Д-р Янков, д-р Неделчева, фелдшерът Пламен Стефанов с колеги спасяват пациент през 2000 г.

Спешната помощ  е образец на сбърканата, непоследователна и нормативно неуредена здравна реформа в България, която се потвърди в ковид пандемията. Българският лекарски съюз от 20 години иска Закон за спешната помощ, защото тази медицинска дейност сега се позовава единствено на Наредба №25 за оказване на спешна медицинска помощ на МЗ от 4 ноември 1999 г. За началото на спешната помощ и реформите в нея е днешната публикация.

През 1900 г. отваря врати лечебница „Червен кръст“ в София, построена още през 1893 г. През 1937 г. е създадена

ПЪРВАТА СТАНЦИЯ ЗА СПЕШНА ПОМОЩ

в столицата. До 1939 г. в България има 9 болници /най-старата е шуменската/ и един родилен дом в София, 69 самостоятелни станции за бърза и неотложна медицинска помощ, една от които е в гарнизонния Шумен. През 1947 г. към болница „Червен кръст“, наследена от Института „Пирогов“, се създава специална служба за спешна медицинска помощ.

През 1948-49 г. се одържавяват всички болници, аптеки, клиники. През март 1951 г. се издава Указ за всенародна безплатна медицинска помощ на българското население. В Шумен окръжната болница е обединена с поликлиниката

Центърът за спешна медицинска помощ в Шумен беше създаден с ПМС №37 от 17.02.1994 г. като юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към МЗ. От 1973 до 1994 г. д-р Снежана Колева беше началник на Бърза помощ, която след това стана Спешна помощ.

От 1 ноември 1994 г. до февруари 2007 г. спешният център беше разделен на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/, в който е доболничната помощ, и Спешно приемно отделение към областната болница. Заедно с останалите 28 шефове на спешни структури д-р Колева посети Англия, Франция, Великобритания, за да се види добрия опит на европейците.

Доц Миланов показва оборудването на новите реаномобили през 1996 г.

През 1996 г. в ЦСМП-Шумен дойдоха

НОВИТЕ РЕАНИМОБИЛИ „СИТРОЕН“

Доц. Милан Миланов от Института „Пирогов“, днес професор, беше национален консултант и координатор на проекта за спешна медицинска помощ. Пристигна с технически екип и ни демонстрира новите линейки, доставени по програма ФАР.  До регистрацията им те бяха на съхранение в транспортна база на военните над село Хан Крум.

През юли 1998 г. ЦСМП получи 5 нови реанимобила за 7-те филиала в Шуменска област. С шампанско шофьорите посрещнаха колите в двора на болницата.

С шампанско бяха посрещнати през юли 1998 г. пет нови реаномобила за ЦНСП. Снимки Валентина Минчева, архив

Д-р Снежана Колева регистрира практика като семеен лекар в поликлиниката. На 18 март 1998 г. шеф на ЦСМП стана д-р Стела Рачева, която от 1985 г. беше анестезиолог в ОАРИЛ на МБАЛ-Шумен. През 1999 г. администрацията на Спешния център се пребазира на 11-я етаж в хирургическия блок с Районната координационна централа /РКЦ/. Там дежурните екипи приемаха повикванията на телефон 150.

Със заем от Световната банка през 2001 г. стартира

ПЪРВИЯТ ЕТАП НА GPS-СИСТЕМАТА,

проект за глобално следене на линейките. За ЦСМП в Шумен той беше на стойност 35 165 лв. През следващата година завърши вторият етап на стойност 6 980 лв. РКЦ беше свързана със спешните екипи, принципът на действие беше базиран на GSM-операторите.  Върху покривите на шофьорските кабини бяха поставени локални предаватели на 12 линейки от общо 23 в областта. В линейките вече безплатно се набираха номера 150, 160, 166 при катастрофа, пожар, природно бедствие. Във всяка линейка имаше паник-бутон за връзка с РКЦ при аварийна ситуация и се регистрира началото и края на визитата.

Д-р Стела Рачева присъства на Втория европейски конгрес по спешна медицина в гр. Порторош, Словакия и донесе ценни впечатления от организацията там.

