По традиция на 19 февруари България отдава почит на Апостола на свободата Васил Левски, най-светлата личност в българската история. Трагични сме в родовата летопис. Честваме все смъртта на героите – Левски, Ботев, Гео Милев, Вапцаров… Най-чистите и велики българи и всичките без гроб. Както казва Неда Антонова: „Левски е първият след Бога, той няма гроб, но е канонизиран от народа”.
151 години след гибелта на Апостола ние продължаваме да търсим кой е истинският му предател. Цялата ни историография тежи от предателства на идеали и на бунтовници в революциите.
Това разбираме и от писмото на Левски до Каравелов, написано на 16 септември 1872 г.: „Бае, работата още няма кой да я поеме, тасам принуден още сами да са излагам на опасности, да тичам нагоре надолу. Не мога да гледам на страшливите ни работници, които от страх засират всичко, а работата стои на едно място. Турци вардат за странни хора. Водителите на тая работа трябва да са опознали до тънко човеците. На такива хора дай работа, които са разсъдителни, постоянни, безстрашливи и великодушни, без тия едно да липсува на водачят на тая света работа, то той ще я улайнени както и да е. Длъжност ми е да кажа, защото може и да умръ. Гледайте“.
Ето как Захари Стоянов описва неговото обесване в книгата си за Апостола, която излиза от печат през 1884 г. под заглавие „Васил Левски /Дяконът/ Чърти от живота му“. Той иска от историците прилично място на героя в нашата история. Биографията завършва така: „Рано сутринта на 6 февруари 1873 г. около конака се забележило извънредно положение. Щом чул решението на комисията, че ще бъде обесен, като го вкарали в затвора, ударил си главата от каменната стена няколко пъти и се повалил на земята безчувствен. В такова положение го намерила стражата, когато отишла да го вади за бесилницата, той бил изгубил вече чувства и много малко признаци показвали, че душата не е оставила още многострадалното тяло… Смъртните останки на юнака са погребани в София…“
На 28 март 2023 г. почина Мерсия Макдермот на 95 години. Тя живя в България 22 години и преподава в английската гимназия в София. Британската историчка е чуждестранен член на БАН от 1987 г. и доктор хонорис кауза на Софийския университет от 2007 г. Най-известната й книга е за Левски. Тя споделя: „Левски е като герой на народна приказка. Всичко, което съм направила в България, дължа на Левски“.
Историци, писатели, краеведи и журналисти се опитват да намерят истината за предателството на Левски. А тя е в самите нас. Ние го предадохме. Нямаме куража да го следваме. Душата на народа не е разбрана от властта, която се опиянява с патетични речи за Апостола и реди портрета му в политически кабинети. В днешното морално деградирало общество той остава икона, но без последователи.
Беден, болен, угнетен, Левски записва харчовете си до грош, за да е пример за всеки „револуционерний работник“. Общо 115 страници, в които „България стои над всичко“. Дяконът се отчита: за маслини, хляб и ябълки – 3 гроша; за небетшекер за кашлица – 2,5 гроша; за книги, пера, игли за шев – 5,20 гроша; за боза – 0,30 гроша…“ Днес в тефтерчетата на нашите управленци трябва да пише: къща в Барцелона, апартамент в Дубай, вила на Халхидики, пристанище в Росенец…
Нови факти и документи станаха известни за науката. На 7 декември 2018 г. в Министерството на културата Дора Чаушева – директор на Националния музей „Васил Левски“ в Карлово, на специална пресконференция заедно с уредника Виктор Комбов показаха неизвестна снимката и документи на Апостола. Турският историк Дженгиз Йолджу е включил фотографията в своя публикация, излязла с голямо закъснение в края на декември 2018 г., въпреки че изданието се води за 2015 г. Тя е открита в Истанбулския архив и не е позната на нас българите.
Историци ги представиха на 6 февруари 2023 г. на научната конференция в Софийския университет на тема: „150 години безсмъртие: Васил Левски, революцията и бъдещият свят“. Форумът беше организиран от Института за исторически изследвания при БАН и СУ „Св. Климент Охридски“.
Преди дни проф. Пламен Митев анализира новите документи от Османския архив. На въпроса имало ли е българи и дори съмишленици на Левски в турската информаторска мрежа, той отговаря: „Това е голямата енигма за нас, историците. Защото и в новите, но и в други документи се вижда, че има българи, които са използвани за агенти. Ние знаем имената на някои от тези агенти, още преди да открием новите документи в Османския архив в Истанбул. Става дума за техните псевдоними. Те се цитират в различни телеграми, които си разменят управителите на санджаците в Дунавския вилает. Но по-важното е, че в доклад от 16 септември 1872 г., Хамди паша иска одобрението на великия везир за отпускане на допълнителни средства за финансиране на дейността на агентите – включително агенти под прикритие. И великият везир Рушди паша се съгласява да се изплащат суми до 3000 гроша месечно на всеки агент. А в случай, че подаде ценна информация, може да получава много по-голяма парична награда. Годишната заплатата на едни от най-добрите ни учители – от ранга на Ботьо Петков, на Сава Филаретов, на Добри Чинтулов, се е движела между 10 и 12 000 гроша. А тези агенти са получавали 3000 гроша на месец, при положение, че ако дадат ценна информация, са можели да получат и повече”.
Проф. Пламен Митев признавая, че за него като шок е дошла информацията от новите документи, според която турските власти са се сдобили с две писма на Любен Каравелов, които са изпратени до Васил Левски, преди той да ги получи. Хамди паша дори информира великия везир, че са успели да придобият двете писма – да ги преведат на турски и да ги върнат на куриера и след това те попадат в ръцете на Васил Левски.
Нищо ново под слънцето… И сега държавата ни се тресе от скандали в съдебната власт, полицията и разузнаването. Не сме си научили урока по родолюбие, който Левски ни завеща за чиста и свята република. Остават неговите четири въпросителни: „Народе????”
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Архив
