Ремонтът на градинката зад новата поликлиниката в Шумен стана повод за много коментари относно градоустройствените приоритети на общината. През всеки кметски мандат на тази площадка беше реализиран някакъв частичен ремонт – на пейки, детски площадки, озеленяване, а сега се предложи цялостен проект.
Живеещи на ул. „Цар Освободител” – в идеалния център на града, които плащат най-високите данъци, ни потърсиха, защото са имали други очаквания от местния парламент. От 30 години тук не са ремонтирани тротоарите – истински капан за пешеходците, оплакаха се хората. Здрав да си, рискуваш контузия, а е невъзможно придвижването на хора с помощни средства – бастуни и патерици. Особено за незрящите с бял бастун! Няма да коментираме гнева на майките с детски колички. Абсурд е човек в инвалидна количка да се качи сам от улицата на тротоара. На същата централна улица са двете поликлиники, частни лекарски практики, аптеки, шуменската здравна каса, клубът на слепите, музеи, банки, магазини…
„Какъв бизнес, каква търговия? Елате да видите този трап пред моя магазин! Годишно поне две фрактури на крайници правят преминаващите само тук”- коментира продавачка. Друг търговец съобщи, че адвокатка ще съди общината, защото майка й е счупила крак на тротоар пред лекарски кабинет на ул. „Цар Освободител”. За операция, лечение, рехабилитация за шест месеца семейството е изхарчило 5000 лв. А стресът и психическия тормоз също имат цена.
Лекар, който живее в една от кооперациите, сподели: „Жалби сме писали с години. На събрания сме викали съветници и началници от общината – само обещания! Ако въпросът е да правим оборот на шуменската ортопедия, тя трябва да е най-голямото отделение на болницата. Но пациентите ходят и в други градове… В целия ни град няма нито една улица с нормален тротоар – от край до край. Срам ме е, когато ми дойдат гости от чужбина. Децата ни израснаха в тия руини, внуците ни по разбитите пътища проходиха. Няма оправия! Затова младите емигрират…”
Шуменка сподели, че не иска да минава по тази улица, защото в дъжд и сняг всяка втора плочка е разбита и я залива фонтан от кал. И добави: „Въобще не ме интересуват фонтаните и водното огледало пред съда! Правят се някакви скъпи проекти, които не са от първа необходимост за гражданите. Половин милион лева за водна каскада! Каква е тая мания за шадравани у нас? Някаква мегаломания, подобно на мраморните площади по времето на соца…”
Някога по „Царя” в София столичани отивали на разходка с най-новите си дрехи. Днес в Шумен по улица „Цар Освободител” трябва да си вземеш придружител, за да оцелееш по разбитите тротоари. По наблюдение на служители от офисите, в тази централна част на града дневно се обслужват 10 000 души – клиенти и пациенти от Шумен и областта.
Брокер от агенция за недвижими имоти сподели, че лошата инфраструктура, шумът, натовареният автомобилен трафик са причина жилищата на улица „Цар Освободител” да не са вече атрактивни. Проблеми има и с паркирането на автомобилите по улицата, която е дълга с километри. Разбитите тротоари са причина пешеходците да вървят по уличното платно, да стават пътни инциденти, а често водачите на МПС паркират на изоставени тротоарни пространства пред жилищни блокове – тревясали и превърнати в сметище.
Хората с увреждания се борят за независим живот. В Шумен той е невъзможен, защото те не могат да разчитат на тротоари и пешеходни пътеки според европейската концепция за достъпност. И се сещаме, че беше „Шумен добро място за живеене”, според проект, реализиран през 2007-2013 година на стойност 6 милиона лева! От тези средства нито лев не е инвестиран за пешеходната зона на ул. „Цар Освободител”, а вероятно няма да се намерят пари до края на настоящия кметски мандат. Както казва една майка с малки деца: „Това не е кварталът на богатите. А и вероятно на тази улица не живее нито един местен управленец, за да е заинтересован да подобри архитектурното пространство. Управляващите да слязат от джиповете си и да походят заедно с нас”.
Накрая ще прибавим и мнението на строителен специалист: „За тротоарите в Шумен няма цялостна визия. Работи се на парче – частично финансиране, някакво проектче. Тротоарите не са на кота нула, още когато започнаха да се изграждат първите реконструкции в центъра преди 15 години. Инвалидите не могат сами да се придвижват от улица на тротоар. Въпросът дори е политически – политиката на местната власт за архитектурата на административния център, търговската част, колкото е останала”.
Ето защо в пиковите часове на деня улица „Цар Освободител” се превръща в градска джунгла от коли и хора. Ако не пострадаш от нервни шофьори на улицата, нищо не ти гарантира, че няма да си счупиш главата в тротоарната гробница. А ние, данъкоплатците, предпочитаме улична рехабилитация пред рехабилитация в здравно заведение.
Валентина МИНЧЕВА
