На 25 февруари 1889 г. в Шумен е открита първата у нас гарнизонна болница, наследник на първата болнична сграда на Балканите преди Освобождението. Днес тя е разруха и позор в края на града!
На друг терен преместената през 1932 г. военна болница в кв. „Гривица“ беше закрита и съборена през 2021 г. Това е четвъртото лечебно заведение със стационар в Шумен, което стана жертва на здравната реформа. На мястото на разрушената сграда днес има жилищни кооперации, но
НИТО ЕДИН ПАМЕТЕН ЗНАК СЛЕД ЛИКВИДАЦИЯТА!
Бързаха, много бързаха управляващите да направят реформата, спусната „отгоре“. Когато правителственото решение се вземаше през 2000 г., шуменци имаха депутат-гинеколог. Разчитаха на него, но истината е, че сега Сливен има военна болница, а Шумен – не. Трудно може да се преглътне този факт от позиция на военните традиции на нашия град и перспективите му в демократичния преход. Офицерите от запаса коментират: „Поне една военна поликлиника да ни бяха оставили – за военнослужещите и техните семейства. Имахме специалистите, апаратурата, оборудването от Военната болница, вместо да ги раздават на другите лечебни заведения в града…“
В няколко публикации ще припомним историята на Военната болница, защото е свързана с Освобождението на България. Оскъдни бяха материалите за съборената болница, които с месеци събирахме от военните архиви. Специална благодарност изказваме на бившите военни лекари, офицерите от запаса, както и на семействата на починалите, които ни съдействаха със снимки и разкази. Всички тъгуват за това лечебно заведение, което много прибързано се закри, а медицинските му специалисти си тръгнаха обидени и ограбени професионално, след като десетилетия са работили в него. По-младите продължават да са лекари в многопрофилната болница, Комплексния онкологичен център или са с частни практики в извънболничната помощ.
ЗА ЧЕСТТА НА ВОЕННИТЕ МЕДИЦИ
от старите фотографии и на тяхната професионална отдаденост е историята, която пишем. Трудно ни беше да проумеем как така липсва сериозно издание в Шумен с документи и снимки за периода от 1932 г. до днес, най-вече за периода 1990 – 2000 г. Трябваше да търсим документи във Велико Търново и София. А уж „оттука започва България“…
Да припомним, че преди 30 години в шуменския гарнизон е имало 10 000 военнослужещи. Представяте ли си колко хиляди семейства са разчитали на пагона за препитание в града! Защо в момента сме само с Военен факултет и колко са военните в града? Да отговорят управляващите от местната и държавна власт, бившите шуменски депутати, чиято кариера стартира като офицери по света и у нас… А сега към историята на турската гарнизонна болница, преобразувана в дивизионна българска преди два века.
В Османската империя
ШУМЕН Е ГРАД СЪС СТРАТЕГИЧЕСКО ЗНАЧЕНИЕ
Завоевателите укрепват четириъгълника: Русе – Шумен – Варна – Силистра, за да го превърнат в бариера срещу влиянието на Русия. С тая цел в него е било масовото насилствено помохамеданчване на местното българско население според исторически справки.
През XVIII и XIX век старият Шумен става икономически център с голям турски гарнизон, една от крепостите в Североизточна България. Султан Махмуд II управлява в периода 1809-1838 г. и провежда реформи в армията и градоустройството на империята. Той посещава града през 1836 г. и заповядва в него да се издигне голяма военна болница. Тя е открита през 1837 г. и е първата сграда в България, построена от османлиите специално за болница. И още – тя е
ПЪРВАТА БОЛНИЧНА СГРАДА В ЕВРОПЕЙСКА ТУРЦИЯ
За избора на място и за ръководство на строежа са поканени френски и английски специалисти. Те анализират махалите, релефа, почвите, речните корита, видимостта за бойните подразделения. Махмуд II редовно инспектира по това време отбранителния четириъгълник на империята – Русчук, Силистра, Варна, Шумен, за които има свидетелства на калиграфа Мустафа Иззет. Наричат този султан Реформатора заради премахването на еничарския корпус през 1826 г.
При откриването на сградата над централния вход на болницата е поставен надпис на старотурски език, написан на арабски, който е отчасти съхранен.
