Малко областни градове у нас имат денонощни аптеки. 20 години се водиха люти битки в здравната комисия на общинския съвет в Шумен, докато се намери собственик на аптека, магистър-фармацевт, който да се съгласи тя да функционира като денонощна. Защото никакъв закон или наредба не може да задължи собствениците на аптеки да са с денонощен режим на работа. Все едно да задължиш зъболекаря – ЕТ да дежури по график през нощта. Както каза един аптекар на времето в здравната комисия: „Ние не сме денонощен хранителен магазин! Дори фурната не продава хляб през нощта…“ А гражданите настояват за тази социална услуга, защото лекарствата са най-търсеният продукт наравно с горивата и храните, но всеки ги търгува при различни условия.
И нали Шумен все е бил пръв в историята по прогресивни идеи, те стартират с оптимизъм, но се сгромолясват много бързо. В условията на пазарна икономика след 1990 г. масово се регистрираха частни аптеки – първо в Шумен, после в Каспичан, Нови пазар, Велики Преслав, с. Тодор Икономово в община Каолиново, с. Хитрино и др. След старта на здравното осигуряване през 2000 г. те станаха договорни партньори на Здравната каса, която им извиваше ръцете с всякакви условия, масово ги глобяваше, започнаха подписки и протести на фармацевтите с участието дори на пациенти в подкрепа на съсловието. В тая ситуация никой от собствениците на шуменска аптека не искаше да работи на денонощен режим, въпреки работните срещи с общинската администрация.
Първата денонощна аптека в Шумен
През 2003 г. официално здравната комисия на шуменския парламент взе решение за разкриване на денонощна аптека в града. През октомври 2004 г. общината обяви конкурс за учредяване право на ползване за срок от 10 години със задължение да се запази предназначението на обекта – първи етаж и сутерен на северното крило на Старата поликлиника. Единственият кандидат, който подаде документи, беше „Медикъл груп 2000“ ЕООД с управител д-р Даниел Димов, а договорът с общината беше подписан на 2 ноември 2004 г. Новорегистрираният Медицинският център „Свети Иван Рилски“ ЕООД официално отвори врати на 16 декември 2005 г. Собственикът беше „длъжен до 2 години да разкрие в имота аптека, която да работи по договор с Районната здравноосигурителна каса, обслужваща клиенти от 0 до 24 часа“.
След много агитации, в ледените води се престраши и скочи Даниела Вълчева – управител на денонощна аптека „Даниела“ в МЦ „Свети Иван Рилски“ в сградата на Старата поликлиника. Разрешителният режим за откриване на нова аптека й създаде проблеми, но все пак социалната придобивка беше вече факт през януари 2006 г. Трима фармацевти обслужваха денонощно клиентите.
На 5 юли 2010 г. на МЦ „Мултимед“ ООД беше продаден терен на първия етаж на Старата поликлиника – частна общинска собственост. През септември 2011 г. Даниела Вълчева беше подала жалба, че има нарушения в договора за продажба – част от терена е препродаден на софийска верига аптеки, разкрила аптека „Зора“. Споровете между двата субекта продължиха в Общинския съвет.
След две години жалби и скандали в общината, през февруари 2013 г. денонощната аптека „Даниела“ спря да функционира, помещението в Старата поликлиника беше празно, а управителката Даниела Вълчева се беше отписала от регистъра на районната фармацевтична колегия. При напускане на града тя каза: „Много съм обидена. Не получих никакво съдействие. Ако денонощната продажба на медикаменти беше много доходен бизнес, аптечните вериги щяха да разкриват денонощни аптеки. Тръгвам си наранена…“
По същото време беше закрита денонощната аптека в Разград. Публичен факт е, че нощните аптеки не правят сериозен оборот, а харчат много средства за заплати, осигуровки, ток, охрана и др. Най-големият проблем е, че и през нощта в тях трябва да работи магистър-фармацевт.
През февруари 2014 г. беше
Разкрита деноноощна аптека „Вита 1“
с управител Мария Велинова в кв. „Б. Българанов“. По този повод тя даде пресконференция за медиите в община Шумен. Аптеката стана популярна. Нейни клиенти идваха дори от Разград и Търговище през нощта, а най-често към нея бяха насочвани пациенти от неотложната помощ в ДКЦ и Спешната помощ в болницата, както от селата на Шуменска област. Още тогава управителката споделяше професионалният риск за разкриването на такъв обект. По това време тя беше председател на районната фармацевтична колегия.
До днес, почти десет години по-късно, кметовете на община Шумен и заместник- кметовете с ресор „Здравеопазване“ не осигуриха нормален паркинг пред денонощната аптека. Управителката е търсила съдействие от областни и заместник-областни управители, но инфраструктурата си остава трагична и сега. Бурени, изровени пътеки, пропаднал достъп до входа, а през есенно-зимния сезон клиентите газят кал. При хлъзгав терен в снега са падали хора от персонала на аптеката, както и клиенти с деца. През зимата на 2019 г. Минка Куманова, помощник-фармацевт в денонощната аптека, си чупи ръката и зъбите. При последното асфалтиране на улицата в квартала управителката на аптека „Вита-1“ помолила общинската администрация да изгради паркинг и тротоар от улицата до входа, за да се улеснят гражданите. Пълно бездействие…
В Търговище и Разград все още няма денонощни аптеки. С актуализиране Закона за здравното осигуряване и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса бяха гласувани
2 млн. лв. за денонощни аптеки
и за аптеки, които са в отдалечени селски региони. Кандидатите трябва да отговарят на определени услови, за да сключат договор с НЗОК. Денонощната аптека задължително трябва да има четирима магистър-фармацевти. Ако са по-малко, изискването е един или двама да са съсобственици, за да работят с неограничено работно време съгласно КТ. Ако е само магистър-фармацевт на трудов договор, но не съсобственик, ще работи само 8 часа или 12 часа най-много и му е осигурена два дни задължителна почивка. Здравната каса ще прави среднощни проверки дали дежурният е магистър-фармацевт. Помощник-фармацевтите имат право да продават лекарства само без лекарско предписание /без рецепта/.
