На днешния ден, 10 декември, през 1883 г. с княжески указ №1071 Нови пазар е обявен за град с личното застъпничество на министър-председателя Драган Цанков. Дотогава селището е наричано „касаба”или „градец. Кмет на Нови пазар по това време е Димитър Русанов. Няколко години по-късно кметът Никола Бацаров става съдия в града.
Новопазарци наследяват културно-историческо наследство от Възраждането, което е във визитката на града. Часовниковата кула, строена през 1826 г., става символ на Нови пазар, когато той е център на околия. Тя е най-старият архитектурен паметник, запазен до наши дни. Камбаната е отлята в Габрово по поръчка на Мемиш бей. Кулата беше реставрирана с проект на общината.
През 1852 г. е бил осветен православният храм, получил името Света Петка /Параскева/, една от най-обичаните светици в целия православен свят. Поп Рафаил става първият свещеник, който обслужва миряните.
През 1872 г. с доброволната помощ на хората от града е основано читалище „Свети Димитър“, по-късно преименувано на „Христо Ботев“. През 1881 г. се изнася първото театрално представление.
През 1881 г. Нови пазар е център на околия
с 12 общини, 50 селища и 30 000 жители. След известно прекъсване околията се възстановява през 1925 г., когато общината взема решение всяка година в Нови пазар да се открива седмичен панаир от 23 до 30 октомври.
През 1885 г. е открита първата телеграфо-пощенска станция. През 1898 г. Нови пазар има лесничейсто с лесничей, подчинен на варненския районен горски инспектор. През 1900 г. е създадена ветеринарната служба.
На 15 ноември 1903 г. е утвърден градоустройственият план, построен е железен мост в центъра на града, открита е филиална аптека, има класно училище и забавачница. През същата година за първи път започва издаването на местен вестник – седмичният информационен лист „Крепител”.
През 1904 г. е основано ловно дружество и колоездачно дружество.
През 1911 г. е създадена кантора за агентурата на Българската народна банка в Нови пазар. По-късно отваря врати Популярната банка, в която днес се намира общинската галерия „Петър Персенгиев”. През същата година е създадено местно дружество „Червен кръст“.
Новопазарската чаршия разполага с дюкяни и работилници. Пазарният ден е петък – търговска традиция до ден днешен.
В края на ХIХ век се увелича броят на мандрите. В началото на ХХ век се регистрират кредитни, акционерни и потребителски дружества. Сред най-известните ханове е Арменският хан на Хачадур Боояджиев, който по-късно ще осинови дете – известният Хачо Бояджиев.
През 1928 г. се регистрира женското дружество „Благодетелка“.
От 6 април 1929 г. е обявата за пътническия автомобил „Фиат“, който започва редовен рейс в града. В нея пише: „Тръгва от Варна понеделник, сряда, петък за Русе. От Русе тръгва вторник, четвъртък, събота за Варна. Билети се продават в ресторант „България“. През същата година се открива зъболекарски кабинет и общинска аптека. Първият аптекар е Фридрих Кунцлер от Варна.
Транспортът на новопазарци е улеснен от теснолинейката, съществувала в периода 1916-1964 година. Трасето й е с дължина 61 км, като минава пред няколко общини на бившата Новопазарска околия – от гара Каспичан до Каолиново и село Тодор Икономово. Маршрутът е: Каспичан – Нови пазар – с. Стоян Михайловски – с. Жилино – с. Войвода – местността Черковище – местността Могила – с. Хърсово – край с. Крива река – с. Долина – с. Ружица – край с. Вълнари – с.Тодор Икономово – с. Скала и обратно до Каспичан.
През 1913 г. е открита болница
с един лекар, двама фелдшери и една слугиня. Общината отпуска даром общинско място, гражданите доставят 239 куб. м камъни, а населението от всички общини в Новопазарската околия събира парични помощи за строежа в размер на 10 793 лв. Първият местен лекар в града е д-р Добри Беров, дипломиран във Франция, който започва работа през 1910 г. От 26 юли 1924 г. до 8 декември 1924 г. болницата е временно закрита по бюджетни причини.
