Подгонени от глада и немотията преди около 140 години, няколко рода тръгват от тракийските земи на Харманлийско и намират плодородна земя и вода между Лудогорието и Добруджа. Заселили се в запустялото село Дживел /сега Никола Козлево/, открили училище, основали читалище, съградили църква и за повече от столетие поколенията им наброяват няколкостотин души.
В днешни времена потомците на първите се връщат към родната Тракия, за да преоткрият роднини, побратимяват се. На 7 и 8 септември тази година група от 25 читалищни дейци, певци и танцьори при читалище „Пробуда“ в село Никола Козлево гостува в Харманли на фестивала „На хармана“. Там заедно с домакините от село Черепово козлевци представиха „Алея на родовата памет“, стари тракийски песни и танци. Съхраняването на бита и традициите от тракийския регион, които са били пренесени през Балкана в Североизточна България, е най-големият принос за опазване на културата и фолклора за следващите поколения.
„Побратимяването и сдружаването с тракийци от село Черепово, община Харманли, се обогати най-вече през последните години благодарение на съвместната работа по проектите „Водното богатство на земите между Лудогорието и Добруджа“, „Родовата памет от Тракия“ и откритата преносима изложба „Алея на родовете“. Те стимулираха родолюбивите тракийци за съвместните гостувания, преоткриха се нови потомци на първите заселници и корените им. През юни тази година представители на родовете се срещнахме на фестивала „Хоро се вие край манастира“ край Петропавловския манастир на Лясковец и заедно отпътувахме за Тревненския балкан, където поднесохме цветя пред мемориала на загиналите във войните в град Плачковци, община Трявна“, разказа Иванка Семерджиева, председател на читалище „Пробуда – 1906″.
