да се предпази къщата и нейните обитатели от вампирите, караконджулите, духовете от чумата, която според вярванията тичала по тавана и можела да разболее хората, обясни Ганчева. Тя посочи, че в някои от селата е запазена до късно традицията да се запали бъдникът, който се оставя да гори през цялата нощ и с пепелта от него бабите баячки са лекували различни болести.
Коледа се свърза задължително с коледуването
Коледа се свърза задължително с коледуването, като коледарите се подготвят за празника от Игнажден, разказа още етнографът. Коледарите са основно ергени, които участват в обичая, като в някои села като Каменово и Топчии има изключение в коледарските дружини да се включват млади мъже, сключили брак през настоящата година. В част от селата традицията е водачът на групата, който се нарича цар, единствено и само той да бъде женен.
Според народната традиция момък, който не е коледувал и мома, която не е лазарувала не могат да се женят, обясни Ганчева. Тя добави, че в коледарската дружина всеки един от момците изпълнява строго определена роля. Водачът е цар, той е облечен с най-новите си дрехи, задължително на пояса си слага каиш, а калпака му е украсен с много зеленина. Освен това се закичва с камилчени китки и различни метални украшения, които са познати при капанците като прибудки. Царят носи в ръка дървено жезълче, на който е промушен освен кравай и варакосана ябълка. След като коледарите изрекат своите благословии, стопанинът забожда една монета върху златната ябълка, смята се, че едва тогава отправените пожелания ще се превърнат в реалност.
Освен царя, който изрича благословията, в дружината участват и други обредни лица. Сред тях се открояват котката или така наречената „мявка” – коледарят, който върви най-отпред и предупреждава стопаните за пристигането на дружината, разказа Ганчева.
Тя посочи, че в групата има и мъж, облечен като жена, в някои от селата му казват баба, а в други е известен като булка. В едната си ръка той носи менче с мълчана вода, като с прекрачването на прага на дома той поръсва с чимшир всеки един от членовете на семейството или четирите ъгъла на къщата за здраве и благоденствие. Освен бабата в групата се включва и мъж, който носи дисаги, където поставят даровете – краваи, сушени чушки, връзки зрял лук или сланинка, този коледар се нарича магаре. Любопитното е, че с това, което са събрали коледарите правят една голяма обща софра, а в по-късни времена са дарявали средствата на църквата, училището и читалището, допълни етнографът.
Първата блажна храна след постите са сушени врабчета
По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събират всички членове на семейството, обясни Даниела Ганчева. На масата задължително присъства баницата с късмети, като в миналото те са били свързани със задължения, а не с облаги, каза етнографът.
Интересното е, че първата блажна храна, която ядат капанците след постите, са сушени врабчета, които задължително в миналото са ловени от малки момчета с капани, направени от керемидки. Врабчетата трябвало да бъдат нечетен брой колкото броя на членовете на семейството.
Хората от тази етнографска група вярвали, че врабчетата са най-чистите души, които са близо до Бога, и ако спазват моралните закони и повели, душите им ще станат леки като на тези врабчета и Господ ще ги приеме в рая. Това е традиция, която се запазва до към 30-те години на XX век.
Освен това по време на Коледните празници жените в капанските села не трябвало да предат, тъкат и плетат. Всичко това се спазвало, за да не падат градушки през годината, да се затвори устата на вълците и те да не нападат домашните животни. Така също домакините не трябвало да кроят и шият, защото вярвали, че, ако нарушат тази забрана в къщата ще има болести и смърт.
Следващият етап от зимният календарен цикъл на капанците се свързва с Ивановден, Йордановден, Васильовден, когато е и третата кадена вечер. Тя повтаря изцяло обредните действия, свързани с предходните две кадени вечери, обясни Даниела Ганчева.
В съвремието коледуването е по-скоро форма на атракция, смята етнографът от Разградския музей. По думите й в значителна част от капанските домове в Разградско от старите коледни обичаи в днешно време се спазват само традицията с направата на обредната питка, с поставянето на нечетния брой постни ястия и с прекадяването на обредната софра от най-възрастния член на семейството. Всички останали обичаи и обреди са забравени във времето.
