За 14-ти път Шумен стана домакин на националния форум по здравни грижи, в който се включиха и студентите от филиала при Медицинския университет-Варна. Събитието беше организирано от районната колегия на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи /БАПЗГ/ и научния комитет с председател проф. д-р Соня Тончева – директор на филиала и национален консултант по здравни грижи.
Денят беше и празник на Българския лекарски съюз. Тържественото събитие припомни, че лекарите, медицинските сестри, акушерките, лаборантите, рехабилитаторите са един екип. Те са в една лодка и ако тя се обърне и потъне в бурното море от реформи, първите удавници ще сме ние, пациентите! Почти 500 членове на асоциацията от страната дойдоха в хотел „Шумен“, за да докладват научните си постижения, но също и да говорят за своята мисия, за своя професионализъм и за правото да бъдат част от модерното здравеопазване срещу достойно заплащане.
Много труд бяха положили организаторите, за да срещнат няколко поколения здравни специалисти, обединени под мотото „Вдъхновението от историята – мост към бъдещето“. А както ни съобщиха водещите, през 2002 г. първият национален форум в Шумен е бил на тема: „Здравната реформа – настояще и бъдеще. Медико-социални проблеми по здравни грижи“. Тогава посрещнахме 1500 медицински сестри, акушерки, лаборанти.
Станахме на крака, когато чухме химна на Шумен и химна на медицинските сестри. С танцовия състав „Луди млади“ продължи официалното откриване. Веска Райчева – председател на шуменската колегия на БАПЗГ, обяви форумът за открит и призова:“Вярвайте в себе си, колеги!“ Милка Василева – лидер на националната асоциация, напомни, че се навършват 25 години от учредяването на организацията, която се бори за по-добър социален статус на медицинските специалисти. Тя каза: „Колкото по-добре управляващите признаят нашата ключова роля в здравеопазването и инвестират в здравните грижи, толкова по-успешен ще е моделът на новата система за здравеопазване.
Нашите професии са вечни!
Мисията ни е на ангели в бяло и е вечна! Ние сме посветени на хората и затова сме благословени. Поздравяваме българските лекари с техния съсловен празник и нека заедно отстояваме проблемите на времето“.
Пепа Василева – национален експерт по здравни грижи, прочете поздравителен адрес от името на здравния министър Кирил Ананиев. Тодорка Костадинова, заместник-ректор по международно сътрудничество и акредитация на МУ-Варна, поздрави участниците във форума съвсем логично за своя ресор: „Бъдете глобални! Ние продължаваме да участваме в образователната и тренировъчната дейност при обмена на добрите медицински практики“. Доц. Клара Докова – декан на факултета по обществено здравеопазване в същия вуз също предаде подкрепата на академичната общност. Присъединиха се с поздравителни адреси д-р Светлана Маркова – заместник-кмет по здравеопазването в Шумен, д-р Красимир Симеонов – лидер на шуменската лекарска колегия, д-р Недко Тодоров – заместник-директор на шуменската болница, заместник областният управител Петко Шаренков, районната зъболекарска колегия, Комплексният онкологичен център, университетски болници и медицински колежи от страната.
Към реалността ни приземи Росица Генчева, която от 25 години е председател на регионалната колегия на професионалистите по здравни грижи в Кърджали. Тя разказа как с Мария Симеонова – тогава главна медицинска сестра в МБАЛ-Шумен, започва организацията за създаване на съсловна организация на медицинските сестри и акушерките в страната. Тя каза: „Всички очакваме по-големи заплати. На този форум искам да помоля госпожа Пепа Василева за следното. Зная, че всички много ни обичат, много ни уважават, всички много ни вярват, но нека ни дадат най-после достойни заплати! /Бурни аплодисменти разтърсиха залата с викове „Браво!“/ Всичките ни главни сестри са с по две-три висши образования, сертификати, събиране на точки за квалификация, но никъде не дават една стотинка за тях. Това ни демотивира! 25 години даваме всичко от себе си, но сме неудовлетворени! /нестихващо ръкопляскане/. Искам да поздравя проф. Маркова, която първа ни поведе да защитим съсловието си. Очакваме не от асоциацията, а от управляващите – правителството и парламента, очакваме адекватни заплати! Не искаме повече обещания! И ще добавя за форума: на много места се пробвахме като организация, но каквото става в Шумен – никой не може да го повтори“.
