Частен ли е частният случай? Как шуменка пети месец не може да изведе брат си от център за дементно болни

Пети месец шуменката Марина Радева се бори да изведе брат си от общинския център за хора с деменция в Смядово, където според нея той е бил настанен насила и е държан там против волята му. 78-годишният Ради Радев, учител и първият демократично избран кмет на Веселиново, е отведен в специализираното заведение на 16 септември 2022 г. и оттогава не може да излезе оттам, въпреки че моли сестра си „да търси всякакви начини и да го извади от този затвор“.

Засега обаче всичките усилия на Марина Радева остават без резултат. Нещо повече – жената не може да посещава редовно брат си, тъй като ръководството на дома непрекъснато й отказва срещи под различни предлози. Отказват й дори да го вземе за най-светлите празници Коледа и Нова година с мотива, че щял да се разстрои емоционално.

А това е повече от странно. Защото социалният дом в Смядово все пак не е Могилино и по документи се води „център от семеен тип“. Не е нито затворнически лазарет, нито лудница за опасни пациенти, които трябва да бъдат държани под ключ.

Тогава защо Радева не може да вземе брат си дори за няколко часа за Коледа и Нова година? Защо не може да го изведе от този уж „семеен център“, въпреки че изрично е декларирала, че иска да го вземе, за да се грижи за него в собствения си дом?

Историята става още по-притеснителна, когато Радева разказва как брат й е бил изведен насила от дома си в с. Веселиново и е бил откаран първо в старческия дом в Шумен, а на следващия ден в специализирания център за дементно болни в Смядово.

„Дойдоха сутринта с една служебна кола лично шофьорът на смядовската кметица /Иванка Петрова, б.р./ и една служителка от дома и измъкнаха брат ми от леглото, уж искали да го водят на лекар. Той категорично отказа, а те, след като говориха с някого по телефона, му дадоха една папка да подпише, че отказва да ходи на лекар. Брат ми подписа, само да му се махнат от главата, но вместо това, те го задърпаха към колата. Влачиха го насила, нараниха му ръката, метнаха го в колата така, както беше по потник и бельо“, разказва с възмущение Марина Радева.

След това тя с изумление разбира, че брат й е настанен в новооткрития общински център за дементно болни в Смядово. „Брат ми няма никаква деменция! Никога досега не е имал такава диагноза!“, категорична е Радева и подчертава: През 2021 г. Ради Радев е бил член на няколко избирателни комисии по време на парламентарните избори, а през 2022 г. му е презаверен ловният билет. Може ли човек с деменция да пише изборни протоколи и да си вземе ловният билет?, пита риторично Марина Радева.

От септември досега тя не е спирала да прави опити да изведе брат си от специализирания център. Декларирала е официално и пред кмета на Смядово, и пред ръководството на социалния дом, че ще се грижи за брат си и ще го гледа в дома си, но въпреки това й отказват да го пуснат. Междувременно, здравословното състояние на Ради Радев непрекъснато се влошава и той вече няколко пъти попада в интензивното отделение на шуменската болница в тежко състояние.

Дано да не го уморят, докато успея да си го взема!, моли се Марина Радева. „Аз съм се заклела пред майка и татко, че ще се грижа за брат си, докато съм жива, така че няма да го оставя!“, категорична е Радева. За да е близко до него, тя е заключила апартамента си в Шумен и си е купила къща във Веселиново, в съседство с къщата на брат й.

През всичките месеци след затварянето му в дома обаче, тя успява да го види само два-три пъти, въпреки че непрекъснато му ходи на посещения. „Не ме пускат при него, все ми обясняват, че не е добре или че моментът не е подходящ за посещения. Когато го видях, беше направо упоен, не можеше да мръдне от леглото. После разбрах, че му дават няколко вида силни лекарства. Единият път, когато явно не беше под въздействието на лекарства, направо се разплака и ме моли: Моля те, извади ме от този затвор, търси помощ!“, разказва Радева.

Първоначално тя не получавала никакви обяснения от дома и от общината защо държат брат й в този център, но впоследствие получила официално писмо, че брат й е подписал договор за настаняване в специализираната институция. Под въздействието на лекарства могат да го накарат да подпише всичко!, категорична е Радева и отново подчертава: Той няма никаква деменция, измислят му диагнози! Човекът изобщо не иска да го държат в никакви домове!

След като разбира, че се сблъсква с непреодолима стена в община Смядово, Радева започва да търси помощ от полицията и прокуратурата. По случая е разпоредена проверка, разпитани са много свидетели и служители.

След проведено сериозно разследване, Районната прокуратура е образувала досъдебно производство по случая, тъй като „има достатъчно основания за разследване на престъпление от общ характер“. В прокурорското постановление е посочено, че „Ради Радев е бил принуден да извърши нещо против волята му и принудително е отведен в дом за стари хора, като е била употребена сила за това, което е престъпление по чл. 143 от НК“.

Прокуратурата разпорежда на разследващия полицай да действа максимално бързо и до 10 дни да представи план на разследването. Държавното обвинение възлага и спешна медицинска експертиза, която да установи дали Радев страда от психично заболяване, откога датира това заболяване, както и дали мъжът е можел да разбира постъпките си. Прокуратурата разпорежда да се провери и за възможно документно престъпление.

Потърсена за коментар по случая още в самото начало, кметицата на Смядово Иванка Петрова заяви, че Радев е настанен в общинския център, защото имало жалби от негови съселяни и от кметицата на Веселиново, че е алкохолик и пада по улиците. Това обаче не може да бъде никакво основание човек да бъде изведен насила от дома си и вкаран в дом за дементно болни. Но според кметицата на Смядово, всичко се правело за доброто на Радев. „Буквално му спасявам живота!“, заяви Петрова в разговор по телефона. След което отказа да коментира повече случая и каза, че ще коментира, когато се запознае с жалбите на Марина Радева и с резултатите от полицейската проверка.

Макар и частен, случаят е достатъчно сериозен и предизвиква много въпроси. Извън междуличностните отношения в семейството, довели до изпращането на Радев в специализирано заведение, остават тревожните въпроси за начина на функциониране на подобни заведения: Какъв е този социален дом, който е охраняван като затвор и в който няма свободен достъп до настанените там потребители? Как се ръководи този „център от семеен тип“, след като ръководството му не дава отчет за действията си пред близките на потребителите? И как така пациенти, които не са поставени под запрещение, не могат да излязат извън стените на дома?

„Няма да се спра, и до Страсбург ще стигна! Искам само да пуснат брат ми!“, категорична е Марина Радева.

Продължаваме да следим случая.

Дияна Желязкова