На прага сме на епидемия от коклюш. Броят на заразените вече е над 450 в страната. Днес за първи регистриран случай на пациент с коклюш съобщава Регионалната здравна инспекция в Шумен. Това е 35-годишен мъж, родом от село Секулово, община Дулово, който със семейството си живее в Шумен. Общопрактикуващ лекар в ДКЦ е изразил съмнение, че мъжът има симптоми за коклюш, който по-късно е бил доказан в клинична лаборатория. С бързо известие е потвърдена диагнозата. Първоначално той е бил лекуван в домашни условия с грипоподобни симптом, а впоследствие е приет за лечение в инфекциозното отделение на МБАЛ-Шумен. Мъжът и семейството му са с редовен имунизационен статус. Съпругата му е бременна, имат малко дете, но за тях няма никаккъв риск.
С цел да се ограничи разпространението на заразата са предприети необходимите мерки до момента – контактните лица се изследват и се очаква да излязат резултатите им. Педиатрите и семейните лекари очакват да има и други новорегистрирани случаи на коклюш в Шуменска област.
В клиничните лаборатории на Шумен PСR-тестът струва 60-80 лв. , установи наша проверка. На втория ден са готови резултатите. При доказан болен пациент с коклюш изследването на един токсин струва 28 лв.
Здравните власти обмислят дали първата ваксина против коклюш на най-малките да се слага не на два, а на месец и половина, както и другите две дози – на 3 и 4-месечна възраст, също да се слагат 2 седмици по-рано. Причината за подобна промяна е, че все още най-много заболели има сред бебетата до 1 година, а и усложненията при тях са по-чести. Засега идеи за промяна в имунизационния план при останалите три дози сред подрастващите няма, а според здравните власти няма необходимост да се мисли и за реимунизация на всеки 10 години сред възрастните.
Според детския инфекционист доц. Атанас Мангъров проблемът с коклюша се корени другаде. През 2010 г. България, по пример на други държави, спира да използва целоклетъчната ваксина срещу коклюш заради страничните ѝ ефекти. „При нея почти винаги се вдигаше висока температура и понякога се получаваха гърчове” – коментира доц. Мангъров.
Безклетъчните ваксини, към които България преминава тогава, не успяват да създадат групов имунитет и дават по-краткотрайна защита. „Не дават имунитет върху лигавиците и тези, които са ваксинирани, могат да се заразяват и съответно да разпространяват коклюша, без самите те да се разболяват тежко” – твърди доц. Мангъров.
Главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев го опровергава: „ Никоя развита страна няма да се върне към пълноклетъчната ваксина. Една от слабостите е, че действително имунитетът е малко по-кратък”. Повечето епидемиолози препоръчват ваксинацията на бременните жени да стане в третия триместър.
Коклюш (от френски coqueluche) още пертусис или магарешка кашлица е остро инфекциозно заболяване на дихателните пътища, причинено от пръчковидната бактерия Bordetella pertussis. Болестта се предава по въздушно-капков път. Засяга и възрастни, но основно възприемчиви към нея са малките деца и подрастващите. Коклюшът по народному е наричан „магарешка кашлица“ именно поради странния звук, който се издава при кашляне, който наподобява магарешки рев. Усложнения могат да засегнат кърмачетата и малките деца, като най-сериозното от тях е бронхопневмонията.
Веднъж изкарали коклюш, пациентите изграждат имунитет към причинителите на болестта за период от 10 – 12 години. За профилактика на това заболяване се прилага комбинирана ваксина против дифтерия, тетанус и коклюша, изолиране на болните и други. Ваксината също не осигурява доживотен имунитет.
Чист щам от бактерията Bordetella pertussis е изолиран през 1905 година от Жул Борде и Октав Женгу, които разработват първата ваксина срещу болестта. През 1919 година Борде получава Нобелова награда за изследванията му, свързани с имунитета. Геномът на бактерията е напълно разчетен през 2002 година.
Валентина Минчева