На 12 април 2013 година новопазарци отбелязаха 100-годишнината на своята болница. Новата сграда на болницата в края на града беше открита на 23 декември 1983 г., строена с данъците и доброволния труд на работници и служители. В периода 2005-2015 година с пари от общинския бюджет /по документи!/ беше закупена медицинска апаратура за 1 милион лева. На 7 април 2016 г. в кабинета на областния управител Донка Иванова здравният министър Петър Москов тържествено обяви сливането на шуменската и новопазарската болници. Нови пазар загуби най-голямата си социална придобивка – МБАЛ „Д-р Добри Беров“ ЕООД, в която сега има само две отделения и е под шапката на МБАЛ – Шумен.
През 1919-1920 г. в Нови пазар се появява футболът. Първият футболен клуб „Съгласие“ е основан през 1922 г.
На 1 декември 1925 г. се учредява музикално дружество „Гусла”. През 1928 г. читалището закупува радиоапарат. Самодейци поставят оперети и театрални представления с участието на ученици. Организира се градски карнавал. След години като доброволен сътрудник-библиотекар работи Симеон Русакиев. създател на специалността руска филология в СУ „Климент Охридски”, а след това – във Висшия педагогически институт в Шумен, днес университет. Професорът се издига до заместник ректор на софийската Алма Матер, литературен историк и критик.
През 1928 г. в Нови пазар гостуват с литературни четения Стилиян Чилингиров и Райна Митева – Калина Малина.
Индустриалният подем на града започва през далечната 1919 г., когато се открива
Първото промишлено предприятие
на братята Атанас и Йордан Петрови за тухли и керемиди. До 1934 г. то носи името „Плиска“. По-късно става фабрика „Китка“, защото Атанас Петров е искал тя да произвежда красиви неща, а цеховете да бъдат по европейски стандарт. Първият комплект кухненски сервиз от порцелан е произведен през 1936 г. Тогава в предприятието работят 280 души – мъже и жени. Това е началото на силикатната промишленост в Нови пазар. Основната суровина каолин се извозва от мината на днешния град Каолиново. През 1943 г. Атанас Петров започва производството на домакинска стъклария.
Истинският възход на фабрика „Китка”
е регистриран през 1963 г. През 1986 г. тя е комбинат за порцелан и стъкло с 3500 работници и служители, най-големият на Балканския полуостров. Основните фондове на предприятието през 1989 г. са на стойност над 41 милион лева! Порцелановият цех на Китка започва производство през 1974 г. КПС „Китка“ има работнически стол, здравна служба, заводска аптека, радиоуредба, вестник „Борба“, жилищен фонд от 140 апартамента, спортни отбори, а Иван Абаджиев е един от първите физкултурни организатори на предприятието. Това е бъдещият треньор на олимпийските ни шампиони.
В КПС „Китка” беше изграден е модерен собствен профилакториум. Днес това е най-тъжната гледка от времето на прехода в Нови пазар – профилакториумът в местността Станата, вилната зона на града. Не само, че е безстопанствена. Почивната база е ограбена с жестокост. Новопазарци се чувстват угнетени и смазани от гледката на бившия профилакториум, изграден с техния доброволен труд. Около 1968 -70 г. завод „Китка” заделя 150 000 лв. за далекопровода и електрификацията на местността Станата, изгражда пътя от Нови пазар до местността с алеи и чешми. За строителството на профилакториума се организират бригади от работници и служители, освен ангажираните строители. Базата работеше целогодишно. В него имаше стаи с 50 легла, физиотерапия, ресторант, механа, зала за моникс, парк… Два пъти в годината по един месец всички работници пребиваваха тук по график с цел здравна профилактика, като сутрин тръгваха с автобус за работа, вечер се връщаха от завода обратно. Хранеха се безплатно, дишаха горски въздух, лекуваха професионални заболявания. През лятото профилакториумът беше лагер за децата на работниците.
През август 1998 г. стана ясно, че „Китка” АД е купена на цената на десет панелки в Шумен. Къде останаха стотиците експонати от асортиментната зала, която отразяваше златните години на предприятието? За 100-годишнината на „Китка” жителите трябваше да носят от домовете си сервизи за юбилейната експозиция в галерията на града.
След приватизацията стотици работници останаха на улицата, без трудов стаж да се пенсионират. Има отговорност – обществена и персонално служебна, когато става въпрос за ликвидирането на най-печелившият и традиционен отрасъл на Нови пазар.
