Георг Жано, Ованес Торосян, Анастасия Тарханова, Милко и Боряна Йовчеви

Господ е един, но в нашата пиеса има Аллах и Христос, защото всеки етнос е с вярата си. А когато любовта събере двама млади от два етноса, родителите и на двамата трябва да се помирят с традициите, с адета на всеки род. Тя случката става в Шуменско, в нашия вилает. Във фейсбука започва комуникация между Зийнеб от село Ташкън, днес Буйновица /община Венец/ и Людмил в Шумен, който е актьор в театъра и търговец на ябълки от градината на леля си.

Ябълките бяха важен елемент от сценографията на премиерния спектакъл „Добрият човек от Шумен”. Очаквахме баклава и турско кафе, но актьорите щедро раздаваха ябълки на зрителите. Защото все пак асоциацията за ябълката е Райската градина на Адам и Ева и отхапаната ябълка – емблема от айфона на Зийнеб. И бутилката калвадос – ябълково бренди, с която младите актьори на шуменския театър са се почерпили за новото пространство – бара „Жреци на музите”. От ябълката – забранения плод, се изкушават нашите влюбени както Адам и Ева в Библията. Интригата е в съвременна интерпретация.

Любовният чат на Зийнеб и Людмил продължава година и половина, докато те станат семейство Тодорови. За по-автентично авторите ни четат челно заглавие от вестник „Шуменска заря” от 2012 г., някогашното регионално издание, което вече не съществува. А там пише: „Шумен тръгва да става столица на културата без пари”, „градът е рекордьор по загуба на вода”, „полицията е заловила семейство сутеньори”… И докато се смеем, си казваме, че не сме мръднали много в цивилизационното си развитие…

Фабулата ще ни преведе през бита и манталитета на шуменци в панелките, където мазилката може да падне от мощните звуци на тонколоните. Купища подаръци за обзавеждане на родата от село ще залее апартамента на младоженците – лъскави китайски изделия, битова техника, мокети, цялата шарения на хората от Делиормана, щедри дарове за младоженката.

Актьорите Милко и Боряна Йовчеви играят персонажите и на родителите – българи в Шумен и турци в Буйновица, за да ни представят тяхното мислене и готовност за компромис в името на внучето, което очакват. Ако е момче, ще го обрязват, макар че родителите на Людмил вече са запазили вероятните дати за църковното кръщение при отец Димитър. Младите са категорични, че ще има кетъринг от „Виенската градина” с коктейлна черешка. Християните – баба и дядо, са се примирили с много неща, но ги е яд, че на сватбата в селото – три дни и три нощи, се е слушала само турска музика, а те поръчали на диджея рок на Юрая Хийп и „Бяла роза” на Славка Калчева. Обаче той отсякъл: „Йок!”

Милко и Боряна Йовчеви

След много ориенталски ритми – протяжни маанета и традиционния кючек, накрая звучи македонската песен „Катерино моме”. За хорото на актьорите се хванаха зрители. За да ни покажат колко си приличаме всички ние на Балканите. В стъпките, чувствата, веселбата като общности. Не може да има по-красив финал за пиесата! Бурните аплодисменти на публиката обединиха участниците на трупата със зрителите, които в камерната зала на шуменския театър станаха един дъх, едно преживяване.  И отново ябълки с килограми тръгнаха между редовете, за да е харна любовта между младите! „Браво!” крещяха зрителите. Червените ябълки се пръснаха по пода.

На сцената стана съвсем интернационално, когато излезе режисьорът Ованес Торосян и обяви: „Искам да ви представя Георг Жено”. Германецът излезе и ни приветства на руски език, а след това продължи на английски. Той е куратор /ръководител/ на фестивала в Германия, подбрал участниците от цяла Европа. Предаде ни поздрави от директора на продуцентския център „Тепсис” в Бауцен в Саксония, Източна Германия. Благодари за добрите творчески взаимоотношения между шуменския театър и фестивала, както и на ръководството ни, което е подкрепило този проект да се случи. Беше във възторг от премиерата на театралната ни трупа, закрила фестивала на 28 септември в Германия.  Накрая връчи грамота на Кирил Кирилов, мениджър на шуменския театър, за отличното представяне на актьорите Милко и Боряна Йовчеви, режисьора Ованес Торосян, сценографката Анастасия Тарханова.

