Община Шумен, Държавен архив – Шумен и читалище „Добри Войников – 1856” организираха творческа вечер, посветена на 80-годишнината от рождението на оперната прима Христина Ангелакова. Нашият съгражданин Светослав Николов – програмен директор на Радио „Jazz FM”, сподели впечатленията си от певицата, която ни напусна на 20 май 2018 г. Той каза: „Познавах я. Видях пред себе си една много силна личност с големи идеи и мащабни реализации. За нея нямаше нещо невъзможно. Големите идеи са за големите хора! Христина Ангелакова правеше света по-добър и ежедневно даваше от себе си, за да можем да живеем един по-добър живот”.
Виктория Ковчазова, заместник-кмет по култура и образование на община Шумен, разказа: „Лично аз като хорист съм пяла с Христина Ангелакова. Винаги съм изпитвала страхотно уважение и респект към Вашата майка Росана /обърна се към дъщерята на Христина Ангелакова/, защото тя имаше способността, когато излезе на сцена с гласа си да запълва цялото пространство. Тогава съм била дете, но когато сме изпълнявали съвместни хорови изпълнения с нея, ние благоговеехме пред тази личност”
Антоанета Ангелакова – сестра на Христина Ангелакова, е предала документи на Шуменския държавен архив, а в залата беше дъщеря й Кристина Владкова. Част от писмата, снимките и др. са предоставени от Добринка Ангелакова, майката на певицата.
Ася Аспарухова – председател на общинския съвет и Виктория Ковчазова подариха цветя и картини на гостите от рода Ангелакови. От името на шуменския кмет проф. Христо Христов беше връчена грамота на Антоанета Борисова Ангелакова за родолюбивия жест и принос за обогатяването и съхраняването на националната памет и националния архивен фонд с дарените документи на оперната певица Христина Ангелакова. Подаръци на гостите връчи и Анатоли Стоянов, председател на читалище „Добри Войников – 1856”. Не бяха забравени и трите внучета на певицата – Неда, Рада и Филип, които трябва да помнят, че са наследници на много славен шуменски род.
За начало хор „Родни звуци” с диригент проф. Николай Андрианов изпълни „Реквием” от Моцарт. Полетът на духа надживява земния път и затова трябва да сме благодарни на Христина Ангелакова. Диригентът припомни, че връзката на певицата с хор „Родни звуци” се дължи на проф. Венета Вичева. Той каза: „Така както арменската общност в Шумен възприема композитора Хайгашот Агасян с особена радост, по подобен начин хористите от „Родни звуци” с въодушевление са приветствали Христина Ангелакова. Изпълненията й с хора са били празник за шуменската публика, но също така и за самите хористи. Това се дължи не само заради нейните високи професионални постижения, но и заради нейния характер. Първата ми среща с нея беше на генерална репетиция, когато аз бях студент и хорист в „Родни звуци”. Впечатли ме арията, която изпълни пред шуменската публика, както и непринуденото й общуване с хористите и персонала на събитието. Едва на самия концерт, когато обявиха нейното име, аз разбрах, че това е певица от световна величина, която пее заедно с нас. Затова хористите винаги я приветстваха и обичаха в Шумен. Остави незаличима следа в българското музикално изкуство, а и в световната изпълнителска вокална практика”.
Антония Панева – началник на „Държавен архив” – Шумен, благодари на роднините на Христина Ангелакова и специално на Антоанета Ангелакова. Следвайки архивните документи, дигитално представени на публиката, извървяхме житейския път на певицата. Тя е родена на 29 октомври 1944 г. в Исперих в семейството на Добринка и Борис Ангелакови. За родителите си казва, че е с майка шуменка и баща македонец /Гръцка Македония/. На 6 години Христина Ангелакова за първи път излиза на сцена в Исперих по време на ревю на шивашката кооперация, за да представи плетена червена рокличка и да изпее песента „Ален мак”. От притеснение си „глътва езика”, разплаква се, бяга от сцената, но въпреки това си получава обещаната рокля. В Исперих започва да учи цигулка, а преподавател й става съдията в града. При идването на Любен Владигеров /брат-близнак на Панчо Владигеров/ родителите го търсят за съвет. Той намира на Христина по-добра цигулка.