На 15 октомври 2004 г. работещите в ЦСМП в Шумен

С ДЕКЛАРАЦИЯ ЗАПЛАШИХА С ПРОТЕСТ

по повод идеята те да преминат към шуменската болница. На събранието присъстваха 85 от общо 213 щатни служители в 7-те филиала на областта. Коментарите бяха, че спешното отделение на МБАЛ е трамплин за пациенти по клинични пътеки, т.е. повече приходи за болницата. Тогава д-р Петко Загорчев – лидер на шуменската лекарска колегия, ги успокои, че такъв пилотен проект няма.

На 5 януари 2006 г. д-р Стела Рачева обяви, че бюджетът на ЦСМП няма да издържи, защото 80% от него е за заплати и осигуровки. При това бяха увеличени парите за 12-часовите дежурства, храна и напитки.

През юли 2007 г. здравното министерство закупи 115 линейки и апаратура на стойност 1 100 500 лв. за спешната помощ в България. ЦСМП-Шумен получи три нови линейки „Форд“, а три стари линейки „Ситроен“ бяха дадени на филиалите в Каолиново, Венец, Върбица.

На 7 октомври 2008 г. здравният министър Евгений Желев връчи ключовете на 55 нови линейки на спешните центрове в страната от общо 104 санитарни автомобили, 64 от тях бяха високопроходими. Те бяха осигурени със заемно споразумение с Международната банка за възстановяване и развитие. С допълнителното медицинско оборудване инвестицията беше на стойност 10 078 936 лв. ЦСМП-Шумен получи два високопроходими реанимобила „Джъмпър“, един от които замина за филиала във Венец. След втората нова линейка д-р Ивелина Мохтарева – шеф на филиала, беше доволна, защото 30-годишната уазка и ситроенът от 1996 г. бяха амортизирани по лошите пътища между селата. Сега тя е лъчетерапевт в КОЦ.

За 2 години беше обновен 60 % от автопарка на спешните центрове в България – общо 255 нови линейки. През същата 2008 г.

БЯХА ВЪЗСТАНОВЕНИ СПЕШНИТЕ ОТДЕЛЕНИЯ

 в областните болници. Структури, отделни от спешните центрове на МЗ.

През месец май 2009 г. нов автомобил с модерна апаратура получи филиалът във В. Преслав. Д-р Стела Рачева се пенсионира.

На 21 юли 2009 г. директор на ЦСМП-Шумен стана д-р Илиян Илиев, ексдепутат от партия „Атака“.  Назначението беше ден преди парламентът да гласува оставката на Тройната коалиция. Д-р Илиев беше започнал трудовия си стаж в хирургичния кабинет на спешното приемно отделение на шуменската болница. Той е със специалностите обща хирургия и здравен мениджмънт, има следдипломна квалификация за социални дейности. Тогава заяви: „Нямаме проблеми с бензина, лекарствата и консумативите. От 26 линейки 10 са нови, като една от тях беше на ремонт след пътен инцидент. Рядко идват новодипломирани медици. Доста от лекарите са назначени по съвместителство“.

На 1 декември 2009 г. Националният координационен съвет на сдружението на медицинските фелдшери в България /бакалаври по медицина/  предупредиха: „Искаме нов статут на професията или обявяваме гладна стачка!“ В организацията членуваха 2000 от общо 6000 фелдшери у нас. Пламен Стефанов, главен фелдшер на ЦСМП-Шумен и регионален координатор, каза: „В нашата област има 150 фелдшери, членове на структурата са 90. Здравният министър Божидар Нанев не дойде на срещата, а само депутати и представители на Лекарския съюз. Искаме фелдшерът да стане „лекарски асистент“, както е в ЕС и САЩ“.

От 1 февруари 2010 г. МЗ обяви, че ще плаща по 100 лв. за 12-часово дежурство на лекари и фелдшери в спешните кабинети, които ще бъдат разкрити към спешните центрове. В ЦСМП и филиалите му 38 специалисти бяха изявили желание да работят. Според Кодекса на труда те могат да изпълнят от 3 до 5 дежурства на месец.

По същото време синдикалните организации на центровете за спешна медицинска помощ в страната настояваха за по-ранно пенсиониране и преминаването на заетите от трета във втора категория труд заради тежките условия. Тогава заплатата на шофьорите на линейки беше 380 лв., на медицинските сестри – 440 лв., на фелдшерите – 470 лв., на лекарите без специалност 640 лв.