В превод гласи:„Султан Махмуд хан да бъде жив и до веки да заповядва. Най-голямото му желание е било да разпространи здраве в държавата си. Това голямо здание, което е полезно за обществото, е направено за здраве и писание здравни работи. Човекът, който постоянно мисли за порядъка на своите поданици, работата му е такава. Болница направи, господ да му пази войската от нейната нужда. Султан Махмуд, който е направил много добрини, направи една твърде голяма болница…“ В превод името Махмуд означава „прославен“. И този султан наистина прославя империята със своите реформи.
През 2009 г. МБАЛ-Шумен се готвеше за своя 130-годишен юбилей. Изпълнителен директор на областната болница беше д-р Валентин Семков. Паметната плоча, която е стояла на тогавашната турска гарнизонна болница, беше издирена през лятото. Инициативният комитет за юбилея покани здравни шефове от София и страната. Тържеството беше отложено за 18 декември 2009 г., когато ГЕРБ вече беше на власт и директор на МБАЛ-Шумен стана д-р Виктор Минчев. Поледица и сняг блокираха пътищата. Много от гостите не пристигнаха, но в залата беше мраморната плоча с надписа в памет на султана-строител.
НАШИ И ЧУЖДИ ВОЕННИ ИСТОРИЦИ
признават, че сградата на откритата през 1837 г. турска военна болница отговаря на изискванията за медицина и лечебна практика през XIX век. По форма тя е затворен четириъгълник. С външни размери 114,40 м на 68,51 м, застроена площ 3450 кв. метра с обем 21,250 куб. м.
През 1854 г. главнокомандващият румелийската армия изпраща писмо от София до болницата в Шумен, с което иска да дойдат в София лекари-хирурзи, аптекари, болничен инвентар за нуждите на пристигащите от Скопие войници. През 1853 г. русенските поделения искат 22 вида лекарства. През следващата година такива са изпратени и в Тутракан, а през 1855 г. в лазарета в Силистра пристигат легла и болнично бельо. Всички разчитат на елитната военна болницата в Шумен. Срещу наем тя ангажира частни жилища в село Арбанаси, Търновско, за разкриване на лазарети, където да се възстановяват тежкоболните и ранените войници /вид санаториум – б. а./ От това съдим, че шуменската войскова болница е не само център на медицинското обслужване, но и база на медицински кадри, лекарства, инвентар.
За лечебната работа свидетелстват документи на турската гарнизонна болница, в която работят лекари – терапевти, хирурзи, аптекари, фелдшери. Хирурзите са Али ефенди, Ибрахим ефенди, Салих ефенди и др. През 1854 г. в Цариград са изпратени 17 фелдшери на разположение на „операционното отделение“ в Шумен. През 1856 г. за добра работа в „заразното отделение“ на болницата командването иска да бъде награден с правителствен медал един от лекарите.
„Каушите“ са за болни с общи, хирургически и заразни заболявания. Болницата има добре обзаведена аптека, в която работят дипломирани аптекари от различни народности като Луи Фибри, Юсуф ефенди, Джорджи Аргир и др. Ръководи ги главен аптекар. През 1873 г. такъв бил Ефдол едзанджи /аптекар/. В турската военна болница работят още аптекарите Станислав Друкслер /поляк/, Людовико Меланези /италианец/, Георг Силаги /унгарец/.
ПЪРВИТЕ ЛЕКАРИ СА ЧУЖДЕНЦИ
– французи, англичани и др. По-късно пристигат българи и гърци, завършили Цариградското военномедицинско училище като Николай Граматиков, Стайко Нихини, Скендер бей, д-р Маведи, д-р Райко Райнов, Николаки бей /Граматон/, Тодораки бей, д-р Пантелей Минчович от В. Търново /1875-78 г./, д-р Минко Цачев /1868-70 г./, д-р Иван Енчев и др. /бей от турски – военноначалник, управител/. Всички практикуват обща медицина. По шуменските улици се срещат лекари във военна униформа.
След 1848 г. десет шуменски младежи записват и учат медицина в Монпелие /Франция/, Букурещ, Цариград, Атина и др. Един от тях е д-р Андрей Рачев – син на известния шуменски първенец Матю Рачев. Завършва медицина в Цариград и остава военен лекар там. От 1876 г. е управител на военния лазарет в Ловеч. Идва на работа в гарнизонната болница в Шумен. Умира млад на 46 години.
