След публикацията „Фантазиите” на здравния мениджмънт в Шумен и София си приличат” /Радиан.бг, 6 май/, от МБАЛ-Шумен до медиите беше разпратено похвално слово за болницата, която отчела един милион лева печалба. Ето какво се казва в информацията от МБАЛ:
“Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен” АД е най-голямото лечебно заведение за болнична помощ в Област Шумен и е единствената болница в град Шумен осигуряваща 24-часова медицинска помощ и прием за болнично лечение.
За периода от 01.05. до 06.05.2024г. през Спешно отделение са преминали 623 пациенти, от които 143 са хоспитализирани в лечебното заведение. През празничните дни към Дежурен кабинет са се обърнали 125 пациенти с неотложни състояния.
„Многопрофилна болница за активно лечение – Шумен” АД се утвърди като стратегическо лечебно заведение, осъществяващо диагностична, консултативна, лечебна и рехабилитационна помощ, като по официалната статистика на Министерство на здравеопазването остава най-предпочитаната от пациентите болница в Северна България в сравнение с останалите областни болници. Болните се обслужват от 289 специалисти по здравни грижи и 158 лекари в 28 структури по 32 медицински специалности. Болницата приключва финансовата 2023г. с 1098000лв. печалба, без просрочени задължения и без кредитни задължения.
Стремежът на ръководството на лечебното заведение е чрез технологичното обновление, подобряване на организацията, условията и качеството на дейността и повишаване на мотивацията на персонала, болницата да предлага още по-качествени и ефективни здравни услуги на пациентите от Област Шумен”.
Информацията е подписана: „МБАЛ-Шумен“АД
Няма конкретно име за автор – изпълнителен директор, заместник-директор, счетоводител, секретарка… За разлика от болничното ръководство, ние, журналистите, си подписваме лично материалите.
Но това не е в стила на директора на МБАЛ д-р Димитър Костов, който отказа да признае, че закриването на Очното отделение е негово решение, след като Министерството на здравеопазването писмено ни увери, че „такива въпроси не се разглеждат от Общото събрание на акционерите, тъй като това е извън неговата компетентност по закон”.
Шефът на шуменската болница е със самочувствието на отличник, но да беше чул коментарите на работещите в повереното му лечебно заведение. Първи реагираха медицинските сестри: „Щом има печалба, да ни увеличат заплатите! Претоварени сме, а финансови стимули няма. Унизително е положението на нашето съсловие…”
Лекари казаха: „Д-р Костов е с бяла престилка, но в директорския кабинет. Двайсет години не е влизал в операционна, та и повече … Работим по десет часа, скапваме се от нощни дежурства, имаме по две работни места, за да изхраним семействата си. Липсват специалисти за определени диагнози, апаратурата е остаряла. С колектива няма среща, няма дебат с началниците на отделения. Никога не е било така”.
Когато пациентка прочете, че шуменската болница е най-предпочитана в Северна България, направо се изсмя: „Затова се лекуваме в Плевен, Варна, София. Тук вдигат безпомощно рамене, когато пациентът е в тежко състояние и ни казват да търсим частните болници. Четири часа се чака в спешното отделение, докато излязат резултатите за кръв, урина, рентген, консулт с лекар. През това време можеш да умреш. Всеки търси връзки, роднини, познати в болницата, за да му обърнат адекватно внимание. Идват млади лекари, млади сестри, да се научат как се правят визитации. Надничат през вратата, без да влязат и поговорят с пациентите на нощно дежурство. Четири години учат сестрите, имали висше образование. А как се отнасят към болните? Трябва приемственост, отношение към страдащия”.
Последният случай, за който научихме, е от днес. Поради липса на ендокринолог във Второ вътрешно отделение, пациентка с тежка форма на диабет, животозастрашаваща, е транспортирана от семейството си в Пловдив, за да бъде спасена. Но не всеки има тази възможност, останалите просто си умираме в леглата, както казват бедните шуменци, иначе с редовни здравни осигуровки.
Пенсиониран медик беше още по-дързък: „Всично в здравеопазването е бизнес. Болници за бедни и богати. Ако една болница като Онкоцентъра е с модерно оборудване и човешки условия, акулите на частния бизнес ще я глътнат. Говори се само за печалби, а няма хуманност…”
Преди години в интервю д-р Костов каза, че здравният мениджмънт му е тръпка. Ако с тоя стил продължава кариерата си, устремен към трети управленски мандат, много се е объркал. В неговата партия /ГЕРБ/ върви пълна мобилизация за закриването на КОЦ-овете в България. Ще напомним, че всяко трето семейство у нас е засегнато от диагнозата рак, а според Световната здравна организация от 20 години е хронично заболяване. Не се заигравайте с онкологията от търговски интереси, защото предизвиквате съдбата! КОЦ-Шумен е социална придобивка, а не заложник на частни интереси. Няма по-ценно от здравето!
Валентина МИНЧЕВА