Отминалата слава на шуменския елитен гарнизон

Днес честваме 145 години от създаването на Българската армия. По традиция Денят на храбростта  на 6 май се отбелязва с водосвет на бойните знамена и знамената-светини и с военен парад.  В парада на площад „Княз Александър Първи“ в столицата участваха над 800 военнослужещи, сред които и представителен блок на Националния военен университет „Васил Левски“ – Велико Търново, в чиято структура е Факултетът “Артилерия, противовъздушна отбрана и комуникационни информационни системи” /А, ПВО и КИС/ в Шумен. В нашия град няма Военно училище, няма и генерал. Още ли Шумен е столицата на българската артилерия? Какво остана от българската армия, какви са нейните ресурси, каква е отбранителната й мощ?

Главнокомандващият армията адмирал Емил Евтимов призна, че за България се очакват „нови образци въоръжителна техника, защото изоставаме в регионален мащаб“. Иска повишаване на индустриалния капацитет и логистиката. Той е категоричен: „Превъоръжаването няма алтернатива!“ А висшите военни формулират проблемите на армията така: пари, техника, хора.

В приветственото си слово на военния парад президентът Румен Радев говори за „користните и неграмотни експерименти на българската армия, за грешките на политическия елит, развитие на въоръжените сили без дилетанщина“.

Преходът промени визията на Шумен. „Желязната завеса“ падна. Членове сме на НАТО и ЕС. Получихме желаните свободи, но демократичните промени дойдоха с икономическа разруха. В Шумен няма автомобилна промишленост, обезличиха се аграрните научни институти, ликвидацията в селското стопанство ни постави в икономическа зависимост от чуждите производители. Какво да кажем за шуменския елитен  гарнизон, част от който е  артилерийската дивизия. До 1993 г. в него е имало 10 000 военнослужещи и волнонаемни! През същата година с постановление на МС   6 май е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия.

Сега имотите на бившето Военно училище сменят предназначението си. Цели 77 години живяхме без война, а днес войната е на 300 км от границата ни. В Деня на храбростта жителите на града казват: „Гарнизонът правеше Шумен!“ Какво остана от шуменския елитен гарнизон? Архивите говорят.

С приказ №22 от 7/19 декември 1878 г. на Военното ведомство е разпоредено: „Налага се своевременно да се привлече към отбиване на военна служба населението от Шуменски окръг и Варненска губерния, като се привлекат младежите от християнска народност на възраст 20, 21 и 22 години, които да бъдат приети на служба в Българската войска, съгласно заповедта от 8 юли т.г., като се формират две нови пеши дружини: Шуменска №19 и Варненска №20.” В изпълнение на тази заповед, съответните органи в Шумен изпращат незабавно съобщения до новобранците да се явят в града за полагане на клетва по случай постъпване на служба в българската войска.

Въодушевен от предстоящото ново събитие, учителят Харалан Ангелов създава текста и музиката на своя „Завет”, написан, както сам казва, „При заклинанието на Първата Българска войска”. „Завет” на Х. Ангелов е единствено по рода си произведение, изразяващо патриотичния дух на времето сред шуменци.

Водени отново от своите кметове, с музика и веселие, новобранците от Шумен и областта се събират в града в средата на декември.

Такова е писменото свидетелство, оставено от Стефан Железов: „1878 през декември 15, 16-17 (27, 28-29 – б.а.) стана събирането на българската войска в града ни и от селата.” В църковните храмове в града се стичат младежите новобранци, застават смирено пред Кръста и Евангелието и пред смълчания народ тържествено произнасят словата на първата българска военна клетва: „Аз, долуподписания, кълна се в всемогъщия Бог, че като призван да служа в частите на Българската земска войска, ще служа честно и усърдно ще изпълнявам заповедите на началниците и няма да напусна своята част, докато не получа разрешение да се завърна у дома. С уверение на това, целувам Евангелието и Кръста на своя Спасител. Амин“.

Така 608 новобранци се вричат и получават признание, че са войници на България. Първата войнишка клетва в Шумен се провежда на 15, 16 и 17 декември 1878 г. Тогава клетва полагат войниците от 19-та Шуменска пехотна дружина с командир руският майор Медински.

Шуменци полагат грижи не само за създаване на първата военна дружина в града, но и за нейното по-нататъшно укрепване. По случай първата годишнина от освобождението на Шумен – 6/18 юли 1879 г., по решение на местната власт млади шуменки ушиват възпоменателно знаме с надпис: „За възпоменание влизането на руските войски в град Шумен, 6 юлий 1878 г.“ При подходяща тържествена обстановка то било връчено на дружината. С това 19-та Шуменска пехотна дружина завършва своята представителност: тя вече има бойна песен и знаме-символ на свободата!

Деветнадесети пехотен шуменски полк е формиран в Шумен под името Деветнадесети пеши шуменски полк на 7 март 1889 г. с указ №11 от 19 януари 1889 г. В състава му влизат от 2-ра и 3-та дружини на Седми  пеши Преславски полк, наследници н Разградска №22 пеша дружина и Орханийска №11 пеша дружина. За знаме на полка е определено знамето на разградската дружина.

В Шумен е създаден първият артилерийски полк в българската войска, формиран с указ № 75 на княз Александър Батенберг от 19 юни 1880 г. от събраните в града 6 батареи. Това е първата крупна артилерийска единица. А щабът на полка се състои от адютант, бъдещият виден генерал от артилерията Пантелей Ценов и двама писари. Помещава се в стара турска къща, близо до квартирата на командира на полка. Началник на артилерията е генерал Лесовой.

Пощенска картичка илюстрира, че през 1900 г.  в Шумен има 1 затвор и 6 казарми. Нарисуваните казарми са: на шуменския полк, на крепостния батальон, на 50-ти артилерийски полк, на Преславския полк, на кавалерийския дивизион, на Първа пионерна дружина.

Ще припомним четирима от 19  посмъртно наградени  генерали с орден „Стара планина” –

първа степен с мечове, които имат преки заслуги към Шуменския гарнизон.

Генерал-лейтенант  Климент Бояджиев, през 1909 г. е началник щаб на 4-а пехотна Преславска дивизия, а от 1910 г. и през Балканската война е неин командир.

Генерал-лейтенант  Никола Генев – командир на Седми пехотен Преславски полк през 1898-1900 г.  Организира колектив за издаването на  „История на 7-ий пехотний Преславский полк 1878-1899 г.”, първата полкова история у нас, пръв военно-научен исторически труд в България, издадена в печатница „Ил. Р. Блъсков” в Шумен.

Генерал от пехотата Радко Димитриев, командващ Трета българска армия в Балканската война, в състава на която е и 4-а Преславска дивизия. В Шумен и региона под негово ръководство се провеждат известните „крепостни маневри“ – генерална репетиция за войната. Негов е историческият труд „Трета армия в Балканската война 1912 г.”, издаден през 1922 г. Името му носи село Радко Димитриево, където се издига и негов бюст-паметник.

Генерал от пехотата  Никола Иванов, командир на Втора армия в Балканската война,  през 1899-1903 година е  командир на Четвърта Преславска дивизия, председател на Общото офицерско събрание. По негова инициатива и ръководство се построява сградата на Военния клуб, където той създава новите бойни устави на българската армия и подготовката й за бъдеща война.

Шуменският военен клуб първоначално е собственост на Шуменското общо офицерско събрание, а след години – собственост на шуменския гарнизон. Проектант на сградата е арх. Никола Лазаров. Строителството на клуба се извършва с голям ентусиазъм в гарнизона – на стопански начала, с лични парични дарения от всички офицери и с труда на целия войскови състав в Шумен. В историята на гарнизона са известни много дарения, но даренията за строителството на клуба са най-големи и до днес.

Сградата е завършена и открита през лятото на 1903 г.

Много бързо клубът се превръща в център на всички по-значими представителни мероприятия в гарнизона и града. Сградата е обявена за архитектурен паметник на културата през 1980 г. Днес  културната дейност се реализира чрез творчески формации и клуба за исторически възстановки.

Висшето народно военно артилерийско училище „Г.  Димитров“ се формира с указ № 1657 на Президиума на Великото народно събрание от 27.11.1948 г. На 01.05.1949 г. то произвежда своя първи випуск артилерийски командири.

През есента на 1951 г. училището се пребазира от  София в Шумен. С указ на Народното събрание от 29.04.1952 г. е връчено бойното знаме на училището.

1958 г. е начало на петгодишно обучение с висше образование и преименуване на Народно военно артилерийско училище във Висше народно военно артилерийско училище „Г. Димитров“. През 1969 г. към него е създадено Средно сержантско военно училище. През 1972 г. се разкрива новата специалност  „Изчислителна техника и  автоматизирани системи за управление на войските“.

С указ на президента от 15.08.1991 г. е извършена замяна на старото име на училището с ново – Висше военно училище по артилерия и противовъздушна отбрана „Панайот Волов“. През септември 2002 г. то се трансформира във Факултет “Артилерия, противовъз-душна отбрана и комуникационни информационни системи” (А, ПВО и КИС), на Националния военен университет „Васил Левски“.

През месец октомври 2007 г. се откри Център за езиково, компютърно обучение и информационни технологии – структура на НВУ „Васил Левски”- В. Търново. През 2009 г. е ремонтирана спортната база и е изграден спортен център.

Днес във Военния факултет в Шумен учат 234 курсанти от първи до пети курс в 7 специалности и 17 специализации. Студентите са 244, включително образователна квалификационна степен магистър. Щатният състав от преподаватели е 119, от които 7 професори, 20 доценти, 30 главни и хонорувани асистенти, административни служители.

Обучението на курсантите се извършва по уникален единен учебен план за придобиване на образователно-квалификационна степен “бакалавър” по две специалности – гражданска и военна. Процесът хармонично съчетава академичната, военната и езиковата подготовки, лидерско изграждане, физическо възпитание и спорт за придобиване на ключови и специфични компетенции, съгласно изискванията на Европейската квалификационна рамка.

През 2010 г. Шумен протестира срещу разформироването на артилерийския дивизион.

Инициативен комитет от съпруги, родители и близки на военнослужещи, подкрепени от кмета Красимир Костов, резервисти и ветерани от войните изпратиха протестна подписка до Министерството на отбраната.

От 1 юли 2012 г. шуменският гарнизон остана с 500 военослужещи, но все пак се запази. Така завърши поредната военна реформа в България.

През месец май 2022 г. беше потвърдена новината, че Районният съд и Районната прокуратура в Шумен, които сега се помещават в Съдебната палата, ще се преместят в нова сграда. Висшият съдебен съвет обяви обществена поръчка за преустройство и ремонт на бивша сграда на Военното училище за нуждите на съда и прокуратурата. Прогнозната стойност на поръчката е 7 083 024 лева с ДДС.

Имотът представлява парцел с площ от 3011 кв. м., разположен по протежението на бул. „Славянски“, между ул. „Карел Шкорпил“ и ул. „Панайот Волов“. Съществуващите в него постройки са функционирали като общежитие със столова и кухня. Сградата е съставена от три тела – главен триетажен корпус Блок 1, едноетажен корпус – пристройка от югозапад Блок 2, и едноетажна пристройка югоизток Блок 3.

Предвижда се преустройство и ремонт на триетажната сграда, като за целта първо ще се извърши конструктивно укрепване. Едноетажният Блок 2 ще бъде разрушен и построен наново в същия обем на поради ненадеждното му настоящо състояние.

През септември 2022 г. с водосвет  отново откриха военно-историческата експозиция.  След години прекъсване и строително-монтажни дейности военно-историческата експозиция отново отвори врати за посетители. Тя е достъпна за шуменци и гостите на града, като от ръководството на факултет „Артилерия, ПВО и КИС”, работи съвместно с училищата. Със заповед на бригаден генерал Иван Маламов – ректор на НВУ „В. Левски“-В. Търново, посещенията на военно-историческата експозиция са безплатни. Тя разполага с богата колекция ценни образци и реликви от Средновековно, огнестрелно и артилерийско оръжие, униформи, знамена, фотоси и други реликви, свързани с бойната слава и история на Шуменския гарнизон. Сред уникалните експонати е образец на френска картечница „Шоша“ – единствена в Европа, две знамена, пленени от 7-ми Пехотен преславски полк и оръдие, възстановено с помощта на Национално дружество „Традиция“ –  регионален клуб Шумен.