Д-р Желез Гьоокчеренлиев е син на будния шуменски стопански деец хаджи Ради Гьокчеренлиев – първият кмет на града след Освобождението. Завършва медицинското училище в Цариград и е изпратен като военен лекар в Арабия. Оттам бяга в Черна гора, а после – в Париж, където специализира очни болести. След Освобождението се връща в Шумен и постъпва на служба във военната болница. Той е един от първите български офталмолози. През 1883 г. е назначен за лекар във Варна и две години участва в основаването на медицинското дружество там. През Сръбско-българската война е градски лекар и управител на шуменската болница /1885-1887 г./ После отново е военен лекар във Варна, а от 1897 г. е дивизионен лекар в Шумен.
Един преглед при д-р Галатон в периода 1863-1865 г. струва 20 гроша и е само по джоба на заможните шуменци, които предпочитат него, вместо да пътуват до Букурещ за лекарски преглед. През 1864 г. преселници-черкези са настанени за лечение във военната болница, а жените им – в медреседето към джамията „Шериф Халил паша“ /“Томбул джамия“/, където вероятно е имало имаретхане. През същата година е холерната епидемия, когато болницата обслужва и граждани.
Изграждането на общовойсковата болница в Шумен през епохата на разложение и упадък на турския ленно-спахийски строй от само себе си представлява прогресивен акт – популяризиране на медицината като наука в региона. Неизвестен дописник на „Цариградски вестник“ през 1865 г. пише: „Жителите на Шумен се радват на добро здраве. Никакъв белег от холера не се проявява в този град… Вземат се с голяма енергия хигиенни мерки, особено за една голяма чистота по всички улици“. Друг дописник изброява благоустройствени почини и добавя: „След време на всекиму ще бъде драго да се разхожда из един град добре уреден и украсен. Днес Шумен е крайно чист благодарение на местните власти и на военните“.
След 1867 г. в болницата вече работят и българи, завършили медицина във Висшата медицинска школа „Табхане“ /“Галата сарай“/ в Цариград. През 1874 г. Феликс Каниц съобщава за д-р Буш, лекар-австриец, който е на длъжност в един от полковете на турската армия в шуменския гарнизон. В спомените си д-р П. Кърджиев пише, че в османската военна болница има двама джерехи, които вероятно са
ПРИЛАГАЛИ ХИРУРГИЧЕСКО ЛЕЧЕНИЕ
От стари шуменци той научава , че те най-често са правили разрези на абцеси, малки ампутации, кръвопускане, рязане на челото или врата при главоболие, на крайниците при отоци, промивки на рани с отвара от билки, вино и др. Данни за лечение с медикаменти няма.
Интересна е съдбата на д-р Ангел Пюскюлиев, роден през 1845 г. в будно шуменско семейство. Завършва военното медицинско училище в Цариград през 1871 г. Поддържа връзка с българските възрожденци. Остава на турска военна служба до Освобождението с чин санитарен майор. След това бяга и през Сърбия се връща в България. Става окръжен лекар в Габрово /1879-1880 г./, а след това – градски лекар в Шумен. В периода 1882-84 г. работи във военната болница. Не намира съдействие от страна на местните ръководители и започва практика като лекар във Варна, като от 1884 до 1892 г. е управител на варненската болница. След това е назначен за директор на Гражданската санитарна дирекция в София и за председател на VI медицински съвет. Като ръководител на здравеопазването в страната д-р Пюскюлев допринася за здравното дело в България. През 1895 г. се връща във Варна, има частна практика, умира през 1935 г.
Българските военни лекари в османската военна болница в Шумен оказват медицинска помощ на българското население, като извършват и голяма просветителска дейност, поддържайки будно националното му съзнание.
Д-р Ефтим Верби завършва през 1878 г. медицина в Атина. До 1883 г. е военен лекар в лазаретите на Бургас и Ески Джумая /Търговище/, а след това се мести в шуменския гарнизон. Пенсиониран е от военна служба с чин санитарен полковник. През 1908 г. е избран за кмет на Шумен. Има двама синове – лекари. Доц. д-р Петър Вербев става завеждащ катедрата по епидемиология в Медицинската академия в София, а д-р Димитър Вербев е окръжен лекар в Шумен през 30-те години на ХХ век.
От писмо на русенския валия до каймаканина в Шумен узнаваме, че в Шумен през 1876 г. се искат сведения за определяне на махала, в която да се построи нова болница. Пита се колко би струвала тя и какви са възможностите на града за осигуряване на средствата за поддържането й. Това показва, че в Шумен има условия за разкриване на болница за граждани, подобна на тези в Русе, Плевен и другаде. Последвалите събития възпрепятстват това.
Освободителната Руско-турска война /1977-1878 г./ слага край на петвековното османско робство. По примера на руското здравеопазване се организира здравното дело у нас. На 6/18 юли 1978 г. турската военна болница е обявена за
„ШУМЕНСКИЙ ВОЕННИЙ ГОСПИТАЛ“
Част от нея е превърната в склад за военно-санитарно имущество. Там се настаняват за лечение руски военни. За кратко е пребивавал и ненадминатият руски хирург Николай Пирогов, който сега е патрон на Националната болница за спешна помощ в София. След това той лекува ранени в боевете край Свищов, Плевен, Бяла, Търново…
Открива се и гражданска болница с мъжко и женско отделение, обслужвани от д-р Парушев – шуменски губернски врач. Той трябва да организира медицинската помощ на населението в случай на епидемия. На следващата година руското временно гражданско управление със съдействието на българските областни лекари изработва „Временно правила за устройството на медицинското управление в България“. Дезинфекционната комисия се ръководи от Ф. Ф. Ерисман, която предприема мерки срещу избухването на епидемия от петнист тиф. Той е създател на руската медицинска хигиенна наука.
На 24 юни 1879 г. в сградата на старата турска военна болница е открита
ШУМЕНСКА ДЪРЖАВНА БОЛНИЦА
В същата сграда е и дивизионната болница на IV преславска дивизия. Държавната болница заема източното и северното крило. Вдясно от централния вход има 4 болнични стаи – превързочна и амбулаторна, стая за фелдшерите и караулно, стая за личните дрехи на болните, баня и болнични складове. Вляво се помещават канцеларията, аптеката, стаята на женското отделение, отделна стая за болните от сифилис, стая на надзирателя, стая на болногледачките и кухня. Болницата разполага с 40 легла и е добре обзаведена. От януари 1879 до август 1880 г. нейният пръв управител е д-р Андрей Парушев. След Освобождението шуменската държавна болница е обявена за второстепенна.
В заповедната книга на VII преславски полк е заповед №349 от 15 декември 1887 г. на командира за откриване на лазарет за частите от шуменския гарнизон – подготовка за бъдещата гарнизонна болница.
Със заповед №96 от 25 февруари 1889 г. на княжеството в Шумен е открита първата у нас гарнизонна военна болница, а след това и в Пловдив. За тях е издаден „Привременен правилник за действието на общите гарнизонни болници“. Всяка болница има по 80 легла за „долните чинове“ и с по 8 офицерски легла. Ръководят се от старши лекари на полковете в съответните гарнизони по назначение на военното министерство. За срок от една година се командироват лекари от войската и по един фелдшер от всеки пешеви, артилерийски и конен полк, както и по трима санитари, един писар и двама унтерофицери, надзирател и капитинармус, който пази личните вещи на постъпилите за лечение. При нужда се приемат болни и от съседните гарнизони.
Със заповед №17 от 15 януари 1890 г. за началник на шуменската гарнизонна болница е назначен д-р Андрей Парушев – старши лекар на 19-и пехотен полк, преди директор на държавната болница в същата сграда. Роден е през 1847 г. в будно семейство на абаджия в село Кюлевча. Учи в медицинското училище в Букурещ, а след това специализира в Торино, Италия. Връща се в Шумен през 1872 г. и става домашен лекар на български семейства срещу 2-3 лири годишно, а бедните лекува безплатно. Особена енергия д-р Парушев проявява при настаняването на пристигащите бежанци от Ески Джумая /Търговище/ след опожаряването на града на 16 януари 1878 г. от нередовни турски войски при оттеглянето им в Шуменската крепост. До назначаването му за началник на гарнизонната болница длъжността изпълнява един от лекарите в лазарета – Рачев, Византикус, Транин, Димитров. Д-р Парушев е известен като „италианеца“.
На 1 декември 1891 г. се открива гарнизонна болница в София. С указ №185 от същия месец се утвърждава Законът за устройството на въоръжените сили в българското княжество. На 1 януари 1892 г. пешите бригади се преобразуват в пехотни дивизии. Четвърта пеша бригада става Четвърта пехотна преславска дивизия. Към всяка дивизия има лекар, аптекар и 2 фелдшери.
ГАРНИЗОННИТЕ БОЛНИЦИ СТАВАТ ДИВИЗИОННИ
Увеличават се леглата до 100 за долните чинове и до 10 леглата за офицери. През 1893 г. дивизионната болница е в южното крило на същата постройка, която носи името „стара дивизионна болница“. Съвместното съществуване на двете болници /гражданска и военна/ продължава до 1911 г., когато държавната болница се премества в новопостроена болнична сграда.
Старата сграда е с малки прозорци с железни решетки, полутъмни коридори, големи болнични стаи. В болничните зали има по 100 кревата. Всеки креват с по 2 дюшека, възглавка и топло одеяло със завит към него чист и достатъчно тънък чаршаф с цел хигиена, добро качество на превързаните рани, необикновена чистота и на въздуха. Това пише в „Илюстрованная хроника войны“. Повод за сравнение с бита в някои днешни болници…
Д-р Иван Хадживасилев Драгоев служи като турски военен лекар в Шумен по това време и пише, че в болницата има 1260 легла! А ето и цифри от военните архиви. През 1880 г. лежащоболните са 1074, през 1886 г. – 1100 пациенти, 1889 г. – 1393 болни, 1890 г. – 1252 хоспитализирани и 334 амбулаторни пациенти, 1908 г. – 1045 лежащо болни и 1553 амбулаторно обслужени.
Според описание в медицински юбилеен сборник от 1898 г., в източната част на горния етаж се намират стаите на администрацията и лекарите, а долният се заема от болничните складове. Останалите сгради встрани са разпределени по на два павилиона /кауша/ за болните. Във всеки павилион има наредени по 4 реда кревати за около 100 болни. Във всички павилиони има нужници, голяма баня, пералня, а в средата на сградата е дворът на болните. Болницата има изобилна вода и собствена канализация, чрез която замърсената вода се отвежда до Енчова река с дълъг около 1 километър канал. Използван е наклонения терен.
През януари 1878 г. като парламентьор на 14-ти руски корпус в Шумен пристига полковник Ф. Гершельман. Той е поразен от чистия въздух, богатия болничен инвентар и забележителната хигиена при поддържане на болните. Дивизионната болница използва помещенията до 1919-1920 г. След това в нея е настанена войска от разбитата белогвардейска армия на Врангел и техните емигрирали семейства.
От 6 април 1904 г. до 1 март 1908 г. началник на болницата е майор Янко Димов. След него длъжността заема майор Александър Чакъров, роден в Браила и управлява до 1 март 1918 г. Следващият началник на дивизионната болница в Шумен е полковник Константин Богданов.
Преломен момент в развитието на държавната болница е 1912 г., защото се премества от сградата на турската военна болница в нов комплекс от 5 павилиона.
БОЛНИЦАТА НА МУРАД II Е ВЕЧЕ РУИНИ
Всички, които я посещават през последната година, казват: „Ужас! Разруха! Наоколо е окопи – копае се за нов жилищен комплекс, камиони извозват тонове пръст. От тук се краде 20 години материал за частни вили и дървен материал за огрев. Не останаха керемиди, тухли, плочки. Кърти се денонощно. Това е паметник на културата, а е в такова трагично състояние! Срам! Къде е кметът, къде е областният, къде са началниците на Военното училище? Министърът на отбраната Кирил Янев е учил в Шумен…“
Ето малко хроника за управленската грижа на местната власт към построеното преди два века. На 18 март 2008 г. военният министър Веселин Близнаков беше на визита в Шумен по покана на кметския екип: Красимир Костов, Митко Киров, Иван Йонков. Присъства Даниела Русева – председател на общинския съвет. Темата беше да се предоставят на общината освободените военни имоти. Конкретен ангажимент за старата дивизионна болница не е направен, както научихме по-късно.
През месец април 2009 г. беше учреден инициативен комитет за съхраняване и реставрация на архитектурни обекти, свързани с историята на Шумен. Първата му задача беше да спаси дивизионната болница в Шумен – първата болница в България. През юли 2009 г. сградата беше предоставена за безвъзмездно ползване на община Шумен с решение на военния министър Николай Цонев.
През 2011 г. община Шумен повери на фирма „Телепол“ да охранява старата дивизионна болница, както ни беше съобщено на пресконференция. Щели да се осигуряват по 10 000 лв. годишно за целта. През март 2012 г. беше обявено, че италианци искат да реставрират най-старата болница на България в Шумен, впечатлени от уникалната европейска архитектура. От която все още имаше следи!
През 2014 г. стана ясно, че са нужни 100 милиона лева за реставрация, консервация и адаптация на старата дивизионна болница. Общината кандидатства с проект „Културно-исторически център – първа дивизионна болница” в Министерството на културата, но ведомството разполага със 7 милиона евро за реставрация на всички обекти у нас. Тогава жителите на кв. „Б. Българанов“ сигнализираха, че
ПРОДЪЛЖАВАТ ДА СЕ КРАДАТ
камъни, облицовки, дървени греди, уникални железни решетки, фризове на външни стени от старата дивизионна болница. Вече няма и помен от уникалната бяла сграда, построена в подножието на Кечибаир, заобиколена от градини и лозя. Чистият въздух, който е лекувал ранените войници, днес е привлекателен за новите богаташи, които инвестират в ново жилищно строителство.
Шуменци продължават да алармират за разрухата в района. Потърсихме за коментар Найден Косев, заместник кмет по образование и култура. Той ни насочи към Захари Захариев, който от 2016 г. е шеф на общинското предприятие „Стопанска и охранителна дейност“, пенсиониран кадър на Военното училище. Той любезно ни препрати към НАС „Телепол“ – Шумен. Потърсихме управителят Владислав Върбанов. Той ни насочи към Емил Филипов, който обясни: „От есента на 2014 г.
ДИВИЗИОННАТА БОЛНИЦА НЕ СЕ ОХРАНЯВА
от нас. В периода 2011-2014 г. парите за охрана бяха осигурени от програмата за културно-историческо наследство. С детектори следихме движението на хора около обекта. Автопатрули обхождаха болницата 24 часа в денонощието. След това нямахме договор, но от морална гледна точка нашите патрули от време на време обикаляха сградите и при наличие на нарушители сигнализираха полицията. Най-евтиният вариант за общината е да осигури видеонаблюдение и сигнално-охранителна техника. По-трудна и по-скъпа е живата охрана, която ще излезе над 40 000 лева годишно. За видеонаблюдение се изисква електричество. Техниката не спи и не е пристрастна за разлика от живата охрана! Вече има роботизирана охрана – изкуствен интелект, която може да работи със соларни панели“.
Служители на „Телепол“ потвърдиха, че старата дивизионна болница се разграбва.
В същия слънчев 25 февруари, докато правихме снимки на опустошената болница, областният управител Владимир Йолов провеждаше среща с ръководителите на културните институти. Ако преди това беше се запознал с паметниците на културата в Шумен, щеше да стигне до руините на старата дивизионна болница. Има кола, шофьор, секретарка – щяха да го улеснят.
Време е да се разходят до кв. „Б. Българанов“ кметът Любомир Христов и общинският съветник Борислав Беджев – офицери с военна кариера, патриотът Явор Акимов, лекарите Валентин Петров и Янаки Янакиев, както и всички общински съветници, които все още имат памет за своя град.
Шуменци не са забравили, че Красимир Минчев, офицер от резерва, беше общински съветник /2007-2011 г./ и председател на местния парламент /2019-2020 г./ Проф. Стефан Желев, преподавател във Военното училище, беше общински съветник /2011-2015 г./ и областен управител /2017 – 2021 г./ Също офицер и също бивш депутат от нашия избирателен район. Ако те не знаят военната история на Шумен, кой?
Жители на квартала разказаха, че до 1995 г. курсанти от Военното училище по график денонощно са охранявали старата дивизионна болница. Ами то така се възпитава родолюбие, а не с речи на националните празници…
Общинската администрация и общинският съвет трябва да отговорят на няколко питания на гражданите в Шумен. Старата дивизионна болница е по документи 7 декара и разгърната застроена площ 4 декара. Защо от входа на западната страна на болницата до пътя има 20 гаражни клетки? Кой ги ползва и какво заплаща за това? Кой и кога е разрешил поставянето им там? Раздават ли се прилежащи към болницата терени на частни лица? Каква е визията на днешната кметска власт за тази част на квартала? Колко са изсечените 100-годишни дървета и кой разреши това?
Всяко време си има своите строители. Докато чакаме новите еврофондове и търсим откраднатите пари в чували за магистралите, пред очите ни рухна уникална военна сграда в европейски стил, строена преди два века! Старата дивизионна болница е повод да ревизираме родовата си памет в навечерието на Трети март.
А след това ние ще продължим да разказваме за военните лекари на Шумен, но в по-ново време.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
