Лабораторен контрол на водата в РЗИ-Шумен

Африкански жеги и пандемия в лето 2021-во! Мор отвсякъде, а на първа линия на здравния фронт са лекарите и санитарните инспектори на държавата, разбирайте общината. Като прибавим и политическите баталии в парламента, се сещаме за оня художник – десидент преди 40 години, който възропта срещу  недъзите на социализма: „Извикайте ХЕИ да закрие държавата!“ След всичките си административни метаморфози Хигиенно-епидемиологичната инспекция /ХЕИ/ днес е Регионална здравна инспекция /РЗИ/.

Какво е било общественото здраве преди век и как служителите на здравното министерство сега следват инструкциите, за да сме „в норма“ според европейските стандарти? Управниците продължават да ни спират водата, понякога мътилка; липсва канализация в много селища; ферменти разнасят ароматите на живота в препълнените контейнери… Още си търсим държавата, дето да ни „оправи“, а не се гордеем с областния център, макар да имаме фонтан за 500 000 лева народна пара!

Колективът на ХЕИ през 1968 г.

СЛЕД ОСВОБОЖДЕНИЕТО

на 1 февруари 1879 г. руският княз Дондуков-Корсаков утвърждава  „Временни правила на медицинското управление в България“. Здравеопазването се ръководи от Медицински съвет към Министерството на вътрешните работи /трима лекари и старши лекар в българската войска/. По места се назначава окръжен и градски лекар. Санитарно-противоепидемиологичните въпроси са разработени в „Полицейски правила за опазване на общественото здраве“.

През 1882 г. се гласуват 7 граждански медицински закона, с които окръжните лекари организират профилактиката, карантинната служба и санитарния надзор в училищата и стопанските предприятия.

ОТ 1888 ГОДИНА Е В СИЛА САНИТАРЕН ЗАКОН

При Министерството на вътрешните работи е създадена Гражданска санитарна дирекция с окръжни хигиенни съвети. В България тогава има 71 дипломирани лекари. През 1898 г. се формират граждански здравни участъци.

През 1902 г. в Александровска болница в София се открива Противочумен институт. Епидемиите не са от днес.

По това време в Шумен д-р Петър Скорчев забранява да се поливат със замърсената вода, слизаща от платото, отбита от Боклуджа дере, зеленчуците в дворовете и бостаните. В края на ХХ век пристига  инженерно-земемерна академична бригада от Белград, водена от професор Андонович, в която са и студенти. През 1901 г. Шумен има

ПЪРВИЯТ ГРАДОУСТРОЙСТВЕН ПЛАН

В него са посочени недостатъчните зелени площи и неподходящото място за гробищата, които и сега са контролирани от  здравните власти. В същата година е основан шуменският клон на Българското дружество „Червен кръст“, което се включва в санитарните мерки.

Гости пристигали във възрожденския град и питали: „Какво ново в Шумен?“ Домакините отговаряли: „Кал до гуша!“ Така пише в спомените си Христо Герчев.

С новия ХХ век идва уличното осветление – закупените са 410 петролни лампи. Електроснабдяването на града започва през 1927 г. и осветява всички нарушители на реда.

За хазната трябват пари. Община Шумен прибира данъци и от публичните домове, включително за тяхното медицинско обслужване – 5000 лв. на обект годишно, а за изтребление на безстопанствените кучета плаща по 50 лв.  Последният публичен дом е закрит през 1926 г.

За да сравним политическата ситуация по европейския часовник, да напомним, че

ПРЕЗ 1913 ГОДИНА ШУМЕНЕЦ Е МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ

и външен министър на България, по-късно и председател на Народното събрание. Това е д-р Стоян Данев, юрист, немски възпитаник,  наричан „Балканският Бисмарк“.  В Шумен жените започват да обличат  фустани до глезените, потурите се заменят с бозави шаячни панталони с широки крачоли, вместо калпак се слага сламена шапка или каскет, само на празник цървулите се сменят с обувки и ботуши.  Магазини за обувки няма и затова обущарите са най-много сред занаятчиите. Повишава се обществената и лична хигиена. Ориентът бавно си отива… Водоснабдяването е проблематично, но Франц Милде  произвежда по 4,4 милиона литра бира годишно. В Шуменска област тогава живеят 291  118 жители. Сега сме 171  781 по данни на НСИ за 2020 г.

Празникът на химиците в ХЕИ през 1984 г. с началник Денчо Вълчев

През 1914 г.

ЗАПОЧВА ПРОУЧВАНЕТО НА ИЗВОРНИТЕ ВОДИ

край Шумен. Първите намерения са  през 1907 г. Целта е да се изработи план за водопровод. Климатични аномалии има и тогава. На  5 юли 1914 г. градът потъва във вода от пороите. Удавени са 248 жители. Здравните власти се виждат в чудо. Болестите плъзват в домовете.