Дали проф. Соня Тончева беше изненадана от това смело изказване на съсловната лидерка от Кърджали, не знаем. Но в края на изказването си тя честити 70-годишния рожден ден на колежката си Росица Генчева. Това още повече емоционално повдигна настроението в залата. И директорът на шуменския филиал добави: „Това е една много опасна възраст! Не е като новороденото, което можеш да прегърнеш и залъжеш. Това е буйна възраст на предизвикателства в различни посоки“. Проф. Тончева съобщи, че във форума участват с научни разработки 37 души от страната, а студентите от Шумен, Сливен, Варна, Велико Търново, Русе се включват със 17 постера. Вторият ден работата продължи в две секции за сестрински и акушерски грижи. След като уточни всички подробности по посрещането на гостите от страната, за да се запознаят със забележителностите на Шумен, дори е поръчала слънчево време. И действително ние видяхме стотиците делегати по улиците на нашия град.
Проф. Станка Маркова – почетен председател на БАПЗГ, беше аплодирана дълго при излизането си на микрофона. Когато залата се успокои, видяхме истинското й вълнение. Тя имаше трудната задача да прочете доклада за историята на асоциацията, подчертавайки, че това „не е носталгия по миналото, а стимул за бъдещето“. Докладът продължи повече от два часа и беше истинско предизвикателство за първата лидерка на съсловната организация на българските медицински сестри и акушерки. Проф. Маркова е правила винаги интересни изказвания заради своята откровеност и прямота, които малко от ръководството на асоциацията са си позволявали. Заедно с нея пътувахме във времето четвърт век, за да проследим солидарността на това медицинско съсловие. Като прибавим и снимките от младите години на активистките, които „работили като луди за организираното сестринство в България“, проф. Маркова ни илюстрира с лични спомени срещите с управленци, синдикалисти, университетски преподаватели.
Професионалното осъзнаване на сестрите
започнало на 20 май 1991 г., когато се провела първата конференция на полувисшите специалисти по медицински грижи, а по-късно те учредили съюз, за да защитят съсловните си интереси. След това им помагат френски консултанти по програма ФАР. В МУ-София се открива първият факултет по здравни грижи. През 1997 г. се учредява асоциацията на ръководителите на професионалистите по здравни грижи и проф. Станка Маркова става нейн президент. Тогава тя си дава сметка, че колегите й страдат от „детската болест на съсловието – лидероманията и вождизмът“. Здравните асоциации се множат. Но идва време, когато почти всички се обединяват в БАПЗГ. И можете ли да си представите, че през 1990 г. в България е имало общо 88 387 професионалисти по здравни грижи /сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори/, а през 2001 г. са 46 700. Това е периодът на драстични съкращения на легла в болниците и съкращения на щата.
Проф. Маркова повежда много битки за своите колежки. По това време болниците стават търговски дружества и тя настоява в борда им да има по една медицинска сестра, но не става. Сега възкликва: „Въобще защо има борд в болниците?“ Признава, че най-много подкрепа е получавала от здравният министър Славчо Богоев – финансист. И понеже и Кирил Ананиев е финансист, силно се надява той да съдейства на БАПЗГ. Проф. Радослав Гайдарски не изпълнил обещанието да вдигне заплатите на сестрите в бюджетната сфера с 20 процента въпреки протестите на асоциацията в страната. Проф. Ана-Мария Борисова обещала на медсестрите „да ги оправи“. Когато проф. Маркова успяла да си уреди среща в нейния министерски кабинет, се оплакала: „Докато успея да запозная всеки нов здравен министър с проблемите ни, те го сменят“ Министърката отговорила: „Тогава не искам да ме запознаваш с нищо!“ Смях огласи залата. А проф. Маркова добави: „Независимо, че не ме изслуша, тя беше сменена“. И добави, че честите смени на здравните министри водят до трусове в системата, а и често трудно се стигало до срещи „на върха“. Това е причината за липса на реформа, изтичане на кадри в чужбина, закриване на структури в здравеопазването.
