Истинско предизвикателство е да свириш Панчо Владигеров пред шуменци, призна гениалният Йордан Камджалов, който гостува с Русенската филхармония по повод 120-годишнината от рождението на най-българския композитор – класик. Какво предизвикателство обаче беше за организаторите да съберат публика в театъра в събота – последният ден на август! Залата не беше на сто процента пълна в отпускарския сезон, но събитието уважиха областният управител проф. Стефан Желев, председателят на общинския съвет проф. Борислав Беджев, проф. Георги Колев – ректор на Шуменския университет, проф. Соня Тончева – директор на шуменския филиал на Медицинския университет, представители на културната интелигенция на града.
Рапсодия „Вардар“, „Елегичен романс“, „Песен за соло-виолончело“, откъси от „Седем симфонични български танца за голям оркестър“ от Панчо Владигеров изпълни Русенската филхармония. Специални аплодисменти получиха диригентът Йордан Камджалов, челистът с международни отличия Атанас Кръстев и концерт-майсторът Мария Павлова.

По повод годишнината на големия композитор Йордан Камджалов напомни важни моменти от живота му в чужбина: „Владигеров е живял на улица „Шуман“ в Берлин. Само една буква разлика от името на родния му град. Неговото сърце остава тук по един особен начин. Това, което е специфично в нашата програма е, че всички произведения, които изпълнихме тази вечер, са изцяло написани в Берлин – далеко от Шумен. Трябва ли да минат 120 години от рождението на един велик човек, или да минат 1300 години от създаването на една държава, за да се направи паметник, нещо голямо? Може би трябва да мислим за тези паметници всеки ден. Владигеров е личност, която принадлежи на света, както и Моцарт. Ние не можем да локализираме някъде един абсолютен гений. Всички знаем, че майката на Владигеров – великата му майка, го води да учи първо в Киев, Украйна. Там казват, че синът й е прекалено добър, да отиде да учи в Париж. А в Париж казват, че той е прекалено добър, за да учи в Берлин. Значи на едно детенце, заченато тук и родено в Цюрих, не може да му се намери място в Европа, където да получи музикално образование. За такъв талант става въпрос. Владигеров почти не е живял в България. Той почти не е образован цялостно в България. Отива на хиляди километри от Шумен да учи, за да напише неща, които днес ги определяме за емблема на българското. Не само рапсодия „Вардар“. Ние откриваме Владигеров всеки ден. Може би вие като шуменци сте го открили отдавна. За нас обаче с Русенската филхармония той е откритие. Тези музиканти правят Владигеров, какъвто аз не бях чувал в България. Затова сега на края на концерта ще изпълним нещо много малко, тържествено и весело в духа на гения Панчо Владигеров“.

Музикантите ни подариха за бис хоро „Стакато“. А ние се сетихме как на 13 март в същата зала на театъра същото произведение беше изпълнено от внуците Александър и Константин Владигерови, Стоян Янкулов – Стунджи, пианиста Христо Попов – солисти на Симфониета – Шумен, под диригентството на Калина Василева.
Накрая Йордан Камджалов пожела на шуменци тук да честват 200-годишнината на великия български композитор. След много аплодисменти диригентът получи зад кулисите цветя, поздравления и дори спомени за неговата баба Данка. https://radian.bg/2019/08/24/genialniat-yordan-kamdzhalov-shte-dirizhira-v-shumen/
Специален подарък му поднесе проф. Тодорка Костадинова, заместник-ректор на направление „Международно сътрудничество“ в Медицинския университет във Варна, която заедно със свои студенти е била в края на юли в Москва. Тя му даде космическа храна – специално меню за космонавти. По този уникален начин диригентът и музикантите се разделиха с шуменската публика. А ние сме сигурни, че в безкрайния космос гениалните творци се срещат, прекрачвайки времето и пространството, за да ни предадат най-доброто на човешкия дух. Панчо Владигеров е един от тях.
Валентина МИНЧЕВА