За съжаление, след идването на новия директор нещата в шуменския театър никак не са добри и това вече не е място, където може да се прави изкуство! Така един от най-емблематичните членове на шуменската трупа – актьорът и режисьор Милен Димитров коментира случващото се в театъра през последната година. Както вече съобщихме, на 7 януари той и актрисата Мария Григорова получиха заповеди за уволнение, без никой да им обясни какви са причините за освобождаване им.
Изгонването на такъв талантлив актьор и режисьор като Милен Димитров явно напълно се вписва в „профилактиката“, която директорът на театъра Димитър Димитров е започнал още от встъпването си в длъжност преди година. „Директорът много обича тази дума „профилактика“ и откакто е дошъл, все прави „профилактика“ на театъра. Явно визираше първите уволнения на Кольо Стайков и Любо Попов и на останалите момичета и момчета, които изгони преди година . Сега профилактиката продължава с нашите уволнения“, коментира с насмешка Милен Димитров.
Той получил от секретарката заповедта за освобождаване си, но така и не разбрал с какви мотиви са освободени точно те двамата с Мария Григорова. „Извикаха ни при директора, без да знаем защо. И дори се получи някаква конфузна ситуация – Мария влезе при него и го пита защо ни вика, а той недоумява: ама секретарката не ви ли каза? Даже не ни обясни лице в лице, че ни освобождава и защо ни освобождава. Липса на смелост, най-малкото. Да нямаш смелост да кажеш на хората в очите защо ги уволняваш, да се криеш – това какво е?“, възмущава се Милен Димитров.
Според него, обаче, комуникацията му с новия директор още от самото начало е била нарушена. „Така и не можах да разбера като какъв дойде този човек“, казва актьорът за досегашния си директор и обяснява: От самото си появяване Димитър Димитров се държи като някакъв агент, постоянно ни записва, снима ни, все предупреждава хората, че записва разговорите, при това го казва като някаква заплаха. Вече година и два-три месеца върви един човек из театъра и записва всичко и всички наред. Според мен, това се прави, за да държи хората в подчинение. Насажда се страх. Но нали знаете – страхът изяжда душата, а този, който няма душа, няма нищо общо с изкуството!
Така обрисува ситуацията в шуменския театър актьорът Милен Димитров. И казва, че това е големият проблем на трупата, а не толкова неговото уволнение. „Не е толкова проблем, че освобождават мен и Мария, проблемът е, че вече няма театър в Шумен! Този човек иска да изтрие историята на шуменския театър и да запише само собственото си присъствие“, коментира актьорът. И напомня, че доскоро в шуменския театър се е правило истинско изкуство. „Щастлив съм, че съм бил част от този период, когато са се случвали истински неща. Но сега не е така, сега всичко е умряло“, казва Милен Димитров. Вероятно затова приятелите му го поздравили с „Честита свобода“, когато разбрали за уволнението му.
Факт е, че шуменската публика пълни други зали, а зрители, които с готовност плащат скъпи билети за гостуващи постановки, не влизат често в шуменския театър – и то не заради актьорите, а заради липсата на добра продукция, казват фенове на театралното изкуство. „В момента шуменският театър не е в творческа ситуация“, съгласява се Милен Димитров. И допълва: За да могат хората да проявят своите качества, трябва да има творческа ситуация. А в момента шуменският театър не е в творческа ситуация. Това е мое мнение. Но ако трябва да се позовем на цифрите и на справките от министерството, там се говори за едни сериозни задължения от стотици хиляди левове. А ако погледнем театъра отвън, виждаме, че публиката много – много не влиза в тази сграда. Нещата не са никак добре!
Затова и актьорът казва, че не е огорчен от освобождаването си, още повече, че разбира причините. „Знам прекрасно, че светът е изграден на едни такива специфични конфликти – доброто срещу злото, глупакът срещу умния, кадърният срещу некадърния. По-умните разбират това, така че в този ред на мисли аз го разбирам директора на шуменския театър. Нямам никакво огорчение, защото подобен човек няма как да ме огорчи, унижи или нещо подобно“, заяви Милен Димитров. Това обаче не значи, че той ще си замине с наведена глава. Ще си търся правата докрай, защото подобно поведение не трябва да остава без последствия, казва актьорът. Попитахме го дали е получил някаква подкрепа от Съюза на артистите, но Милен Димитров обясни, че не членува в тази организация, а и членството в нея е съвсем безсмислено. „Колегите, които бяха уволнени миналата година, бяха членове на съюза, но никой не ги защити. Дойде председателят на съюза, каза, че директорът имал право да уволнява и толкова, измъкна се. Местният ни синдикален лидер пък дори не направи опит да каже и дума в тяхна защита“, каза актьорът.
Вероятно единственото, което го огорчава в случая, е поведението на колегите му. Попитах го дали е получил подкрепа от тях, все пак това е екипът, с който е живял и работил цели 16 години. Оказва се, че никой не е оспорил решението на шефа. „Най-необяснимо е поведението на колегите ми – те, като представители на интелигенцията, трябва да дърпат напред останалите, а вместо това съществуват като една маса от неокомформисти, съгласяват се с всичко, което реши директорът. Въпреки че преди са се проявявали по друг начин, сега обаче виждам коренна промяна. Но всеки сам избира какво да прави. Иначе в трупата има достойни млади хора, на които аз искрено се възхищавам, но може би и те няма да останат дълго в театъра, защото атмосферата е отровна, тя не позволява тук да виреят такива хора“, коментира Милен Димитров.
По ирония на съдбата актьорът е започнал работа в шуменския театър на 7 януари 2002 г. и е освободен на същата дата 16 години по-късно. За Милен Димитров това е добър знак, който според него затваря кръга на живота му в Шумен и отваря нова глава. „На 7 януари постъпих и на 7 януари си тръгвам. Това го намирам като добър знак, като нещо завършено“. Милен Димитров казва, че ще запази най-добри спомени за шуменския период от живота си. Тези 16 години бяха много силен период в творческата му биография, но освен добрите роли и сериозната поредица от награди, в този шуменски период Милен е открил много хубави хора и прекрасни приятели.
А иначе човек като него, с толкова безспорни качества и талант, със сигурност ще намери реализация. Факт е, че когато информацията за освобождаването му изтече сред професионалната гилдия, буквално след часове Милен Димитров вече получи предложение за работа. Както самият той обича да казва – когато Господ е дал нещо на някого, то няма как да се изгуби!
А ние се надяваме, че не сме го загубили завинаги за шуменската сцена и все някога ще го аплодираме отново тук!
Дияна Желязкова