Под диригентството на Старозагорският митрополит Киприан Симфониета-Шумен и Представителният хор на Старозагорска епархия „Свети Апостол Карп“ изпълни „Реквием“ на Волфганг Амадеус Моцарт. Това е музикалното събитието на новия творчески сезон в нашия град. Солисти бяха Биляна Михайлова – мецосопран от хоровата капела при Софийската филхармония, Емилия Терзиева – сопран и Ивайло Йовчев – тенор от Старозагорската опера, Пламен Бейков – бас, директор на операта в Русе.
Митрополит Киприан дирижира произведението в дните преди Възкресение Христово, както е било със Старозагорската опера през 2017 г. и 2018 г. На шуменска сцена е по покана на Славил Димитров – директор на нашата Симфониета, избрал квартета солисти за събитието. Митрополит Киприан посвети „Реквиема” в памет на младите хора, загинали в дискотеката в Кочани, Северна Македония. Те бяха погребани в същия ден.
Негово светейшество (Огнян Добринов Казанджиев) е роден на 8.03.1976 г. в Казанлък. Завършва средно музикално образование през 1995 г. в родния си град. Приема монашество на 1.09.1996 г. в Рилския ставропигиален манастир. Ръкоположен е за йеродякон на 8.09.1996 г. в Павел Баня, а за йеромонах – на 14.09.1996 г. в храм „Св. Николай“ в Стара Загора. От октомври 1996 г. до края на 1998 г. изпълнява послушанието ефимерий в казанлъшкия манастир „Св. Богородица“ и паралелно завършва двугодишния курс на Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“, след което е приет в клира на Врачанската епархия като и. д. игумен на Тръжишкия манастир „Св. прор. Илия“. От 2000 г. е назначен за протосингел на Врачанска митрополия.
По време на следването си в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство на 31.08.2003 г.
През февруари 2006 г. с решение на Св. Синод е изпратен на послушание като протосингел на епархията на САЩ, Канада и Австралия, която длъжност изпълнява до 1.08.2007 г., когато отново е назначен за протосингел на Врачанска митрополия. С решение на Св. Синод е хиротонисан за епископ с титлата „Траянополски“ на 3.03.2008 г. в катедралния храм във Враца и е назначен за викарий на Врачанския митрополит. Тази длъжност той изпълнява до избирането му за Старозагорски митрополит на 11.12.2016 г. от Св. Синод на БПЦ-БП.
Той е носител на църковни отличия и музикални награди в Полша, Гърция, Германия, Италия и др. Плодотворно сътрудничество свързва Старозагорския митрополит Киприан и състава на Държавна опера – Стара Загора.
Как е създаден Реквиемът? Слава и мизерия, безпаричие и болести съпътстват през целия живот Моцарт. Умират четири от шестте му деца. Крехкото тяло на Волфганг се гърчи от белодробни, бъбречни и стомашни болки. Пише денонощно. Спи по 3-4 часа. Кредиторите го преследват, докторите си търсят неплатените дългове. За Моцарт най-важни са парите за пера, мастило и нотна хартия. Чука на много врати, за да продаде своята музика. Ватикана го прави Кавалер на ордена на Златната шпора. Често му подаряват часовници, а той и семейството му гладуват. Ръцете на дребничкия, иначе енергичен композитор, започват да се сковават. Играе билярд, за да не се инвалидизира.
В суровата борба за съществуване няколко пъти му помагат братя от масонската ложа, в която членува. Там проповядват дружба, търпимост и всеобщо братство между хората. Появява се странен посредник, който му поръчва реквием – заупокойна меса. Условието е да се напише в пълна тайна, изнудват го с малко пари. Реквиемът остава недовършен, но Моцарт иска той да бъде изпълнен на погребението му. Изтощен и със страшни болки в гърба, умира на 5 декември, понеделник, 1791 г. А е само на 35 години. Откарват го до параклиса на катедралата „Свети Стефан“ във Виена, която е най-прочутата в Австроунгарската империят. На скромната процесия с небоядисания ковчег присъстват само седем души. Тялото на Моцарт се отзовава в общ гроб, където на три реда са нахвърляни много мъртъвци, бедни несретници.
Тъжно и велико… Като неговия Реквием, който пресъздава Смъртта, Страшният съд и Възкресението. Най-висшето изкуство – музиката, може да роди този шедьовър, който ни напомня „Memento mori” /Помни, че си смъртен/. Така са се поздравявали в Римската империя. Светът не се умори да воюва. Днес, когато умират невинни в Украйна и в Аврамовите земи, Моцарт ни напомня за Деня на гнева, който „ще стопи света в пепел”. Дано Реквиемът /заупокойна литургия в католицизма/ е предизвикала поне една „лакримоза” /сълза/ в публиката, защото Амадеус е бил посветен и е вярвал в свещената светлина, обещана за Авраам и неговото потомство. Финалът на месата.
Бог е един и обединява вярващите. След нестихващите аплодисменти на публиката на сцената излезе с цветя отец Димитър – архиерейският наместник на Шумен, за да поздрави митрополит Киприан. Поздрави имаше от граждани, а цветята на сцената бяха от проф. Христо Христов – кмет на община Шумен, Катя Иванова – областен управител, Ася Аспарухова – председател на общинския съвет, проф. Наталия Витанова – ректор на ШУ „Епископ Константин Преславски”, Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, Старозагорската митрополия и нейния представителен хор, шуменския хор „Проф.Венета Вичева” с диригент Христо Атанасов.
След концерта митрополит Киприан сподели: „Благодаря за огромното удоволствие, което ми предостави маестро Славил Димитров, да дирижирам Моцарт със Симфониета-Шумен заедно с хора на Старозагорската опера. Когато хората разбират от музика, могат да разберат всичките тези емоции в Реквиема и да се борят за душите си и за мир в целия свят…”
Валентина МИНЧЕВА
Снимки Валентина МИНЧЕВА