Семейството се преселва в Шумен и тя учи в гимназия „Лиляна Димитрова”, днес МГ „Нанчо Попович”. Учителката й по музика Люба Тютюнджиева открива таланта й в час по пеене. Включва я в училищния хор, на който по-късно става солистка. Веднъж Варненската опера гостува със спектакъла „Тоска” и търсят деца за детския хор. Христина Ангелакова се явява и е включена, което е старт за изявата й на истинска сцена. Тя и родителите й решават, че ще продължи с пеене. В Шумен учи цигулка при Янко Зехиров – композитор, диригент и музикален педагог, който твърдял, че Христина има „ръце на цигулар”. Тя се отказва от цигулката в името на пеенето. Отива на прослушване във Варна и София, записва се в подготвителния клас на Консерваторията. Но кандидатства и за специалността физика, „за да има положителна професия” по съображения на баща й, макар той да е свирел на няколко инструмента и да е пеел хубаво като майка й. Става студентка в Музикалната академия.
Преломният момент е лятото на 1968 г., когато заминава за Венеция за т. нар. „музикални ваканции” – летни специализации за талантливи младежи от цял свят. Там Ангелакова се запознава с Джина Чиня – известна оперна певица и музикален педагог. Чува я и Ренато Фазано – диригентът на виртуозите на Рим. В тоя момент те имат нужда от мецосопран за изпълнението на кантата „Глория” от Вивалди. Канят я, тя приема и участва в концерти с хористите. Ренато Фазано й предлага да се запише в Музикалната академия „Санта Чечилия” в Рим. Приета е с изпити. Научава, че към миланската „Ла Скала” има Център за специализация на млади оперни певци. Отново е приета с изпити. Двегодишната специализация е незаменим опит за нея. Всяка вечер е на опера в „Ла Скала” – световноизвестният театър, построен през XVIII век. Стипендиите й покриват само храната и квартирата в Рим, а в Милано – единствено уроците й. Трябва да намери допълнителни доходи, твърде трудно за чужденка от социалистическия блок. От кореспонденцията й с родителите в България се разбира, че те й изпращат колети, които не винаги стигат до нея като питата кашкавал, например. Баща й безрезултатно се опитва да се среща с видни дейци на културата в София.
Христина е принудена да работи като гледачка на три деца в италианско семейство. В писмо от 12 декември 1969 г. пише: „Тук в Милано е много студено. Трябва да си купя на всяка цена палто. Но в момента не мога и да мечтая за подобна покупка”. В друго писмо от януари 1970 г. заявява: „Аз няма да се откажа да се боря, колкото и трудно да е. Само бих искала да бъда спокойна от една страна, че вие не се притеснявате за мен и да не се разболеете. Не бих искала да дойде денят, в който да успея и вие да сте болни от притеснения по мен. Дъщеря ви ще се бори до последната възможност. Нямам време да се връщам назад. Трябва да се върви само напред. Дори да е бавно, но само напред. И за мен няма да има по-голямо щастие да мога да ви поканя да дойдете и да ме слушате да пея”. В писмо описва обстановката, в която живее. Писмо от януари 1970 г. в Милано: „Тук маестро Пасторино, с когото уча в Скалата, ме преценява като много работлива и съзнателна. Само понякога се поотчайвам, но за малко и обикновено гледам да не го показвам пред хората. После, има една много хубава стая и живея с добри хора. Госпожа Клара е много любезна и внимателна. Интелигентна жена и въпреки, че е 67-годишна, намираме общ език с нея. Всяка сутрин ми прави кафе, щом разбере, че съм се събудила. Вечер гледаме заедно телевизия. Изобщо животът ни не се различава много, въпреки разликата в годините ни. Вкъщи е винаги чисто, тихо, спокойно. Имам всеки ден топла вода, което значи, че мога да използвам банята всеки ден. Имам телефон, което е едно голямо улеснение. Когато някой не отиде на лекции в Скалата, маестрото ми телефонира вкъщи и аз веднага отивам, за да използвам часа. Можете да бъдете спокойни, че имам хубава атмосфера вкъщи”.
Христина Ангелакова съветва родителите си да не занимават другаря Тодор Живков с проблемите й, за да не й отнемат правото да бъде в Италия. „Аз или ще успея, или ще се откажа от пеенето. Среден път няма!” – пише на баща си. Започва да дава концерти. В писмо от 21 юни 1970 г. след изпълнение в Миланската скала споделя: „Ура! Казват, че съм най-добрата, с най-зрялото изпълнение. Да кажа, че съм щастлива, е малко. Съжалявам, че вас ви нямаше да ме чуете, да видите колко много бяха аплаузите и колко много хора ме чакаха да изляза, за да ме поздравят и вземат автографи. Да се радвате и вие”.
След две години в Миланската скала Христина Ангелакова получава договор, първо за Пикола скала /Малката скала/. Няма нужда повече от стипендия, става известна и търсена певица. Веднъж на обед й съобщават, че трябва да замести заболяла артистка. Излиза, пее и още на другия ден й предлагат ролята на Улрика от операта „Бал с маски” от Верди. Шуменският държавен архив притежава първия договор на Христина Ангелакова с Миланската скала. Показани бяха снимки, покани, грамоти. Печели международни конкурси за оперни певци в Италия, а на един от тях се среща с Гена Димитрова – другата оперна прима.
През 1976 г. Ангелакова става артист-солист в Софийската народна опера, където пресъздава 35 роли. Определят я като вердиева певица, но има богат репертоар и с други композитори. Сбъдва студентската си мечта да играе Кармен. По-късно признава, че предпочита Далила. Италианската преса я хвали за дарбата й и богатите й интерпретаторски възможности, където става популярна. Международната й кариера е свързана с оперните театри в Берлин, Мюнхен, Москва, Париж, Виена, Ница и др.
„Един ден, ако стана преподавател, бих внушила на студентите си, че те могат, но не могат всичко. Самочувствие без реално покритие е нищо. На някои колеги им липсва душа и трябва да се учиш, да се учиш… Не обичам хората, които искат лесно да получават всичко. Обичам да превъзмогвам трудностите, да минавам през огъня и винаги съм била убедена, че трябва да умее да даваш на хората, за да бъдеш щастлив”. За личния си живот казва: „Майчинството, това е величина с постоянна и огромна стойност. При мен нещата станаха някак по-късно… Много държа на семейството си. В професията си съм амбициозна, но никого няма да стъпча някога, за да мина напред…”
От 1985 г. преподава оперно пеене в Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, а от 2000 г. е доцент. В периода 2001 – 2004 г. е първата жена-директор на Софийската опера. Преподавала оперно пеене в Нов български университет в периода 2005-2008 г. Председател е на фондация „Опера и балет“ и е почетен гражданин на град Исперих. Носителка е на орден „Св. св. Кирил и Методий“ с огърлие – първа степен и на титлата „Комендаторе” на Република Италия. През 2012 г. основава Международния музикален фестивал „Моцартови празници” в Правец и до смъртта си е негов артистичен директор. Получава наградата „Музикант на годината 2015“ за изключителен принос към българската култура.
Въпреки битките, които води, световноизвестният български мецосопран Христина Ангелакова признава, че е голяма късметлийка. За Шумен казва: „Шумен е нещо, което всеки, дишал неговия въздух, носи дълбоко в себе си. Аз винаги съм се гордяла с шуменските си корени. Дължа толкова много на Шумен, че едва ли бих могла да му се отблагодаря някога”.
След две изпълнения на хор „Родни звуци” за Христина Ангелакова говори Ваня Джамбазова – корепетитор на хора. Тя си спомни: „Аз дойдох в Шумен доста късно, но попаднах в изключителна среда и сред изключителни хора. Сега разбирам каква щастливка съм била, че съм имала възможност да видя Христина Ангелакова в нейната любима роля, за която тя е мечтала. Аз я гледах в ролята на Кармен. Не мога да ви опиша какво изживяване беше това. Първо, когато в музикалното училище в Русе се чу, че ще дойде да пее певица, която е учила в Италия, пее в Миланската скала, има вече награди от конкурси там. С предимство получихме билети. Тя беше изключително красива, елегантна, на възраст 32-33 години, както я показахте на снимките. Темпераментна, беше истинско събитие и фурор за Русенската опера! Много по-късо се запознах с Иво Йорданов – солист в операта на Варна, който тъкмо започваше пее, стана нейн студент. Тя не е допускала компромиси, дори той да не е добре с гласа си. Значи успехът на един човек е преди всичко характер! Такъв е животът на Христина Ангелакова – да върви целенасочено напред, геройски да приема трудностите. Трудолюбие и постоянство!”
Хор „Родни звуци” изпълни откъс от второ действие на „Прилепът” от Йохан Щраус. В третата творба от Бизе солистка беше Дарина Горанова. Водещият Светослав Николов припомни имената на възпитаниците на певицата, между които има и шуменци като Йоанна Железчева.
В малката зала на читалище „Добри Войников – 1856” се получи изключително задушевна творческа обстановка. На публиката не й се тръгваше. Възродихме духа на Шумен с неговите хористи и музиканти от близкото минало, а поводът беше 80-годишнината на оперната прима Христина Ангелакова, която със сигурност е разбрала за признателността на шуменци, макар да не е сред тях.
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА