Саксофон, кабаре, степ. Тъмно и щуро, френски шик в камерната зала на театър „Васил Друмев”. Прекрасен завършек на работната седмица в Шумен, когато вода няма, гражданите протестират и чакат благата вест от ВиК, утешавайки се на чаша грозданка… Който е успял, се е снабдил с билет за премиерата на „Пълнолудие – отложен живот”. Зрителите са на маса с питиета, а екстравагантната сцена ни подсказва, че ще има танци, импровизации, цветни и звукови ефекти, хумор и забавление…
Светът е полудял от войни, полически избори, екологични бедствия, които привидно ще забравим, за да се посмеем на „пълнолудието – целия наш живот”.
Излиза Кръстьо Лафазанов и поздравява шуменци: „Добър вечер, много добре изглеждате. Къпани ли сте? /Бурен смях в залата след седмица безводие/. Няма значение! Важното е, че сте усмихнати. Уважаема публико, ние с вас не се оплакваме. Всички, които владеем философията на камасутра, знаем, че няма толкова засукана конфликтна ситуация, която да не можем да овладеем…”
Актьорът припомня сценичните си роли на пиеси от Шекспир, Сервантес, Радичков, мъж на приятна жена в лоша компания, Шрек, Дядо Коледа, Големанов, министър-председателя на Великобритания… В моноспектакъла Лафазанов признава: „Целият ми живот се превърна в един извънредно голям анекдот. В такъв идиотски свят всичко е възможно. Имаме нужда от спешно и смешно лечение! Смехотерапия с всички възможни екстри”. И той преминава към образи от шоу-спектакли, на които е дал гласа си, тялото си, душата си – пълнеж на актьорската му същност.
Лафазанов дори включва хора от публиката. Играе тествания пациент и докторката преди изписването му от лудницата от спектакъла „За идиотите, които се набиват в очи”. Героят излиза оттам, но трябва спешно да си намери спонсор. Ситуацията се пренася в модерна чалготека с ориенталски ритми. После Лафазанов е лекар, животвовъд на овце и прасета, министър-председател, роб, клиент на банка … Всъщност, така минава животът на един актьор, това е неговият калейдоскоп от роли, този път в кабарето на живота.
Премиерата свършва. Вече сме разпуснали с „кОмикадзето” Лафазанов. В началото той ни напомни, че всички се усмихваме на един и същ език. И цитира Фауст: „Дайте да живеем, докато сме живи! Нищо не разкрива човека по-добре от това, на което той се смее. Нищо не е по-ценно от днешния ден…”
А как само се смяхме в края на този ден на безводие, протести, кметски пресконференции. Социалните мрежи гръмнаха! Метежен ноември, но през 2024 година. Както каза един шуменец в публиката: „Работата не е добре, нито в държавата, нито в града, мирише на революция…”
Ние получихме обещаната „смехотерапия – час и половина с ДДС”. Артистите се поклониха, а Илия Виделинов, директор на шуменския театър, представи Кръстьо Лафазанов – режисьор и главен изпълнител. Актьорът каза: „Това представление беше подарък от моята съпруга за 60-годишния ми рожден ден. Тя написа всичко това, събра го, за да мога аз тази вечер да го изиграя и да обера лаврите”. Елена Начева – Лафазанова почина преди две години. Тя написа текстовете на негови моноспектакли и ги режисира. На шуменския моноспектакъл „Пълнолудие” режисьор е самият Кръстьо Лафазанов.
Директорът призова: „Аплодирайте двамата артисти – дебютанти с първо прехождане в театъра, а именно Валентин Методиев и Йоанна Генчева, двете прелестни танцьорки Маргарита Атанасова и Никол Колева от формация „Emotion” . Хореографът е Маргарита Атанасова. А ето и екипът, който работеше, но вие не виждахте тук. Сценографията е на Мария Колева. Дълъг е списъкът на композиторите, които подариха своите творби на Лафазанов и на нас, а други бяха създадени отново. В това число Добромир Кисьов, Димитър Льолев, Андрей Чолаков, Георги Лафазанов /синът на актьора/ с група. И да припомним отново драматурга на спектакъла Елена Начева, съпругата на Лафазанов. Честита премиера! Дълъг живот на представлението!“
Зрителите бяха във възторг от прекрасната актьорска игра. Един от тях призна: „Мокър съм от смях! Но вода няма…” Младите актьори разпитваха къде могат да се изкъпят в близките села. Наздравици, снимки, прегръдки с потните актьори. Във 21 ч. в крановете на театъра потече вода. „Ура! Вода има! Ще се къпем!” – викаха младежите. А Лафазанов отпи бяло вино и щастлив от новината каза: „О, ще се окъпя най-после! Дано не я спрат пак на 27 ноември, когато ще играем на голямата сцена в Шумен…”
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА