Йордан Камджалов

Няма ваканция за музикалната класика това лято в Шумен. В последния ден на август е концертът, посветен на 120-годишнината от рождението на Панчо Владигеров, който ще бъде в ДКТ „Васил Друмев“.  Гостува Русенската филхармония, а събитието е под патронажа на община Шумен.

Гост-диригент е Йордан Камджалов – явление в музикалната култура на света, феноменалният маестро, който продължава да провокира публиката с всеки нов проект. В международната преса го определят като „един от най-ярките диригенти от своето поколение“, „магьосникът на пулта“, „философът между диригентите“, „вулкан и аскет“.

Следим кариерата му от години, но по-интересното е, че тя винаги намира шуменски адрес по един специален начин.

Нека първо разкажем за този обаятелен млад човек. Йордан Камджалов е роден на 16 октомври 1980 г. в Търговище. В читалище „Напредък“ започва да свири на пиано като дете, ръководен от майка си Станка Камджалова – преподавателка по музика в училище „Христо Ботев“. Баща му е инженер, но е бил директор на търговищкия театър. Сестра му Христина сега е пианистка в София. Израснал е в семейство, в което се е гладувало, за да се купи книга. По този повод казва: „Мечтите трябва да се изгладуват. Подаръците могат да извратят волята на човека“.

Йордан Камджалов е едва на 13 години, когато открива на пазара в Търговище книгата „Законите на доброто“ от Петър Дънов. От тогава до днес той е негов последовател.

На 18 години пианистът печели специалната награда „Млади български дарования“. В софийската консерватория проф. Васил Казанджиев го открива за дирижирането. Продължава обучението си в Музикалната академия „Ханс Айслер“ в Берлин, както и в майсторските класове на диригенти от световна величина като Пиер Булез, сър Саймън Ратъл, Зубин Мета, Сейджи Озава, Курт Мазур, Лорин Маазел, Давид Зинман, Даниел Баренбойм.

През 2007 г. Камджалов става носител на специалната награда на  Международния конкурс за млади диригенти в Безансон – Франция. На 30-годишна възраст в надпревара със 150 кандидати печели конкурса за директор на филхармоничния оркестър и оперния театър на Хайделберг. Той е първият чужденец, избран на този специален пост с гласовете на жури, в което участва цялата филхармония, всичките солисти, оркестърът, хористите и 41 видни общественици на града. Прекратява предсрочно договора си на генерален музикален директор, поставяйки за приоритет международната си дейност и творчески визии. В музикалния живот на Хайделберг остава като главен гост-диригент.

През 2014 г. НАСА и Международният център по астрономия

дават неговото име на астероид,

като заявяват, че „той свързва света на музиката с очарованието на вселената“. Единодушно му е присъдена „Наградата на музикалната критика“ от 24th Central European Music Festival (2014) с покана следващата година да дирижира заключителния концерт на юбилейното издание. Авторитетното издателство „Kubon & Sagner“ отпечатва книгата „Звукови светове. Диригентът Йордан Камджалов” на немски с резюме на 7 езика, представяща търсенията му на единение между музика, философия и наука.  Номиниран е за „Будител на годината 2014“ от Радио „FM+“. През сезон 2014/2015 е ангажиран в амбициозни звукозаписни проекти с БНР и Label CPO, получава още блестящи рецензии за диригентско майсторство и покана да дирижира и новогодишния концерт на New Japan Philharmonic в Токио. На юбилейния 25th Central European Music Festival (2015) е удостоен с голямата награда на Janáček Philharmonic Orchestra.

През 2000 г. диригентът основава фондация „Йордан Камджалов“, за да подпомага развитието на млади български творци.

Камджалов на 29 май 2015 г. в Шумен

Другата му голяма страст е астрономията

Още в седми клас се увлича от нея, но признава, че Космосът е нещо абстрактно и затова избира музиката, която е самият човек, любовта между хората. Камджалов казва: „Човекът е най-сложната математическа формула, създавана някога във Вселената. Ако хората осъзнаят истинския си потенциал, ще се поклонят пред себе си и ще живеят в пълна хармония помежду си“. Като свободен студент посещава лекции в Института по астрономия в университета в Хайделберг. Затова може да говори за музиката на молекулярно ниво. Но уточнява: „Не ми се налага да вярвам в Бог, защото той е абсолютната реалност“.

Диригентът знае как въздейства на хората. Осъзнава своята гениалност и счита, че тя е „задължителният минимум в изкуството, но гениалните постижения се създават в условия на колективност“. Ще припомним една от идеите му –  „Музикална лаборатория за Човека“.

И защото от Шумен започват почти всички културни явления в България, този проект стартира на 29 май 2015 г. в читалище „Стилиян Чилингиров“ в квартал „Гривица“. Стотина бяха щастливците, които дойдоха в горещия съботен ден, за да присъстват на уникалния спектакъл.  Програмата включваше седем изпълнения – от църковно-славянското „Отче наш” до „Дилмано, Дилберо”, от „Бедния странник” на Дънов до строгия католически канон. Певци с различни професии, но с една музикална душа, шепнеха, рецитираха, тичаха в закачки, а после бездиханно излязоха по един от залата, за да се върнат с раздумки и гълчава при нас, зрителите. Почти на синкоп прескачаше сърцето ни като оная малка птичка от сладкото грозде, която цвърчи в народната песен. И излетя от залата с тъгата от внезапната раздяла с хористите. Бързаха певците за Търговище – родния град на Йордан Камджалов. На следващия ден гостуваха в Пловдив. Важното е, че ние, шуменци, бяхме първата му публика за „Музикална лаборатория за Човека“ – университетски преподаватели, дъновисти, богослови, професионални  музиканти, почитатели на хоровото пеене.

Йордан Камджалов с небесните си гласове през 2015 г. в Шумен. Снимки Валентина Минчева

Цял късмет беше, че догоних на паркинга маестрото, а той ми отдели минути за интервю. Какво по-трудно се дирижира – тишината или музиката? Камджалов отговори: „Двете имат свои собствени закони. За мен, за моя вътрешен свят, тишината е моята кулминация. Тишината е родината на звука“.

И споделя, че живеем във времето на интерпретацията, а не на композицията.

Той е търсач на крайностите

Казва: „Където няма риск, няма нищо. Там посредствеността е гарантирана. Високото напрежение е най-важното у човека“.

Какви хора зареждат талантливия диригент? Приятел е с Мариус Куркински, от когото се учи да преживява творческия процес и да бъде супер подготвен и дисциплиниран. От Кубрат Томов е усвоил структурата на пространството и света, от Петър Дънов – смисъла на живота като концепция.

Трудно можем да си представим как този отдаден на музиката човек съчетава кариерата си с турнета по целия свят със семейството. Издига в култ свободата и продължава да сбъдва мечтите си. На това учи и петте си деца /от две жени/. Чрез тях измерва света и казва: „Човек е винаги по-малък от децата си като енергия, желания, мечти…“

Камджалов неведнъж е коментирал, че България е страната на абсолютните крайности – място на абсурди и феномени. Космополитен по дух, диригентът еднакво вдъхновено дирижира музиката на Дънов, която ни отваря духовните очи, източно-православни композиции, а в класиката разбива всички клишета с „Genesis Orchestra” със солистите на „Музикална лаборатория за човека“. Събитието беше в Античния театър в Пловдив – български фолклор, църковна музика и музика на Петър Дънов. Потресаващ спектакъл – докосване до неръкотворното. Със специалното участие на Лиса Джерард – жената, която може да изпее цялата Вселена! Нейният световен контраалт стана популярен през 2000 г., когато получи „Златен глобус“ за изпълнението на музиката от филма „Гладиатор“, създадена съвместно с композитора Ханс Цимер. Австралийката стана част от проекта на българския диригент. Тя имаше два концерта у нас с „Мистерията на българските гласове“. Лиса Джерард и Йордан Камджалов работят няколко години съвместно. Те са определени като

новите визионери в класическата музика

С тях може да разберем истинската лаборатория на твореца, който става нов бранд в световната култура. За тази нова интерпретация и титанично въздействие маестрото казва: „Музиката е езика на езиците, тя ни докосва до божественото. И винаги с една цел – хуманизма“.

В Шумен Йордан Камджалов ще дирижира няколко произведения на Владигеров: симфоничните пиеси „Еврейска поема“ и „Четири румънски танца“, Българска рапсодия „Вардар“ и „Българска сюита“. Включени са и две пиеси за соло-виолончело „Елегичен романс” и „Песен”. Специален гост-солист ще бъде младият виртуозен виолончелист Атанас Кръстев.

Йордан Камджалов е най-лъчезарното лице на музикалното изкуство – нестандартно и много земно. Искаме пак да го преживеем, защото кариерата му е световна, а мисията – родолюбива, особено когато честваме 120-годишнината от рождението на Владигеров.

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

1 Коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име