Презентация за обезсоляването на водата и реформата във водния сектор на Израел изнесе старши заместник-генералният директор по регулирането в Израелската водна служба Даниел Грийнвалд. Срещата се проведе във вторник в Община Шумен, където той бе посрещнат от заместник-кмета по европейски политики, екология и туризъм Даниела Русева, съобщиха от пресцентъра на общината.
В работната среща участваха представители на Община Шумен, областният управител Катя Иванова, управителят на ВиК–Шумен, директори на общински предприятия, еколози и експерти.
Грийнвалд посочи, че за разлика от България, в Израел голяма част от територията е пустиня и страната не разполага с язовири. Това е наложило създаването на ясна национална стратегия за осигуряване на питейна и поливна вода. Той представи методите за обезсоляване на морска вода и транспортирането ѝ на над 150 километра във вътрешността на страната за битови и земеделски нужди.
По думите му, до 2007 г. израелското правителство е финансирало водния сектор, но след това е извършена мащабна реформа, с която управлението е поверено на Националния воден борд. В него участват представители на университети, министерства, държавната хазна, енергийния сектор, службите за сигурност и други институции. Бордът изготвя законите за водата, обсъжда инвестициите, предлага мерки и определя ценовата политика.
През последните 20 години Израел инвестира системно в подмяна и модернизация на водопреносната и канализационната мрежа. Въведени са сателитни, GIS и други технологии за откриване и отстраняване на течове, както и образователни кампании сред децата за пестене и опазване на водните ресурси.
Резултатът е впечатляващ – загубите на вода са сведени до едва 7% в общините и 3% в довеждащите водопроводи. Израел успява да продава над 90% от наличната вода, включително на съседни държави. Водомерите се подменят на всеки пет години и се отчитат дистанционно, като потребителите получават известия при необичайно висока консумация.
Според тарифната политика гражданите, които използват до 3,5 куб. м вода на човек месечно, плащат 2,5 долара за кубик, а при по-високо потребление – 4,2 долара. Така, по думите на Грийнвалд, цената на водата в Израел остава по-ниска от тази в България.
Около 25% от ползваната вода в Израел е обезсолена вода и се използва както за битови, така и за земеделски нужди. Всяка община разполага с два независими водоизточника, за да се избегнат кризи при недостиг. Фермерите, които ползват рециклирана отпадна вода, заплащат с 50% по-ниска цена.
По време на срещата заместник-кметът по екология Даниела Русева, областният управител и управителят на ВиК – Шумен запознаха израелския гост с организацията на водния сектор у нас и с внедрените технологии, включително безизкопните ремонти на ВиК системата в Шумен.
Даниел Грийнвалд подчерта, че проблемът с високите загуби на вода може да бъде решен само чрез дългосрочни, устойчиви инвестиции в обновяване и модернизация на инфраструктурата.
Да се оърне внимание какво е казано! Бордът е национален, не частен, не разпарчетосана собственост. ( У нас по веригата собствениците/ търговците са поне 3-4, за да нямало монопол, според ЕС).Това първо. Второ: в борда са службите за сигурност. Да се разбира „за тотално следене“и наказание.(Око за око, зъб за зъб, натъртено за натъртено – според Писанието. НЕ е отменено. То е от Вехтия завет.) Което е до болка известно, вкл. на президента Макрон, на когото отдавна израелските служби му следят телефоните. Трето: да се припомни, че от евреите идва комунистическата/ общата/ на кибуца собственост. Четвърто: в Израел, както в Нидерландия и др. ИЗБРАНИ места са инвенстирани огромни средства за производства на най-новите технологии, тези места са изключения и, най-вероятно, са свързани с непублични клаузи!!!! (Между другото, тези заводи харчат изключително много вода, изключително много!)…
Полезно е да се знае, че прославеният норвежки национален пенсионен фонд е даден преди няколко години на израелци и вече норвежците нямат права върху трилионите в него.
😄😄😄
В друга информация за същото пише,че Израел „успява да продаде“ голяма част от водата на съседни страни. Не пише на каква цена. Не пише също нито и на кои. Не пише никъде с какви химикали се пречиства, откъде се снабдяват и какво се прави с „отпадъците“.(Отделно, че съставът на морската вода тук и там е различен.) Не пише и с каква енергия работят пречиствателните станции…. въобще, картинката съвсем не е цялостна, най-меко казано.