През 1919 г. в Шумен се открива

НОВА БАКТЕРИОЛОГИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ

със завеждащ д-р Петър Скорчев. Тя получава част от оборудването на бактериологичната лаборатория към IV-та пехотна Преславска дивизия. Маларията върлува безпощадно. В градската лаборатория с функция на поликлиника се извършват многобройни проби за откриване на маларийни плазмодии в  кръвта.

В града вече работят аптекари, зъболекари, лекари, дипломирани в Западна Европа. Открива се Шуменско вегетарианско дружество по инициатива на д-р Никола Ил. Блъсков, шуменски окръжен лекар. Председател на лекарското дружество е д-р Стефан Смядовски, който е първият организатор  на борбата срещу туберкулозата в града. Лекарите са специалисти по всичко, а държавен санитарен здравен контрол все още няма.

Ето какво пише д-р Стефан Смядовски, управител на шуменската окръжна болница в периода 1910-1935 г. Сякаш това не са мемоари, а Шумен от XXI век.  „Въпросът със снабдяването на града с чиста вода стана актуален. Спешно се устрои едно гражданско събрание, което обсъди въпроса.

РЕШИ СЕ ДА СЕ НАПРАВИ РЕФЕРЕНДУМ

Гражданите да решат дали да се сключи заем за изграждането на нов водопровод. Извършихме голяма пропаганда сред бедните граждани. Но междувременно, общинският съвет беше разтурен и всичките ни усилия отидоха напразно. Коремният тиф продължаваше да шествува и да коси бедните шуменски граждани…“

През 1928 г. д-р Никола Илиев Блъсков пише статията „Горещините и болестите“, като анализира въздуха и водата, физиологичните промени в човешкия организъм вследствие на високите температури. „Водите, с които ние разполагаме в Шумен, стават в качествено отношение по-долни и даже явно вредни заради сгъстяването на микроорганизмите в тях. От тук и наложителността

ПРЕЗ ЛЯТОТО ДА СЕ ПИЕ ПРЕВАРЕНА ВОДА,

особено ако тя е Шуменска!“ По-късно става окръжен лекар и кмет на Върбица и въвежда забрани, с каквито днес РЗИ и Наредба №1 на община Шумен трудно могат да задължат гражданите. Със заповед от 25 октомври 1934 г. той обявява нов обществен ред: „По-късно от 10 вечер всякакви видове песни, музики и др. из улиците и заведенията са забранени, както играенето на хоро с музика на открито по-късно от настъпването на тъмнината, безразлично в колко часа се стъмнява. Забранява се безпричинното скитане на групи и поединично из улиците след полунощ. Забранява се в кланицата да се ползва вода направо от реката за миене. Месото да се увива в бяла хартия и да не се окачва на открито…“

До 1935 г. Шумен няма канализационен план. Той е утвърден през 1940 г. Водоснабдяването става от извори. Със специално приет закон през 1926 г. започва строителството на обект „Водоснабдителна група Изгрев за водоснабдяване на безводния „Дейли – Орман“.

Колективът на ХЕИ през 1985г. пред кабинетите в двора на болницата

ВОДОПРОВОДЪТ В ШУМЕН СЕ ОТКРИВА

на 15 септември 1929 г. По това време върлува коремен тиф, а мизерията е на всеки ъгъл.

През август 1935 г. в Шумен слагат кошчета за смет по улиците. Градските улици са в размер на 52 км, от тях 12  са шосирани, само 15 са с тротоари. Останалите 17 улици са с калдаръм от турско време. Калта, разбирайте болестите, става синоним на стария град. 

През 1942 г. се подновява работата на Здравно-съвещателната станция в града.

След 1945 г.  дейността на  Окръжната болница „Васил Коларов“ се организира с програмата за народното здравеопазване на Отечествения фронт. Започва планово въвеждане на санитарни мерки във всички селища.

С указ на Народното събрание през 1951 г.  се въвежда „всенародна безплатна медицинска помощ“.  В същата година е открит шуменският клон на Хигиенно-епидемиологичния институт с малък брой санитари, инспектори и хигиенисти. Колективът е настанен в бараките до „Бърза помощ“ в двора на болницата /до сградата с комина/.

През 1966 г. с указ се създава

ДЪРЖАВНАТА САНИТАРНА ИНСПЕКЦИЯ

с 10 хигиенно-епидемиологични института, които през 1971 г. стават инспекции. По-късно във всеки окръг се открива Хигиенно-епидемиологична инспекция със статут на здравно заведение.

Ръководител на ХЕИ-Шумен е  д-р Радослав Иванов, назначен през 1971 г. от дирекция „Народно здраве“ в Окръжния народен съвет с началник д-р Пенчо Начев. В периода 1951-1960 година химичната, паразитологичната и микробиологичната лаборатория на ХЕИ са на ул. „Калоян“, а след това се местят в бараките на инспекцията в болницата. Под техен контрол са здравните работници, както тогава се наричат всички щатни служители в болници, поликлиники, здравни служби, частни кабинети. През 1957 г. в  Шуменски окръг работят 270 лекари, 63 стоматолози, а средният медицински персонал е 539 души.

През 1974 г. за шеф на ХЕИ е назначен д-р Леско Стоев от Варна. Салмонела в бозата на сладкарски цех е причина той да напусне след година. Скандалът е обществен, има заболели.

През 1977 г. на санитарните инспектори е поверен още един обект –

ОФИЦИАЛНО Е ОТКРИТ ЯЗОВИР „ТИЧА“

През  декември 1983 г. започва работа столът на ХЕИ в двора на болницата. В периода 1976 – 1988 година началник на инспекцията е д-р Юлка Генова със специалност „Хигиена на детско-юношеската възраст“. В структурата работят 150 души, включително с отдел „Дезинфекция“, дезинсекция и дератизация“.

През 1995 г. се провежда Национална имунизационна кампания „България без детски паралич“. Започва двукратно имунизиране на децата през 30 дни от 3-месечна до 6-годишна възраст.

С  демократичните промени стартира частният бизнес. След гаражната търговия има бум на фирми в селата и градовете – мандри, фурни, закусвални… Задължително инвеститорите представят в ХЕИ проектно-сметна документация за обектите си за санитарна експертиза.

През  1995 г. членовете на дирекционния съвет вземат решение да се забрани тютюнопушенето в сградата на ХЕИ. През същата година се открива първото частно погребално бюро в Шумен – бизнес, който също се контролира от инспекцията.

През 1996 г. е наредено спешно да се проведат „епидки“  /епидемиологични срещи/ във всички здравни заведения в присъствието на педиатри, невролози, инфекционисти, ортопеди и работещи в селските здравни служби. Да се издирят всички непълно имунизирани с жива полиомиелитна ваксина. Със заповед от 2 октомври 1997 г. се разкрива допълнителна леглова база в сградата на трето вътрешно отделение на Обединения районен болничен комплекс /ОРБК/ в курорта Върбица. Преди беше  години закрит.

На 5 март 1996 г. в ХЕИ-Шумен е открит

ПЪРВИЯТ В СТРАНАТА КАБИНЕТ ЗА ОТКАЗВАНЕ ОТ ЦИГАРИТЕ

Програмата срещу тютюнопушенето се води от  д-р Елена Лазарова, която завежда отдел „Опазване на общественото здраве“.

От 3 май 1988 до 27 март 1998 г. директор на ХЕИ е д-р Румен Белев –  специалист по болести на уши, нос, гърло.  През 1993 г. се открива

Д-р Румен Белев на откриването на новата сграда на ХЕИ през 1993 г.

НОВАТА СГРАДА НА ХЕИ

в центъра на града. На тържеството присъстват шефове от Министерство на здравеопазването, кметът Христо Христов, гости страната.

След д-р Белев поста поема за пет месеца д-р Владимир Паскалев. Той работи в инспекцията в периода 1985-1999 година.

През август 1998 г. шеф на ХЕИ става д-р Живко Железов, акушер-гинеколог. Отделението „Комунална хигиена“ с началник д-р Гергана Чанкова е с приоритет  контрол на водоизточниците и водоснабдителните съоръжения. ХЕИ не извършва контрол на атмосферния въздух, а само  екоинспекцията. Засилен е контролът на язовир „Тича“, особено през лятото. Инспекторите съобщават за увеличение на шума в жилищните зони. ХЕИ не измерва транспортния шум. Тревожно е състоянието на здравните служби в селата и в инфекциозното отделение на болницата, според докладните до МЗ.

Откриване на новата сграда на ХЕИ през 1993 г.

През 1994 г. в ХЕИ се разкрива ново отделение „Епидемиология на заразните и паразитните болести“. От 1 октомври 1997 г. „Медицинска паразитология“ отново става самостоятелно отделение с началник д-р  Милена Чергова. В един от отчетите на ХЕИ през годината четем: „Всички здравни заведения в Шуменски регион работят в условия на дефицит на дезинфекционни средства“. Колективът на инспекцията е от 110 души.

През 1996 г. в Шуменска област имаше голяма епидемия от хепатит А. Старото инфекциозно отделение на областната болница /бивша конюшня/ едва побираше пациентите. Всеки ден д-р Марко Марков, както днес в Ковид пандемията, ни съобщаваше броя на заболелите. Той работи в ХЕИ от 1990 г. до 2020 г. Беше шеф на дирекция „Надзор на заразните болести“.

ХЕИ претърпя сливания и преобразувания през следващите години. Кои са в тоя период нейните ръководители, как работеше колективът и по какви програми, ще прочетете в следващите материали в рубриката „Хроники на здравеопазването“.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Архив

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име