Проектът е коопроцукция между фестивала в Бауцен и ДКТ „Васил Друмев”.  Мотото тази година е: „В една лодка”. Участниците са били от Украйна, Беларус, Полша, Румъния, Германия и др. Георг Жено познава Милко и Боряна Йовчеви от години и ги кани този път с конкретно предложение за спектакъл, свързан с отношенията между етносите в Шуменския край. Това е социологическо изследване със средствата на театъра, което показва как хора от различни етноси съществуват заедно – в една лодка и сами поемат курса на своя живот.

Ованес Торосян коментира: „Темата е много актуална, особено в Германия, където има националисти и политически движения срещу емигрантите. Докато в представленията на другите чуждестранни трупи имаше политически оттенък в текста, то в нашата постановка ние се опитахме да избягаме от такава трактовка, защото искахме да разкажем човешката история на един „добър човек от Шумен”. Заглавието на пиесата е препратка към пиесата „Добрият човек от Сечуан” на Брехт. Тъй като в драматургията тук използвахме брехтови средства. Ние умишлено създадохме героиня, която не е от града Шумен, а от селата със смесено население”.

Милко Йовчев е роден през 1985 г. във Варна, шуменски зет.  Завършва актьорско майсторство в класа на Пламен Марков и е състудент с Ованес Торосян в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”, днес щатен режисьор в Плевен и гост-режисьор в Шумен. Милко започва работа в „Модерен театър” на Ивайло Христов, който много бързо фалира. За да останат заедно със съмишленици като Ованес, създават през 2011 г. театър „Реплика”, в който участват Благой Бойчев /днес щатен режисьор в шуменския театър/ и Ивайло Драгиев /също шуменски зет и гост-актьор в премиерния спектакъл „Земята е плоска”/. На Коледа през 2012 г. става театрално чудо – съдбата среща Милко с Георг Жено, с който правят документален театър. Творят с прекъсвания, защото Георг Жено пътува по горещите точки на войната. Отива в Донбас, където е въоръженият украино-руски конфликт. Там работи с деца, пострадали от бомбардировките. Помага му руският език, 18 години е живял в Русия, завършил е ГИТИС, Театралната академия в Москва. Затова и афишът на премиерния спектакъл в Шумен е написан на руски език.

Боряна Йовчева е от Шумен. Дипломира се в класа по актьорско майсторство на Атанас Атанасов пред 2011 г. в НАТФИЗ. Включва се в театър „Реплика”. Милко и Боряна са семейство от 5 години, но са заедно от 15 години.

Той каза: „На фестивала в Германия имаше представление, в което играха украинци и руснаци, но не се срещнаха на сцената, защото не могат да се погледнат. А ние закрихме фестивала с една история за любов, в която главните герои имат предразсъдъци, имат проблеми, но в крайна сметка се обичат и се събират. Освен това и с много смях през цялото време. Така на публиката на фестивала дадохме някаква надежда, защото в Източна Германия сега печелят крайно десните, настроени срещу емигрантите. Напрежението е голямо. Нашият спектакъл беше глътка въздух, който показва, че при нас, в България, в този край, хората се справят. Как иначе в Германия ще научат, че има град Шумен, какво население живее в неговия район”.

Ако ръководството реши, спектакълът „Добрият човек от Шумен” може да се играе и в бъдеще на нашата сцена. Публиката го прие много добре, огледа се от първо лице в героите, възникнаха много спомени, а след финала си разказвахме много случаи на смесени бракове в нашия край, при това щастливи! Те продължават днес и са в полза на социологията. Защото смесването на етносите тепърва ще ескалира. Някога имахме работници и студенти от Виетнам, Африка, Близкия Изток. Стотици създадоха потомство тук. Сега имаме масово навлизане на работници от Тайланд, Непал, Бангладеш, Индия, Айзърбайджан, Филипините, Индонезия. Само това лято са 3000 в туризма.

Темата за любовта и съжителството на българи и турци е експлоатирана в съвременната българска литература и кино. Нека си спомним за филма „Откраднати очи” по сценарий на Радослав Спасов и Нери Терзиева от 2005 г. Но любовта на техните герои – туркиня и българин, е невъзможна. Нашите герои искрят от любов и шеги. Няма как, обречени сме да живеем заедно. И да се обичаме…

Валентина МИНЧЕВА

Снимки Валентина МИНЧЕВА

Коментари

коментар

Отзиви

Моля, напишете вашия коментар
Вашето име