Ето какви бяха

ИСКАНИЯТА НА ШОФЬОРИТЕ НА ЛИНЕЙКИТЕ

през 2010 г. и колко от тях са изпълнени днес? Тогава те казаха: „През зимата ни тежи не студът, а непочистените пътища.  На много места в Шумен пречат клоните на дърветата, които ни чупят бурканите на линейките. Не е решен проблемът с паркирането на ул. „Дедеагач“ в кв. Тракия. Влизаш между колите за входовете на блоковете, а после не можеш да излезеш. Бързаш, а бавиш линейката със спешния пациент. Хората се сърдят. И в кв. „Боян Българанов“ е същото. Няма къде да завие линейката, за да тръгне. Паркингът на ул. „В. Друмев“ да бъде освободен от частните коли и таксита. Най-после да бъде реализиран проектът за нов паркинг пред болницата. Стига с тия дупки! Най-лоши са пътищата между селата Вехтово и Друмево. Но разбити пътища има и в други общини и затова линейките ни се чупят…“

Инж. Васил Ковачев показва модерното оборудване на новата линейка през януари 2010 г.

На 11 ноември 2011 г. работещите в ЦСМП-Шумен свикаха събрание и гласуваха

ДЕКЛАРАЦИЯ ДО ПРАВИТЕЛСТВОТО

Тогава в дружеството към КНСБ членуваха 165 души, в КТ „Подкрепа“ – 29 души. Общо бяха 218 на щат. Д-р Румяна Цветкова представяше ЦСМП в районната лекарска колегия. Предложенията на здравния министър Стефан Константинов за спешната помощ бяха отхвърлени от БЛС. Съюзът предложи специален фонд за финансиране на спешната помощ, която е ангажимент на МЗ и трябва да гарантира националната сигурност. За пореден път нямаше стратегия за спешната помощ и реформата се правеше без документ.

В декларацията си работещите в ЦСМП-Шумен бяха против премахването на телефон 150, защото дежурните на 112 нямат рефлекса да изпращат спешно болните към медицинските екипи. Новината за сливането на спешните центрове с областните болници отново беше стрес за спешните медици, на които не е поискано съгласието. Явно те трябваше да изнесат реформата в болничната помощ, която ескалира протести заради въведените лимити. Спешните медици искаха увеличение на заплатите, защото трима здравни министри ги излъгаха за увеличение с 10 %.

От 1 юли 2012 г. работещите в спешните центрове получиха увеличение на възнагражденията си с 15 %, макар че им обещаха 18 %. За цялата година ЦСМП със 7-те филиала в Шуменска област имаше почти 12 000 повиквания, а амбулаторните прегледи бяха 18 410.

През ноември 2012 г. се проведе първият национален конгрес по спешна медицина по инициатива на болница „Пирогов“. МЗ не възложи на нито едно научно дружество да изработи алгоритмите за приемане и изпълнение на спешните повиквания. И тогава се настояваше за връщане на телефон 150. Нито един статут на лекар, фелдшер, медицинска сестра и шофьор в Спешната помощ не беше уреден, както е и сега. А той трябва да е равен с този на полицаите и пожарникарите! И до днес в Наредба 25 не е регламентирано кой пренася пациента от дома му до линейката. Налага се да се търсят съседи и приятели, а при пациенти с тегло над 120 кг се вика Гражданска защита. Това е причината много млади медици да започват работа в спешните екипи, а след това да напускат. „Ние сме доктори, а не хамали“ – заявяваха те.

На 27 май 2013 г. Спешната помощ обяви

СИМВОЛИЧЕН ПРОТЕСТ В ШУМЕН

по повод насилието над спешни медици в София. Всички носеха на ръкавите си лентички с надпис „Не на насилието“, поставени на линейките и входните врати. БЛС даде срок до 15 юни Народното събрание да гласува с приоритет измененията в Наказателния кодекс, които осигуряват защита на медиците при изпълнението на служебните им задължения. Проблемите в здравеопазването и социалните конфликти бяха причина пациенти да изразяват гнева си върху дежурните екипи в ЦСМП-Шумен.

Д-р Илиян Илиев с колеги на протеста на 4 ноември 2013 г.

На 29 октомври 2013 г. дежурният фелдшер Денчо Денев беше пребит в ЦСМП от сина на пациентка. По този повод медиците настояваха полицейски пост да охранява Спешна помощ и спешното отделение на болницата. Полицията обаче няма ресурс за това. Имаше съкращения в щата и само пет бяха дежурните полицаи през нощта в града.