Тук е мястото да припомним, че той беше учреден в началото на 1998 г. и е първият съдебно регистриран клуб на НД „Традиция“, вписан с решение от 11 февруари 2003 г. в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел при Шуменския окръжен съд. В него членуват над 40 колекционери и реставратори.

Бойната слава на Шумен се крепи на още две формирования. Председател на областния управителен съвет на Съюза на ветераните от войните в България е подп. инж. Николай Калев. Регистрирани са 50 члена – потомци и симпатизанти на военнослужещи. Полк. Радослав Узунов е председател на структурата на Съюза на офицерите в Шумен. В нея членуват 400 офицери и сержанти от запаса. Има асоциирани членове-жени в клубовете „Задявка“,  и „Планинско ехо“ при читалище „Напредък“, освен хорът на запасните офицери.

На 25 февруари 1889 г. в Шумен е открита първата у нас гарнизонна болница, наследник на първата болнична сграда в Европейска Турция, построена по заповед на Султан Махмуд II през 1837 г. Годишно в нея са се лекували 1500 военослужещи. Днес тя е разруха и позор в края на града! През 1932 г. военна болница е преместена в кв. „Гривица“.

От 1963 г.  тя е подчинена на Медицинското управление към тила на Българската народна армия. След 1989 г. започва реорганизация на армията. Шуменският, Разградският и Търговищкият гарнизони са основен контингент за пациенти на Военната болница: кадрови офицери и сержанти и такива от запаса. Обслужват се техните семейства и цивилни граждани. Дейността й се ограничава значително. Намаляват се нейните функции. Броят на леглата  пада от 110 на 80. През 1997 г. тя вече не е болница, а Военна поликлиника със стационар от 40 легла.

В началото на 2001 г. Военната болница беше ликвидирана. Това е четвъртото лечебно заведение  със стационар в Шумен, което стана жертва на здравната реформа. На мястото на разрушената сграда днес има жилищни кооперации, но нито един паметен знак!

Офицерите от запаса коментират: „Поне една военна поликлиника да ни бяха оставили – за военнослужещите и техните семейства. Имахме специалистите, апаратурата, оборудването от Военната болница, вместо да ги раздават на другите лечебни заведения в града…“

Сега в Шумен няма Военно училище, няма Военна болница, но „управлението на града е под пагон“, коментират шуменци. Кметът Любомир Христов е подполковник от запаса, възпитаник на Военното училище. Председатели на общинския съвет бяха Красимир Минчев – офицер от запаса, бивш депутат и военно аташе; проф. Борислав Беджев – преподавател във Военния факултет, част от местния парламент и сега. Общински съветник, а след това областен управител беше неговият колега проф. Стефан Желев. В общинската администрация и общинските дружества също има офицери от запаса, назначени с протекциите на кмета.

Шеф на областната болница е д-р Димитър Костов, майор от запаса, кадър на бившата Военна болница. От същия „шинел“ е кандидатът за управител на Комплексния онкологичен център.

Припомняме, че бившата дивизионна болница не се охранява от 2014 г. Тя продължава да се разграбва – жертва на вандализъм. Терените около нея се разпродават за частни обекти и няма помен от величествената фасада на сградата, строена от французи и англичани през XIX век. В периода 2011-2014 година парите за охрана бяха осигурени от програмата за културно-историческо наследство. С детектори се следеше движението на хора около обекта. Автопатрули обхождаха болницата 24 часа в денонощието.

Къде са стопаните на града? Два мандата кмет на общината е Любомир Христов. Първата му грижа при постъпване беше да си ремонтира кметския кабинет, за чиято стойност така и не се отчете на данъкоплатците. За честта на пагона и от местен патриотизъм трябваше да покаже отношението към историческата памет на нашия град.

Това е само една страница от тъжната военна летопис на Шумен. И сега той остава „столицата на българската артилерия“. Днес, когато екзалтирани се прехласвате по бляскавата коронация на английския крал, спомнете си за храбрите войни от Царство България и в Републиката България. Защото на военния парад на 6 май искаме да видим не само честта и достойнството на Българската армия, създадена преди 145 години. Време е за храбростта на българските политици! И те са давали клетва в името на народа, но не са готови на саможертва. Свети Георги Победоносец е символ на единението народ-армия. Дано българският войн служи в модерна армия, която да гарантира националната ни сигурност.

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Държавен архив и Личен архив