Такива въпроси се задават и за съдбата на предприятието за фургони „Плиска-ФАК“ АД, единственото в България, чието производство беше ликвидирано. С намалени мащаби е и корабостроителното предприятие „Маяк-КМ“ АД.
Днес има фамилни бизнеси от различен характер, но той бледнее пред мащабите на някогашната промишленост в Нови пазар.
Лозарството е с традиции
В началото на ХХ век започва подем земеделието, трайните насаждения, търговията. През 1929 г. в Нови пазар е произведено 300 000 литра вино, пласирано в заведенията в страната. В началото на XXI век интересът към лозовите масиви в района расте, възстановяват се с европейски средства, но поминъкът не е с мащабите от 1986 г., например, когато новопазарското „Шардоне“ носи златни медали на производителите си. Тогава АПК „Г. Димитров“ създава елитната лозарска бригада „Фидел Кастро“ в село Стан, а производството й е отличено в страната.
Новопазарци са будни хора през всичките тези 140 години на града. През 1940 г. читалищните дейци проявяват отрицателното си отношение към управляващите, когато на патронния празник на полицията – Архангеловден, отказват да изнесат концерт на тържеството. Вбесена от това, полицията „арестува“ читалищния тъпан. През същата година читалището закупува стационарен прожекционен апарат. Седмото изкуство прохожда в Нови пазар.
През 1948 г. е създаден градският радио-транслационен възел от Хачо Бояджиев. По-късно той ще стане професор в театралната академия, известен режисьор и шеф на БНТ.
Казиното в парка е само спомен
Всички управленци си затваряха очите с аргумента, че то е собственост на РПК „Септември“ и общината нищо не може да предприеме с кооперативната собственост. Най-хубавото заведение за обществено хранене, този оазис от цветните картички за Нови пазар, беше разграбен пред очите на местната власт по време на прехода. Казиното от миналия век беше място за първи любови и срещи, сватби, новобрански вечери и абитуриентски балове, юбилейни тържества. На лятната му естрада гостуваха певци като Росица Кирилова, Георги Христов и др.
През 1984 г. беше учредена наградата за детска литература „Калина Малина“, която се връчва веднъж на три години.
От 16 до 18 май 1986 г. в Нови пазар проф. Васил Арнаудов откри
Първите хорови празници „Китка“, посветени на 110-ната годишнина на хоровото дело в града и 75-годишния юбилей на смесен хор „Китка“.
През 2001 г. беше обявен първият национален конкурс за акордеонисти „Танцуващи клавиши” в Нови пазар в Обединената школа по изкуствата „Калина Малина”. Година след това стартира националният конкурс за гайдари и инструментални камерни състави “Вълшебни ритми” Малина” при читалище „Христо Ботев – 1872 г.”
Нови пазар е първият газифициран град
в Шуменска област от началото на XXI век.
На 4 август 2011 г. инициативния комитет в Нови пазар заедно с гражданско сдружение „Сила“ от Ветрище и Вълчи дол, Варненско, организира протест на входа на града с плакати и скандирания срещу „хидрофракинг“ – технологията на „Шеврон“ за хидравличен удар. Това даде старт на протестите в Шумен.
През 2015 г. беше открита пречиствателната станция за отпадни води, с което завърши реализирането на проекта за водния цикъл на града, като бяха подменени и водопроводи.
През следващите години с европейско финансиране и бюджетни средства се ремонтираха обществени сгради, социални заведения, училища, детски градини, подновена беше инфраструктурата на града.
Но еврофинансирането не е икономика с трайна заетост, а усвояване на пари за определен срок. Индустрията на Нови пазар умря. Тепърва нови фирми регистрират производства и заетост, но традиционният силикатен отрасъл на практика не съществува с мащабите на завод „Китка“. Интелигенцията на града се топи. Най-добрите специалисти емигрираха. Още през 2000 г. историкът Георги Гроздев алармира като съветник: „Нови пазар върви към селенизация. Загиват важни отрасли! Хората бягат!“
Градът загуби своите икономически позиции, а много от представителите на творческата интелигенция не са между нас. Днес, когато отбелязваме 140-годишнината на Нови пазар, ни остава надеждата, че държавната и местната политика ще дадат шанс на младото поколение в Нови пазар, който се нуждае от нова перспектива, за да бъде работещ и възроден град.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Личен архив и музейни фотографии
Браво честит празник на Нови пазар.