На 4 ноември беше организиран

ГРАЖДАНСКИ ПРОТЕСТ В ЗАЩИТА НА МЕДИЦИТЕ

Участваха работещи в ЦСМП и болницата, лекарската колегия, здравните синдикати, областният управител Венцислав Венков, ръководители на РПУ-Шумен, медии. Стана ясно, че в кварталите „Б. Българанов“ и „Еверест“ има дублиране на адреси – една от причина да закъсняват линейките. Д-р Петко Загорчев – председател на комисията по етика в БЛС, каза: „След година-две пациентите няма да има срещу кого да проявяват агресия, защото останахме пенсионери, младите емигрираха“.

Новият здравен министър Таня Андреева съобщи, че чрез нова GPS-система всички линейки в страната ще могат да бъдат проследявани. В спешните автомобили ще има навигационен компютър, алармен бутон, модем и софтуер. Обществената поръчка на МЗ беше на стойност 6,5 милиона лева.

На 1 юни 2014 г. медиците от спешните екипи в Шуменска област подкрепиха исканията на колегите си в София, Варна, Бургас, Русе и др. за по-високи заплати, ново медицинско оборудване и справедливо отношение към техния отговорен труд. При 221 души щат в ЦСМП имаше незаети места за 4 лекари, като 8 фелдшери работеха на местата на лекари, а 3,5 лекарски бройки бяха заети по съвместителство от техни колеги в други здравни заведения.

На 1 октомври 2014 г. у нас бяха отбелязани

20 ГОДИНИ ОТ СТАРТА НА РЕФОРМАТА

в спешната помощ със създаването на 28 центъра. Всъщност, това беше стартът на здравната реформа в България след промените. Колективът на ЦСМП в Шумен празнува на 25 октомври. Д-р Илиян Илиев призова колегите си: „Отстоявайте все така професионалните си интереси!“ Тогава инж. Васил Ковачев – началник на автокомплекса в ЦСМП, призна: „Със старата уазка теглим новите ситроени. Такъв беше случаят с линейката от село Тодор Икономово, община Каолиново, до Шумен. Колите ни се амортизират по лошите пътища. Всяка година се трупат задължения за ремонти и гориво. Нужни са ни 11 нови автомобила“. Шофьорът Андрей Димитров го допълни: „Искаме хубави пътища и съд за фалшивите повиквания“.

Главният фелдшер Пламен Стефанов сподели: „Романтичното време беше на село преди реформата. Кадрите бяха достатъчни, а населението – благодарно. Със съпругата ми започнахме работа в село Средня преди 40 години. За селото аз бях бог! А сега всеки ни подритва, на всеки си длъжен, дори ако не си е платил здравната осигуровка…“

През 2015 г.

С 20 % БЯХА УВЕЛИЧЕНИ ЗАПЛАТИТЕ

в Спешната помощ. Новодипломиран  млад лекар започваше със заплата 1000 лв. Стажът увеличаваше парите. За специалност „Спешна медицина“ се добавяха 100 лв. Медицинските сестри и фелдшерите получаваха по 750 лв. Директорите на болниците се оплакваха, че Спешната помощ им отнема лекарите. Вакантни места нямаше в ЦСМП-Шумен, след като постъпиха двама лекари от отделението за хемодиализа в МБАЛ и лекар от Монтана.

В юлската жега на 2015 г. д-р Ваньо Шарков, заместник здравен министър, пристигна за втори път на работна визита в Шумен. В областната управа присъстваха здравни шефове, кметовете на общини и медии. Представен беше

НОВИЯТ ПРОЕКТ ЗА СПЕШНАТА ПОМОЩ

в България с бенефициент МЗ, финансиран от оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020 г.“ За този период трябваше да се инвестират 85 милиона евро. Целта беше нова база и нова Карта на спешната помощ като част от Националната здравна карта. С тези 170 милиона лева трябваше да се модернизират 28 ЦСМП в областните градове и техните 170 филиала, както и 34 спешни отделения на областните и университетските болници. Заместник-министърът обеща 400 нови линейки, а от старите да не остане нито една, управлявана повече от 5 години.

От 2015 г. досега са доставени 7 линейки по проекта, очакват се още 3 до края на 2021 г. Инж. Ковачев уточни, че в 7-те филиала има 18 автомобила, от които 14 линейки и 4 високопроходими коли. Все още се ползва 35-годишната уазка, с която теглят авариралите на път реанимобили.

Проектът обаче се провали за новата база с модерно оборудване. Всички филиали в Шуменска област са настанени в общински сгради – болници или бивши здравни служби, а проектът изисква собствеността за ЦСМП да е публично-държавна. По тази причина по време на служебното правителство МЗ отказа да ремонтира спешните центрове, които не са негова собственост. За сравнение ще припомним, че през 2009 г. в МБАЛ-Шумен беше изградено ново спешно отделение на стойност 250 000 лв., осигурени от МЗ.

На срещата в областната управа кметове си обясниха защо така бързо държавата започна да слива, обединява и преобразува болници, за да им сложи ръка като като холдинги. Само след година общинската болница в Нови пазар и областната в Шумен бяха слети. Този управленски маньовър през 2016 г. не се одобрява и досега. Но областното ръководство на ГЕРБ си стисна ръцете със здравния министър Петър Москов. За

ПРЕБАЗИРАНЕ НА ЦСМП В ШУМЕН

беше определена сградата на детското ентероколитно отделение /ДЕКО/, 100-годишен бордей. Площта е 1500 кв. м, а линейките щели да влизат от ул. „П. Парчевич“. След това намеренията се пренасочиха към закрития Дом „Майка и дете“. Сега се чака новото правителство, което да завърши проекта за спешната помощ.

В болниците на Нови пазар и Велики Преслав имаше достатъчно площ, излишно беше новото строителство. В Каолиново филиалът е в сградата на „Каолин“ АД, предоставена на общината. Но… общината трябвало да прехвърли собствеността на държавата! Общинските кметове попитаха: „А защо МЗ не си купи тази общинска собственост за филиали?“ Заговори се и за приватизация.

За спешните филиали във Върбица, Смядово и Венец щели да се правят нови сгради. За 200 кв. м щели да се изхарчат 200 000 лв.

Срещата завърши с гаф. МЗ съобщи, че през 2014 г. е инвестирало 15 милиона лева в болниците, а самите болници бяха известени за общо 75 милиона за капиталови разходи през годината. Къде са останалите 60 милиона лева? Отговор не получихме.

Пандемията доказа, че спешната ни помощ е с много пробойни. Тя все още няма закон.

ЗАРАДИ КОРОНАВИРУСА ЛЕКАРИ И ФЕЛДШЕРИ НАПУСКАТ

екипите от страх да не се заразят. Вече има пострадали и починали техни колеги, както се случи с лекар от спешния филиал в Нови пазар. За контакт с ковидноболен се заплащат 1000 лв. на всеки от екипа, но рискът си е риск. Половината от заетите в ЦСМП на Шуменска област са ваксинирани. Има вакантни места във филиалите. Половината от фелдшерите и шофьорите са в пенсионна възраст.

Да припомним, че Сдружението на фелдшерите през 2015 г. се обяви срещу проекта на Концепцията за развитие на спешната помощ в България 2014-2020. За него тя е само формален документ за усвояване на средства. На 11 януари 2020 г. фелдшерите заявиха, че не припознават Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи за своя съсловна организация, членувайки в нея като „асоциирани специалисти“. Те искат своя съсловна организация.

Със специалност „Спешна медицина“ в ЦСМП-Шумен са трима лекари. Д-р Петина Неделчева напусна и е в кардиологичното отделение на МБАЛ. Останалите двама са д-р Мирослав Павлов и д-р Христо Василев в Нови пазар.

Възнаграждението на лекарите зависи от специалностите и стажа – от 1300 лв. нагоре. Медицинските сестри получават по 1130 лв., фелдшерите – 1270 лв., шофьорите – 912 лв.

Проектът за модернизиране на спешната помощ спря. Налага се областни управители да молят МЗ за нови линейки, а модернизирането на филиалите е мечта. В някои от тях мизерията е отблъскваща. Да не говорим за разбитите паркинги пред всеки вход. Общините в Нови пазар и Шумен 20 години не намериха пари да асфалтират терените пред болниците.

През 2013 г. здравният министър Таня Андреева обеща 300 милиона лева за реформа на Спешната помощ, защото тя е най-важната в здравната система.  Тогава заяви: „Няма да си тръгна с аплодисменти. Това, което предстои, е много тежко и не става за един мандат…“

Не стана и за два мандата. Където има европроекти, има много интереси. А има ли по-голям интерес от здравето на българите?…

Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име