Милка Василева пое щафетата за четенето на доклада. На нея се падна да ни припомни протестите на медицинските сестри и акушерки през последните десет години. Но тя прочете актуални данни на Българския статистически институт, които чуха само 82 делегати, останали в залата. Те са от професионалния регистър на БАПЗГ, който ползва ЕС. Милка Василева уточни: „За разлика от България, в другите европейски страни под името медицинска сестра работят различни специалисти, а у нас медицинската сестра е бакалавър по здравни грижи“.
През последните години 15 000 медицински сестри са сменили професията си, а за целия преход 20 000 са напуснали страната. Неудовлетворени от възнагражденията си, през последните няколко години те последователно изпращат исканията си до правителството и категорично отказват да бъдат
„Евтини медицински сестри“
Не случайно делегати на форума казаха: „Санитарите ни стигнаха по заплати! Ние сме на ръба на оцеляването“.
Милка Василева припомни протеста на 5000 медицински сестри на 12 май 2018 г., когато на своя професионален празник /събота/ те се лишават от почивния си ден и идват на площад „Независимост“ в София, за да заявят исканията си.
Тя цитира данните от януари 2018 г. Сега у нас работят 24 458 медицински сестри, 3879 акушерки, 7516 рентгенови лаборанти и рехабилитатори. Това са общо 35 893 професионалисти по здравни грижи.
През 1990 г. медицинските сестри у нас са били 93 810. Те и сега продължават да емигрират. На българското здравеопазване в момента трябват още 30 000 медицински сестри и 4000 акушерки, ако искаме да спазваме медицинските стандарти.
Милка Василева обобщи: „Системата ни все още се крепи, защото голяма част от сестрите ни работят на пенсионна възраст, а останалите са с поне на две работни места. Това ги води до
Пълно физическо и емоционално изтощаване
Както при лекарите, за тях е валиден „синдромът на професионалното прегаряне“. Средната възраст на акушерките, лаборантите, рехабилитаторите е 51 години, на медицинските сестри – 53 години, на фелдшерите – 56 години. Стартовата заплата на тези специалисти в България през 2016 г. е била най-ниската в Европа – 286 евро. В Дания е около 4000 евро, в Англия – 2830 евро, Кипър – 1309 евро, Чехия – 635 евро, Румъния – 306 евро. Нощното дежурство на медицинската сестра трябва да е 17, 25 лева /от 22 до 06 часа/. По колективен трудов договор сега то е 1 лев, а в болниците, където няма такъв, той се заплаща по 25 стотинки!“
И какво, че сега в България има стандарти по здравни грижи, сертификати по професии, призив за кариерно развитие?…
За да повдигне духа на малкото останали в залата професионалисти по здравни грижи, Милка Василева ни върна към истинското милосърдие от преди век. Тя каза „Началото на сестринството в света поставя Флорънс Найтингейл. Царица Елеонора е българската Флорънс Найтингейл, която е пожелала да бъде погребана с дрехите на медицинска сестра. Тя е старша сестра в Манджурия по време на японската война. Ръководи санитарен влак с 2000 ранени войници. Става ръководителка на БЧК. Участвала е в три световни войни като доброволка. Със съдействието на Американския червен кръст открива първото българско сестринско училище…“
Всички управляващи през годините на прехода са в дълг на българските професионалисти по здравни грижи, от които сега очакваме не само високо качество, но и милосърдие. Днес те питат: къде сме ние в модела за здравеопазване? Отговорът може да дойде само с тяхното участие при изработването на новото здравно законодателство.
Валентина МИНЧЕВА
