Българите посрещат днес Баба Марта и си връзват мартеница за здраве и късмет през годината. Този вековен обичай е сред най-обичаните от хората, защото символизира надеждата и възраждащия се живот.
На 1 март, когато започва новата стопанска година, хората, дърветата и животните трябва да бъдат закичени с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Мартениците се носят или до 9 март – църковният празник на Свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.
Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца – червен и бял. Червеният цвят според народните вярвания има силата на слънцето и и на кръвта, и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят пък символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината, на изгряващото и залязващото слънце.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Този стар, най-вероятно езически обичай, е уникална българска традиция. В леко променен вид тя присъства и в Румъния, където мартениците се носят само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна.
