Шумен беше домакин на Дните на бакалавър фармацевтите в България, на който се честваха 10 години от създаване на тяхното националното сдружение и 25 години от първото професионално сдружаване на помощник-фармацевтите у нас. Освен научната сесия, във форума участваха с изложение фармацевтични фирми. Над 80 бяха представителите на гилдията в страната. Поканихме за интервю председателя Лиляна Петрова, която сподели проблемите на съсловието заедно с управителния съвет на Националното сдружение на бакалавър фармацевтите.
-Госпожо Петрова, колко са помощник-фармацевтите в България?
-Благодаря ви за въпроса, защото здравното министерство и 28-те регионални здравни инспекции ни питат същото всяка година. Няма как да им отговорим, ако не сме съсловна организация като магистър фармацевтите, лекарите, зъболекарите. Иначе как да имаме регистър, който да обхваща всичките бакалавър фармацевти. Не се правят промени в Закона за съсловните организации. Ние сме доброволна организация. Ако магистър-фармацевтите са 5-6 хиляди, то 7 хиляди сме ние, помощник-фармацевтите. Нашата численост и здравното министерство не може да я докаже, защото нямаме неговата подкрепа да направим съсловна организация на бакалавър-фармацевтите. За това се борим.
-В това информационно затъмнение каква Национална аптечна карта ще се прави?
-Ние искаме промени в Наредба №1 за специализациите на МЗ, за да решим проблема с аптеките в малките населени места, без да се ангажират със субсидии държавата и общините. Помощник-фармацевтите, които все още останаха в селата, се обезсърчиха. Много наши колеги напуснаха. Разруши се националната мрежа от аптеки в общините. Ако направим специализация по Наредба №1, ще решим проблема. Дали сме си предложенията на здравното министерство отдавна.
-Какъв е отговорът?
-Преди няколко години то ни отговори, че специализации се налагат за специалности, които в основния си курс са научили всичко, а после са необходими допълнителни курсове. Но ние сме научили всичко в основното базово обучение.
-Националните регистри в здравеопазването са проблем от десетилетия за пациентите и за медицински специалности. Например, точен регистър за фелдшерите няма.
-Фелдшерите задължително членуват в Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи /БАПЗГ/, защото не могат да работят, ако нямат универсален индивидуален код. Друг е въпросът, че у тях има съпротива, защото искат да излязат от асоциацията и да имат самостоятелна организация. Както и акушерките, част от които основаха алианс. Проблемът е, че БАПЗГ трябва да има национален регистър за всичките фелдшери.
-При договарянето със здравната каса участват съюзите на лекарите и на зъболекарите. Съюзът на магистър-фармацевтите е формална страна, макар че те само те регистрират аптеки и се договарят с касата. Защо помощник-фармацевтите и магистър-фармацевтите не се обединят, за да бъдат по-голяма сила?
-В това отношение можем да подкрепим колегите магистър-фармацевти, но ние, помощник-фармацевтите, изобщо не сме страна при договарянето със здравната каса. Ако обаче имаме право за специализация по Наредба №1 и придобием право да разкриваме аптеки в селата, тогава задължително ще сме обвързани със здравната каса. Сега имаме дрогерии. Можем да регистрираме аптека с всичките лицензии, но не можем да продаваме фармацевтични продукти с рецепта. Цената на лиценза падна от 5000 на 3000 лева.
-Помощник-фармацевтите учат три години. В кои медицински университети?
-Обучават се в колежите на медицинските университети в София, Пловдив, Варна, Плевен. Около 30 помощник-фармацевти се дипломират във всеки вуз годишно. Кризата за тези специалисти е голяма в Пловдив, Велико Търново, Плевен, Враца… В аптеките работят помощник-фармацевти на възраст 75-80 години! Имаме 40-годишни колеги, които работят на две места. Дори в Шумен има помощник-фармацевти, които са редовна смяна в една аптека, а от 17 до 20 часа са в друга.
-Всяка аптека трябва да има магистър-фармацевт. А колко трябва да са помощник-фармацевтите?
-Няма норматив. Зависи от капацитета на аптеката. Има аптеки, които предпочитат да работят само с магистър-фармацевти.
-А каква е разликата между българските помощник-фармацевти с колегите им в Европа?
-Огромна! Правим опити за контакти със сродни организации в ЕС. Но в Европа няма такова обучение на помощник-фармацевтите, каквото има в България. Съществува Европейска организация на аптечните техници, които изобщо не учат три години като нас, а само – няколко месеца и то не в медицински университет! Едва през 2015 година в Дания се разкри колеж по фармация с 3-годишно обучение. Но на европейските аптечни техници се разрешава самостоятелна работа на гише, за което у нас ние се борим от години. През 2010 година в Атлон, Португалия, тази организация организира среща на колегите от Европа, която излезе с резолюция професията на аптечните техници /помощник-фармацевти/ да стане регулирана, като се въведе 3-годишно обучение, каквото има в България.
-Значи сте образец.
-Дават ни за пример, защото ние сме една от 14-те регулирани професии у нас. Само 300 часа обучение повече имат медицинските сестри – бакалаври, които се дипломират в същите медицински колежи. И едните, и другите са бакалаври с висше образование, но по различни точки от Закона за висшето образование. Затова ние претендираме за статут: всичките правомощия в една аптека да бъдат според нивото на образование. И това не е в противоречие с магистър-фармацевтите. Напротив, това е една претенция, подкрепена с диплома!
– Когато България стана член на ЕС, у нас се въведе Национален класификатор на професиите и длъжностите. Помощник-фармацевтите под какво име се водят там?
-Под никакво. Има препоръка на Европейската комисия за национален класификатор, който е нещо огромно и доста объркано. Националното сдружение на фармацевтите-бакалаври се борят за промяна на класификатора на професиите. Поставени сме в раздела за аналитични специалисти заедно с лаборантите. А разликата с тях е огромна. Официалното название на помощник-фармацевта трябва да е фармацевтичен асистент. Асистираме на магистър-фармацевта. Когато някога аз се дипломирах, помещението, в което се подготвяха екстемпоралните форми /мехлеми, сиропи, тинктури/ се наричаше асистентско помещение.
-Реализират ли се българските помощник-фармацевти в чужбина?
-Да, имаме колеги в Дания, Германия. Легализират се дипломите, признава се правото на работа, условието да се знае езика на държавата. Има три начина да се приравни дипломата. Първият е 3-4 месеца работа под контрол, после се явяваш на изпити за чуждия език, ако хорариумът е еднакъв с българския. Ако българската диплома и хорариумът на обучение не ти стигат и нямаш езикова бариера, три години стажуваш, но не учиш допълнително. Третият вариант е да работиш три години под контрол и чак тогава имаш право на самостоятелна работа в аптека. Сега българските помощник-фармацевти работят 20 години у нас, но нямат право за самостоятелна работа в аптека, а само в дрогерия.
-От десет години провеждате Дни на бакалавър-фармацевта.
-Да, обикновено ги провеждаме около Еньовден. Но рано през пролетта правим национален семинар, а в ранна есен – изнесени семинари – Гърция, Турция, Австрия, където се срещаме с колеги, обменяме опит. Посещаваме факултети, лаборатории и др. В Румъния има музей на лекарствата, може там да отидем.
-Фармацевтичните фирми ви спонсорират?
-Спонсорират семинарите, като представят нови лекарства. Но цената на една фирмена презентация е 400-500 лева, докато за други здравни форуми е в пъти по-висока. Гостували са ни професори от медицинските университети, без да ни поискат стотинка за участие. За нас това е висока оценка на качествата на помощник-фармацевтите!
-Защо избрахте Шумен за този форум?
-Колегите от Шумен се включиха малко по-късно в националното ни сдружение, решихме да дойдем при тях и да ни опознаят. За една година 24 помощник-фармацевти от Шумен станаха наши членове, но още толкова работят във вашите аптеки. Анелия Асенова е инициатор, която обикаля колегите си в Нови пазар, Търговище и други градове. А тук е д-р Петко Загорчев – национална енциклопедия. Лекар с четири специалности, огромен опит като токсиколог, анестезиолог, хомеопат, който ни е много полезен. Шуменката Кремена Спасова стана носител на плакета „Младо поколение” в нашата гилдия.
-В Шумен отдавна имаме мъж, който работи като медицинска сестра. Има ли достатъчно мъже помощник-фармацевти?
-Има. Росен Желев е младият шуменец на форума, който сподели, че е кандидатствал шест пъти за помощник-фармацевт, докато го приемат, въпреки че е учил и за клиничен лаборант.
-Мъжете при вас нямат комплекси при тая феминизация?
-Професор Илко Гетов, сегашният председател на Българския фармацевтичен съюз, през 2016 година пристигна със самолет на конференцията ни и каза: „Вие сте съсловие, което трябва да бъде уважавано. Аз съм се учил от помощник-фармацевтите”. За какви комплекси може да става въпрос? Напротив, ние имаме претенции за надграждане.
-При кое правителство имахте най-силно лоби?
-През последните години се сменяха често здравните министри, имаше служебни правителства. Сменяха се депутатите в здравната комисия на парламента. Срещали сме разумни хора сред политиците. Някои се учудваха, че имаме законодателни проблеми. Тук даже не става въпрос за политическо лоби, защото ние нямаме политически цели, а професионални.
-Политиката не е всичко, но всичко е политика.
-Имаше случай, когато заместник-здравен министър се скри от нас при уговорена среща. Имахме здравен министър, който не ни прие, казвайки, че ние не сме му приоритет. Питаха ни журналисти дали ще правим протест. За нас това е отчаян опит, защото пак ще трябва да пишем искания, декларации, молби до министрите… Десет години го играхме това хоро! Искаме реални действия.
-Обидно е, когато помощник-фармацевт не може да продава в селата лекарства, а това го правят фелдшери в джипи-практиките.
-Затова се появиха бусове с лекарства, които снабдяват населението. Аз съм виждала как се продават лекарства в хранителен магазин, поща и др. Ами термомобилните вещества като ваксините, за които трябва хладилник? Не е ли по-добре помощник-фармацевтът, който е инвестирал лично в дрогерия, след специализация и пет години трудов стаж, да има право да подпише договор със здравната каса? Може да са пет баби Пенки и един бай Иван на село, но те ще се обслужат законно, регламентирано. Когато стане гаф, нашите уши ще дърпат, а не някой случаен шофьор, транспортиращ лекарства. Това е идеята ни за малките населени места. Но никой не ни чува, въпреки че сме участвали в работни групи на здравното министерство, за да ни замажат очите. На края винаги искам протокол, за да видя предложенията на помощник-фармацевтите. Не ни представят нито протокол, нито подпис, нищо…
-И пак да се върнем към обещаната Националната аптечна карта?
-Тя отразява ситуацията с аптечната мрежа – брой обекти, кадри, квалификация… Но нас там ни няма! Ако имаме съсловна организация, а не доброволно национално сдружение на помощник-фармацевтите, ще сме фактор. Магистър-фармацевтите говорят за техните проблеми. Нашите няма кой да коментира. Няма политическа воля, иначе щяхме да бъдем чути! Явно се нарушават нечии интереси.
-Каквото и да си говорим, винаги става въпрос за пари. Кой има интерес вие да нямате съсловна организация и да не можете да имате аптеки в селата?
-Става въпрос за бизнес интереси. Всички се правят, че не са ни чули. Моделът на помощник-фармацевта на село работеше перфектно преди години. Като няма здравеопазване, кой ще живее на село? Затова далечните райони се обезлюдяват. Не се мисли приоритетно за пациента.
Разговора води Валентина МИНЧЕВА
