Тази година България чества 125 години от рождението на Панчо Владигеров – патриархът на българската музика. Юбилейната програма на община Шумен започна на 13 март, рожденият ден на композитора и продължи с музикални събития до 17 май. Новият кметски екип със закъснение се организира, за което повлия и смяната на ресорния заместник-кмет по култура. Така Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, къщата-музей в София, музикалната общественост в столицата рано ангажира за изяви четиримата внуци на композитора. Едва на 29 окгомври те успяха да гостуват на шуменска сцена.
Четирите деца на Александър Владигеров, син на Панчо Владигеров, за пръв път се събраха да свирят заедно през 2018 г. в Германия, където живее най-големият, Панчо-младши. Близнаците Александър и Константин и сестра им Екатерина от 2000 г. имат кариера във Виена. Първият им общ концерт беше във „Францьозишер дом”, една от най-красивите сгради на Берлин, построена през XVIII век като катедрала за бягащите от Франция хугеноти. Затова гастролът им в София през март 2024 г. беше събитие, документирано от много медии. Екатерина, Константин и Александър за последно свириха в Шумен на 1 октомври 2023 г., когато стартира младежкият фестивал „Деца на джаза”. Тогава те обявиха, че Панчо Владигеров създава една от първите български пиеси фокстрот през 1925 г. В нашата музикална история той е автор на първата българска джазова композиция.
Идването на внуците – квартет Владигерови, беше музикално събитие за шуменци, за което дойдоха представители на общината, музиканти, приятели на класическата музика. Панчо Владигеров–младши е пианист, както и Екатерина. Константин свири на пиано и кларинет. Александър – на тромпет, флюгелхорн и др.
Константин Владигеров откри концерта: „Здравейте! Братя Владигерови и сестра – нашият квартет, е прощъпулник в Шумен в този формат. Много сме щастливи да сме тук в зала „Венета Вичева”. Искаме да започнем съвсем празнично и подобаващо. Ще започнем с пиеса, която не сме изпълнявали със Сашко и Екатерина тук. Ще чуете „Източен марш” от пиесата „Тебеширеният кръг” на дядо Панчо Владигеров. Тя е обработка от Екатерина и от нас двамата, за четири ръце и тромпет. Поводът е 125 години от рождението на дядо Панчо и на дядо Любен /близнаци – б.р./ Започваме съвсем празнично и ви приветстваме. Добре дошли!”
Програмата продължи с „Есенна елегия” в изпълнение на Панчо – младши. Дойде ред на „Господско хоро” на Панчо Владигеров, много популярно и изпълнявано на много сцени. Аранжиментът беше на внуците му Константин и Александър Владигерови. Гостите продължиха с пиесата „Ласка”, създадена през далечната 1920 г. от дядо им. Близнаците я изпълниха заедно с Панчо – младши.
Композицията „Детски усмивки” на Константин, включена в албума „За големите и малките неща” на Владигерови през 2011 г., беше ни позната. На малкия клавирен инструмент мелодика свири Екатерина, на пиано и тромпет – нейните братя близнаци. Нов аранжимент на творбата с оригинално начало и край – запис на детски гласове и смях, който се хареса на публиката.
На рояла отново седна Панчо – младши, за да изпълни импровизация на позната творба. Няма как да не оценим добрата клавирна техника от първия до последния акорд.
Екатерина сподели с нас: „Искам да ви призная, че с Константин и Александър днес искаме да бъдем актьори. Да работим в театър, но като музиканти, разбира се. Сигурно някои от вас знаят, че нашата майка е актриса /Величка Владигерова – б. р./ Ние сме отраснали наполовина в Младежкия театър, където тя работеше. Следващият номер в нашата програма е песен за червеното вино – „Дафино вино”. Много любим сюжет на българските композитори. И върху този сюжет, освен нашият дядо Панчо Владигеров, великолепна хорова песен е написал и Добри Христов. Сега ние няма да пеем, но ще ви разкажем една история от хайдушкия епос. Бедно момче е нападнато от душмани, които му открадват кончето и всичко друго. Песента е с героичен характер за борбата и гнета на народа, израз на който е червеното вино и бялата люта ракия. Нашият поглед към пиесата е леко пренесен към съвременността, с шеговитост, малко пародийно, защото у нас май продължава да се краде, продължава да се пие. Мисля, че нашият прочит е лековат, дори ще разпознаете тема от Милчо Левиев /студент на Панчо Владигеров – б. р./, може би една от най-популярните му теми „Блус в 9”. Това е блусът като фолклор на угнетените хора. Но ние сме с едно намигване по Милчолевиевски…”
Чухме неравноделен български такт, тромпет и роял, а към тях и слово, които ни върнаха към весело-тъжния сюжет за случката с момчето. Музикантите използваха всички възможни звукови ефекти на перкусиите, викове и речитатив, за да усетим как кончето препуска, цвили страхливо, а момчето се отбранява. „Пусто да остане кончето!” Важно е, че момчето остава живо! Публиката неудържимо аплодира артистичното изпълнение на гостите.
Константин Владигеров обяви, че с брат си ще изпълнят за пръв път в Шумен композицията „Бялото конче с жълтия шал”. Пак конче, но романтично. „Волно, красиво, радостно! Това е замисълът” – каза той. Галоп, цвилете на кон, съпроводени с английска реч. Български ритъм, наш фолклор, но по джазменски представен. Шанс да се изяви и тромпетистът, и пианистът. Публиката оцени премиерната творба.
Екатерина беше вече на рояла за соловото си изпълнение, за да изпълни друга премиерна композиция за Шумен. Авторът е Фредерико Гарсия Лорка, поет и композитор. Константин обяви: „Лирична, но и много въвличаща, дори драматична мелодия „Зоромбо житано”. Аранжимент на Екатерина Владигерова. Приятно слушане…” Най-големият поет на Испания, убит от франкистите, до днес без гроб, е възпламенил сърцето на пианистката. Тя свири огнено и дръзко. Както пише и се бие борецът за Испанската република. Бурни аплодисменти. „Браво!” чухме в залата. Развълнувано, но и малко разстроена, Екатерина каза на микрофона: „Много съжалявам, но скъсах струна”. Близнаците надничаха под капака на рояла. Смях и тъга. Но темпераментът на Лорка даде своя ефект върху клавишите. А роялът е струнен клавишен инструмент. Имаше дуенде! Но както е казал Лорка: „Дуендето не е в сърцето, а в петите”. Е, този път беше в ръцете на пианистката.
Гостите обявиха още една премиера на своя композиция за квартет Владигерови: „Екатерина и Панчо – младши на рояла, четири ръце, Сашко и Коси – кларинет и тромпет. Това е опус 38, първият от четирите „Румънски танца”. Обещаваме, че ще доскъсаме струните”.
И отново премиера и пак от Испания. Творба от каталунски композитор, който разказва с музика за едно момиче „есперанса”. Ритъмът напомни румба, но с джаз-елементи, много модерен стил от времето на нашите баби в началото на ХХ век. Зрителите аплодираха в ритъм и припяваха заедно с музикантите.
С творбата „Вивиан” на Марио Станчев музикантите почетоха този шуменец, който те много обичат и от който се учат. Той напусна този свят преди година. „Шуменско-лионски джентълмен”, както Владигерови го определиха. През 1980 г. Марио Станчев нелегално напуска България и работи като музикант във Франция.
Прекрасна програма! Публиката дълго аплодира и викаше: „Още! Още!” Няколко пъти внуците на Панчо Владигеров благодариха за организацията и гостоприемството на община Шумен. Виктория Ковчазова, заместник-кмет по култура, излезе на сцената, за да поздрави фамилия Владигерови. Тя каза: „За първи път от доста време успяхме да ви съберем четиримата. За нас е огромна чест. Винаги сте добре дошли в града на Панчо Владигеров. С удоволствие ще ви очакваме. Благодарим ви. До нови срещи. Успех на международните сцени и не забравяйте винаги да се завръщате в Шумен. Очакваме ви отново!”
Освен цветя от името на община Шумен, букети имаше от Ася Аспарухова – председател на общинския съвет, проф. Наталия Витанова – ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски”, от духовия оркестър „Михаил Биков” и читалище „Стилиян Чилингиров – 1963”.
Константин ни припомни за издадения диск „Веселите Владигерови”, който беше на разположение на публиката. За финал прозвуча популярното „Стакато” на патриарха Владигеров. А то носи духа на Балканите, от Дунава до Черно море. Кларинет, тромпет, роял заедно с кръшните стъпки на самите музиканти, потропващи в такт хорото. Аплодисментите на шуменци показаха любовта ни към владигерчетата, които носят по света славата на своя дядо.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА