България се изкачва с 20 места в годишната класация на „Репортери без граници“, която организацията обяви в Световния ден на свободата на пресата. Страната ни заема 71-во място в изданието на индекса за 2023 г., след като миналата година беше на 91-во.
Резултатът обаче не се подобрява значително, според „Репортери без граници“. „Въпреки добрата позиция в доклада, който оценява свободата на словото в 180 държави и територии, резултатът на България не се подобрява значително“, коментира Павол Шалай, регионален директор на „Репортери без граници“ за Европейския съюз и Балканите.
Според организацията свободата на медиите остава крехка и нестабилна в страната ни, която е „една от най-бедните и корумпирани в Европейския съюз“.
„Телевизията (БНТ, Би Ти Ви, Нова и др.) и интернет медиите са основните източници на информация, като печатните медии постепенно губят влияние. Политическата принадлежност на членовете на Съвета за електронни медии влияе негативно върху редакционната независимост на обществените медии, докато независимостта на частните медии е застрашена от интересите на собствениците им в регулираните сектори“, гласи оценката на организацията за медийния пейзаж в страната ни. „През 2019 г. Радио „Свободна Европа“ възобнови дейността на бюрото си в София“.
В политически контекст: „заплахите от страна на политици, както и административният и съдебният натиск срещу издатели и журналисти са обичайна практика. След близо 12 години непрекъснато управление на премиера Бойко Борисов, през които свободата на медиите бе в упадък, а някои медии бяха използвани за упражняване на политическо влияние, през 2021 г. България преживя серия от предсрочни избори“, според сайта на „Репортери без граници“.
По отношение на правната рамка, „като отговаря на изискванията на Европейския съд по правата на човека и неговата съдебна практика, общата законодателна рамка определя минимални стандарти за защита на журналистите“. Но „в същото време корупцията, недостатъчната независимост и ниската ефективност на съдебната система правят държавата често беззъба по отношение на нарушенията на свободата на печата. Независимите медии и разследващите журналисти редовно стават жертви на процедури за злоупотреба“.
В икономически план „медиите са почти изцяло зависими от приходите от реклама, в които държавата играе важна роля“, напомня организацията. „Разпределението на националните и европейските средства за медиите от страна на правителството е напълно непрозрачно, което позволява търговията с публично финансиране срещу благоприятно отразяване“.
В социален и културен план „разследващите репортери, които отразяват организираната престъпност и корупцията, редовно са заплашвани“. „Освен това медиите, специализирани в проблемите на малцинствата или финансирани от фондации от Западна Европа и САЩ, често се сблъскват с враждебност и кампании на омраза“, добавя организацията.
В резултат на всичко това „заплахите и физическите посегателства срещу журналисти в България са постоянен проблем, но още по-голям проблем е нежеланието на властите да ги разследват или осъждат“. „Журналистите, работещи извън столицата, са още по-изложени на такива заплахи“, предупреждава „Репортери без граници“.
Според индекса за 2023 г., най-свободни са медиите в Норвегия, а най-малко свободни – тези в Северна Корея.