Мария Велинова коментира: „В началото на август излязоха наредбите. Тук пак има уловка. Не се знае колко аптеки ще кандидатстват за финансово подпомагане. Разбра се, че ще получат много малко пари, което няма да мотивира аптеките да кандидатстват. От времето на ковид пандемията ние обслужваме гражданите от 8 до 24 ч. за разлика от преди по много причини – болни колеги, предпазни мерки т.н. Работим на график един собственик и един магистър-фармацевт. Т. е. сме трима, защото аз като собственик мога да работя 12 часа. Издръжката на обекта не е малка – охрана, паник бутон, видеонаблюдение, решетки за складовете помещения… Най-големият разход са заплатите. В сравнение с аптеките, които са с работно време от 8 до 20 ч., разходите на денонощните аптеки са два пъти и половина повече“.
В България няма регулация на аптеките
Затова те са 2,5 пъти повече отколкото в Европа, на база брой жители. В ЕС аптеката трябва да е на определено разстояние от другата аптека. У нас всички регулации са отпаднали и всеки може да разкрие аптека. Големите корпорации с мощно парламентарно лоби промениха многократно закона, приравниха фармацията с търговията. В европейските директиви се казва, че фармацията е регулирана професия. Регулациите у нас са в полза на корпорациите.
Мария Велинова допълва: „Според Закона за лекарствата в хуманната медицина и аптеките, една фирма може да притежава четири аптеки, но производствените вериги имат над 200 аптеки. Регистрират много фирми, всяка от които по още четири аптеки. Но не се изисква декларация за свързаност. Тук е вертикалната скала: производител – склад – аптеки. Хоризонталната верига е склад, към който има много аптеки. Понякога склад отваря аптека. В нея няма клиенти и лекарствата й са само за реекспорт“.
Какво е последното становище на парламента
На 14 септември 2023 г. на първо четене депутатите решиха, че във всеки областен център трябва да се поддържа поне една аптека с денонощен режим на работа, а извън областните центрове в същата област – по една аптека с денонощен режим на работа в един или повече общински центрове на всеки 10 000 души население. В текстовете, заложени в проект за изменение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, се уточнява, че допълнителните средства за нощната дейност на съответната аптека ще бъдат осигурявани от общинския или от държавния бюджет.
Според друг текст, във всеки общински център, в който няма денонощна аптека, трябва да се поддържа вендинг-машина за продажба на лекарства. Законопроектът беше приет с 11 гласа „за“ и 5 „въздържал се“, с уговорката, че той на практика ще бъде пренаписан между първо и второ четене.
Въздържа се от подкрепа заместник-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов, магистър-фармацевт. Някога той беше лидер на Българския фармацевтичен съюз. Причината е, че относно денонощните аптеки има заложени критерии в Националната аптечна карта, която ще бъде публикувана в края на ноември, и според ведомството не се налагат допълнителни законови промени. Според него, аптечната дейност по същество е въпрос на частна инициатива и намесата на държавата на този пазар би могла да се разглежда като нерегламентирана държавна помощ. За сметка на това проф. Гетов смята, че работещо решение би било създаването на публично-частни партньорства, като по думите му вече има такива реализирани примери. Е, в Шумен един паркинг за денонощната аптека не са направили за десет години! Какво публично-частно партньорство?
Липсата на необходимост от допълнителни законови промени проф. Илко Гетов аргументира и с факта, че в съответствие с вече направени промени в Закона за здравното осигуряване се работи по методика, която дава възможност за финансиране на дейности по договор с НЗОК в отдалечени и труднодостъпни райони, като в нея са включени и аптеки с денонощен режим на работа.
Законопроектът беше подкрепен от НЗОК, Националното сдружение на общините, Българския фармацевтичен съюз. Д-р Иван Маджаров – председател на Българския лекарски съюз, каза:
Лекарствата също са социална дейност,
но странно защо тя беше оставена само на конкуренцията. Там, където обаче няма конкуренция и няма възможност за печалба, е ролята на държавата да осигури тази социална дейност“. Той дори заплаши, че ако не бъде осигурен механизъм за осигуряване на денонощна лекарствена помощ, лично ще инициира прекратяването на неотложната медицинска помощ, защото: „Ако няма спешен случай, който да се нуждае от рецепта, защо колегите ми дежурят денонощно? Неотложната помощ има два аспекта – преглед от лекар и получаване на терапия“.
До края на ноември ще бъде готова новата Национална аптечна карта. Тогава ще са положили клетва новите кметове на общините, които сега щедро обещават социални придобивки на избирателите си. Докато кандидатите за местната власт в Шумен са в предизборна кампания, нека се разходят до кв. „Боян Българанов“ и стигнат входа на денонощната аптека „Вита-1“. Доста ще им бъде некомфортно. А тя обслужва и хора с помощни средства – бастуни, патерици! За инвалидните колички пътят е катастрофа! На нас ни е обидно, че си плащаме данъците на общината, която е безхаберна към толкова важен социален проблем.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
