Община Шумен е платила 20 000 лв. за медийно обслужване, кметът еднолично одобрява договорите

Тази година община Шумен е платила 20 020 лева на няколко медии по договори за информационно обслужване.  Това става ясно от писмен отговор на кмета Любомир Христов във връзка с поставен въпрос от общинските съветници от левицата Лили Петрова, Веселин Пенчев и Венцислав Венков.

Те са внесли специално питане до администрацията, за да се разбере на кого и колко плаща общината за медийно обслужване.  Макар че се харчат публични средства, темата е своеобразно табу и за гражданите – данъкоплатци, и за общинските съветници. 

Договорите с медиите в Шумен се сключват по лично решение на кмета Любомир Христов, не се иска мнението на съветници и не се обявяват открито процедури за набиране на оферти. Просто всяка година кметът еднолично решава на кого колко да даде от общинския бюджет за медийно обслужване.  Не става ясно на какви критерии отговарят одобрените за финансиране медии, освен че се харесват на кмета. В Шумен никога не е имало обявена процедура за кандидатстване за информационно обслужване, въпреки че се разпределят пари на данъкоплатците и на гражданите не им е безразлично каква информация ще получават, особено когато се плаща с техните пари.

„Парите за медиите в Шумен се харчат без санкция на общинския съвет, докато в други общини договорите за медийно обслужване се обсъждат от съветници и от постоянните комисии, събират се оферти от медиите, за да има някаква база за сравнение. А  при нас изобщо не знаем какво и на кого плаща кметът“, коментира по този повод общинският съветник Венцислав Венков /БСП/.  

Тази година община Шумен финансира чрез договори за информационно обслужване само местни медии, за разлика от предходни години, когато кметът Христов даваше пари и на национални издания.  За 2020 г. са сключени договори с общо 7 шуменски медии, се вижда от отговора на кмета. 

Най-голяма сума – по 4000 лв., са получили интернет сайтовете Шум.бг,  Шмоко и 24Шумен /24Shumen/.  Не става ясно защо Шум.бг получава същата сума като другите издания, при положение, че е най-„тиражният“ шуменски сайт, с най-много уникални посетители, т.е би трябвало да получи повече от останалите. Както вече казахме, критериите за подбор не са ясни.

На Радио Шумен са платени 3 000 лв. /тук могат да се зададат същите въпроси, б.р./.

По 2 000 лв. са получили сайтовете Шуменонлайн /Shumenonline/ и ИнфоШумен /Infoshumen/ /пак не е ясно защо са оценени еднакво, при положение, че единият сайт достига до по-голяма аудитория, б.р./.

БТА има договор за 1 020 лв.

Общата сума, която общината е платила по сключените договори през 2020 г. е 20 020 лв. без ДДС, съобщава кметът Христов.

Прави впечатление, че шуменските медии са далеч по-евтино оценени от кмета си в сравнение с изданията в Стара Загора, например.  Там за тази и миналата година общината е сключила договори с медии на стойност 653 000 лв., пише Венелина Попова в платформата за разследваща журналистика „За истината“. Публикацията можете да прочетете тук. Старозагорските медии се поставят в услуга на местната власт за далече по-големи суми в сравнение с шуменските, става ясно от публикуваните справки. Договорите за информационно и медийно обслужване в Стара Загора варират от 10 000 лв. до 22 000 лв. годишно, а отделна публикация струва около 1000 лв.

Иначе и в Стара Загора, както в Шумен, решенията на кого да се плаща за медийно обслужване се вземат еднолично от кмета. И там общинските съветници никога не са обсъждали размера на средствата, предвидени за медиите.

Публична тайна е, че договорите за информационно обслужване от общинските бюджети са само един от официалните канали за финансиране на близки до властта медии и за осигуряване на медиен комфорт на управляващите. Паралелно с това върви и финансиране на медиите през държавни и общински предприятия, както стана ясно от случая с ВиК – Шумен /прочетете тук/. Факт е, че регионалните медии оцеляват все по-трудно и в почти невъзможни условия. Освен с липсата на нормален рекламен пазар, те се сблъскват и с пресата на местната власт, която не обича критични издания и прави всичко възможно да им затвори устата. Рекламодателите се страхуват да се появяват в критични медии, без значение дали са национални или регионални.  Затова договорите за медийно обслужване са спасителен пояс за регионалните издания, макар че на всички е ясно, че това ги превръща в ПР-и на властта.

Дияна Желязкова