„Истината има своята цена и в “Капитал” я плащаме всеки ден“ – това написа известната журналистка Десислава Николова, след като стана ясно, че срещу нея е заведено класическо дело шамар заради разследванията й за скъпите тестове за рак. Проф. Албена Златарева от варненския Медицински университет съди журналистката за 25 000 евро заради нейните публикации и интервюта за високите цени на тестовете за скрининг на рак, закупени по обществена поръчка от МЗ през 2025 г. Проф. Златарева е участвала като консултант при подготовката на обществената поръчка и като член на съвета, който избира тестовете, а едновременно с това представляваното от нея дружество „Център по европейски здравни политики“ е определено да извършва обучението на личните лекари по прилагането на тестовете и след това да събира резултатите.
В исковата си молба проф. Златарева не опровергава тези факти, включително, че е изготвила експертното становище и е направила пазарното проучване за нуждите на обществената поръчка, че е изготвила алгоритмите за прилагане на тестовете, които после са представени от името на Българския лекарски съюз (БЛС), че алгоритъмът я определя като обучител за скрининг и последна точка на обработването на резултатите от тестовете, посочва „Капитал“. Според проф. Златарева обаче, споменаването на името й в този контекст било недопустимо „внушение“, че именно тя носи отговорност за скъпите тестове и неприложимите алгоритми. Отговорността е единствено на Министерството на здравеопазването и БЛС и всички критики трябва да бъдат насочени към тях, смята проф. Златарева.
Темата за онкологичните заболявание е изключително сериозна, тъй като България е лидер по смъртност от рак в ЕС, коментира „Капитал“ и припомня, че годишно у нас се откриват около 25 хиляди нови случая на рак, а през миналата година 17 157 души са починали от онкологично заболяване по данни на НСИ. На този фон, България е една от малкото държави, в които няма национален скрининг за ранно откриване на онкологични заболявания. Първата национална кампания по скрининг – за рак на дебелото черво и за рак на маточната шийка, трябваше да стартира миналата година, но практически още не е започнала. Точно за това пише Десислава Николова.
Първата публикация на Николова в „Капитал“, в която се споменава името на проф. Златарева като консултант на обществената поръчка, е отпреди година – 7 юли 2025 г. Следват още няколко публикации, последните през март 2026 г. Исковата молба срещу журналистката обаче е внесена едва в края на април, след като Агенцията за държавна финансова инспекция е обявила доклад за промерка по обществената поръчка, в който името на проф. Златарева се споменава 39 пъти.
И атака от НАП
Две седмици преди завеждането на делото, до НАП е подаден сигнал срещу журналистката, в резултат на което данъчните започват мащабна проверка на Десислава Николова: искат документи за всички нейни доходи за периода 2012-2017 г., за притежаваното от нея движимо и недвижимо имущество, включително документи на придобиване, на каква цена и др. Не знам колко от вас си пазят документите за 15-годишните перални, примерно, но журналистите явно трябва да пазят фактури поне половин век.
От Николова са поискани още документи за всички финансови активи за периода, банкови сметки и парични средства, подробно извлечение за движението на паричните й средства по всички сметки за периода от 2020 до 2025 г., списък на притежавани ценности – бижута, скъпоценни камъни, произведения на изкуството и документи за придобиването им, вземания от трети лица, кредити и заеми, включително и за какво са използвани парите от тях, дарения, наследство, сделки с имущества, разходи за пътувания в чужбина, включително кога, къде, за какъв срок, вид на пътуването, документи, произход на средствата. От НАП изискват също така данни и документи за издръжката на семейството, данни и документи за доходите и сделките на другите членове на семейството, за техните пътувания и т.н.
Тази проверка формално няма отношение към делото, поне доколкото името на сигналоподателя е неизвестно за „Капитал“. Но започването ѝ в този контекст поражда обосновани съмнения за дирижирана цялостна институционална кампания срещу журналист, подбудена от статиите, а не от личните му финанси, коментират от „Капитал“.
Контекстът, в който се води едно такова дело и обществената значимост на темата са част от критериите, по които се оценява дали то е SLAPP дело, включително дали има други паралелни производства, необоснованост или непропорционалност на иска, институционални репресии, икономически и друг вид натиск и т.н. Това се сочи в правителствения анти-SLAPP законопроект, който дава възможност в подобни случаи по искане на ищеца съдът да постанови бързо прекратяване на делото с решение по същество. SLAPP делата (стратегически съдебни производства, насочени срещу публично участие) не са български патент, те стават все по-разпространени дори в утвърдени демокрации, затова и през 2024 г. е приета европейската директива за защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява.
Спорът не е за фактите
Във воденото срещу Десислава Николова дело не се спори по фактите, а по тяхната интерпретация. Николова е един от малкото журналисти у нас, която познава в дълбочина здравния сектор и е известна със своите задълбочени разследвания за злоупотребите в него – за корупцията в здравеопазването, източването на здравната каса, неизгодните договори, схемите за износ на онколекарства, разходите на болниците, инхаус поръчките, заплащането на лекарите, фалшивите хоспитализации и т.н. В този смисъл делото срещу нея изглежда не само като опит тя да бъде сплашена, но и като предупреждение за всеки, дръзнал да се зарови по-дълбоко от информацията, която е публикувана на сайта на министерството на здравеопазването и, недай Боже, да търси корените на мафията в здравеопазването, в политиката и в управлението на системата, коментират в тази връзка от „Капитал“.
Здравеопазването е скъпо и поглъща огромен публичен ресурс, но механизмите, по които става това и лицата, които участват в тях, остават напълно скрити за публиката. Затова и всеки опит да се разкрие някаква минимална част от истината поражда силен отпор.
Така за Десислава се очертава в следващите няколко години да хаби време и ресурс за воденото срещу нея дело, което е всъщност целта на всяко дело шамар. Освен ако парламентът не приеме ефективен анти-SLAPP закон, който да е приложим по заварени случаи.
Проблемите около обществената поръчка
Всички публикации на Десислава Николова за проблемния търг за скрининг на рак се основават на документи, публични изявления на официални лица и представители на бизнеса, разговори с експерти. Текстовете й по тази тема сочат няколко основни проблема. На първо място, цената за консумативите е многократно по-висока от тази, която плаща здравната каса. От данните, посочени в доклад на АДФИ от края на април т.г. договорената единична цена за тест за рак на дебелото черво е близо 14 пъти по-скъпа, а цената на консумативите за изследване на човешки папилома вирус и рисковите за рак на маточната шийка генотипи е 1.5 пъти. Но цената на тестовете не е единственият проблем на тази поръчка, тъй като липсват машини за тяхната обработка, а вместо държавата да напише алгоритмите за провеждането на скрининга и да следи процеса, каквото е задължението й по антираковия план, тя е преотстъпила това право на неправителствения сектор.
Одобреният алгоритъм за прилагане на скрининга е обект на много критики, защото е сложен и трудно приложим и последните два екипа на здравното министерство все още го пренаписват.
На следващо място – купените с обществената поръчка тестове са с изтичащ срок на годност. Това потвърждават последователно двама министри на здравеопазването – първо служебният министър Михаил Околийски съобщава на брифинг на 13 март, че част от тестовете и реактивите са с изтичащ срок на годност, а после и на 28 май настоящият министър на здравеопазването Катя Ивкова обяви на брифинг, че от срока на годност на доставената част от тестовете остават още два или три месеца. Тя заяви също така, че тръжната процедура е спряна, не е уредена логистиката за скрининга и прави уговорката, че според нея тестовете ще се използват като пилотна програма, а не като национален скрининг.
„През това лято за трети път тръгвам по пътечката на делата-шамари. Тежко ми е по две причини:
📌 скрининг за рак в България все още няма, а хиляди пациенти си отиват от тази диагноза годишно, защото не е уловена навреме. Това е темата на статиите и интервютата ми, за които срещу мен е подадена искова молба
📌 по времето, когато баща ми си отиваше, аз не бях през цялото време до него – събирах бележки и извлечения за данъчна проверка и пишех обяснения, че не съм депресирала никого по единствения член в законите, според който си виновен до доказване на противното. А татко ми казваше да съм спокойна и че вярва в мен“ – написа Десислава Николова в профила си във Фейсбук.
