В Международния ден на театъра цяла България отбеляза 170 години от първото театрално представление у нас, състояло се в Шумен. По този повод в читалище „Добри Войников – 1856” се състоя пресконференция, на която бяха представени резултатите от научните изследвания и проучените възможности за консервация и реставрация на уникалната театрална завеса, която то съхранява. Инициативата е по проект „Нов живот за театралната завеса”.
Анатоли Стоянов, председател на читалището, представи гостите доц. д-р Стефан Белишки – заместник-ректор по учебната и научната дейност на Националната художествена академия и доц. д-р Силвия Варадинова от катедра „Реставрация” в академията. Присъства и Елена Димчева, началник на отдел „Култура” на общината. Интерес към събитието проявиха университетски преподаватели, художници, историци, общественици от града. До края на годината ще завърши още един проект в тази връзка, финансиран от Националния фонд „Култура”. Проектите се реализират в съвместното партньорство на читалището с Художествената академия и Националната галерия. Те са продължение на усилията на настоятелството да опази и популяризира ценната театрална завеса.
Доц. Белишки подчерта, че шуменското читалище притежава една от най-стойностните естетични завеси в България, изработена вероятно през 1899 г. с размери 452 см на 577 см. Според паметна бележка, съхранена заедно със завесата, нейни автори са виенските художници Вилхелм Воднянски и Макс Хегендорф. По време на обследването миналата година учените са открили следи от подпис на Воднянски /1876-1958/, учил във Виенската академия за приложни изкуства в периода 1893-1901 г., според австрийските архиви. Значи е рисувал завесата като студент. Данните за Макс Хегендорф са още по-ограничени, но ни показаха негов проект за портал на аптека във Виена от 1902 г. Информацията е от австрийско издание в началото на ХХ в.
Автентичната завеса е била действаща повече от 67 години на сцената на читалището – до 1966 г. За това свидетелстват архивни фотографии. За последно е била изложена пред публика в салона на Драматично-кукления театър „Васил Друмев“ през 2006 г. по време на честванията на 150-ата годишнина на българския театър. В момента театралната завеса е със сериозни увреждания и е прибрана навита на руло в тубус.
През лятото на 2025 г. специалистите идват за два дни в читалището, правят начален оглед и оценка на състоянието и е взето решение да се изготви проект за реставрация. Възложено е проучване на технологията на материалите на завесата, за да се направят насоки за реставрацията и препоръки за начина на реставриране и съхранение, както и за изработване на дигитална реконструкция. Взети са проби за анализите.
Доц. Варадинова поясни, че основата на завесата е от три надлъжни ивици ленено платно, съединени с машинен шев. Видът сплитка кепър е позната за западно-европейската живопис, а такова платно са използвали и наши художници от това време. Нишките са изследвани с поляризационен микроскоп в катедра „Реставрация”. Допълнителни микрохимични анализи доказват наличие на лигнин в ленените нишки. С инфрачервена спетроскопия са анализирани групите органични вещества и са установени групи пигменти. В състава им е открито масло, което доказва маслената техника на рисуване.
Лабораторно са анализирани цветните партии, които художниците са ползвали при рисуването на завесата. Учените са установили важни разрушения, които дават насока за философията на реставрационния проект – намачквания, разкъсвания и дупки, през които са наблюдавана публиката. Много са въздействията от влага. В долната част разрушенията са най-големи. Липсват над 95 % от грунда и живописния слой. Трудно се разчита силует и композиция. Направени са няколко карти на завесата за видовете деформации.
Какъв е културният контекст на театралната завеса? Доц. Белишки отговори: „Несъмнено тя е с много висока оценка, защото е свързана с историята на читалището. Говорим за едно абсолютно автентично произведение – уникално! Това е най-старата оцеляла театрална завеса. Затова се изисква специфично планиране на реставрационните дейности. Основната част трябва да бъде стабилизиране структурата на произведението и гарантиране дълъг живот на материала, за да се спрат разрушителните процеси и да се стигне до следващите поколения. На долната част на завесата, която е силно увредена, не може да бъде направена коректна етична реконструкция и ако се направи, ще бъде основана на хипотеза. Затова там ще се търси неутрално запазване на локалния тон на платното или хипотетична визуализация. Трябва да се намери място за трайно експониране на театралната завеса с информационни табла за изследванията и реставрацията”.
Гостите ни представиха една хипотетично различна реконструкция на театралната завеса с помощта на изкуствен интелект, която може да се ползва при различни събития в читалището. Вече реставрирана, оригиналната завеса ще бъде изложена в източното фоайе в експозиционна зала и за целта ще се отвори източният вход. Читалищното ръководство не се отказва и от копие на реставрираната завеса, което да бъде на сцената.
Доц. Белишев обобщи: За нас беше огромно удоволствие да работим по изследването на такава културна ценност. Реставрацията ще е в Шумен, а след това завесата ще бъде показана пред публика. Реставрационната работа ще бъде представена пред студенти в нашата академия, а след това на научна конференция през месец май по случай 130-годишнината на Националната художествена академия”.
Лабораторните анализи в София са продължили повече от половин година, а сега се споделят с публиката, която става свидетел на възрожденския дух в българския театър, чието начало е Шумен.
Валентина МИНЧЕВА
Завесата е пълен кич. И не е част от българското Възраждане, нито по време, нито по дух или ествтика. Вярно е, че през 19-ти век наши приложници са се учили от западноевропейския барок и са усъвършенствали дърворезбарското изкуство, но не с такива мотиви и сюжети. Не забравяйте историята покрай така наречената „френска“ сватба!
Читалището се сдобива с луксозна сграда по времето на княз Фердинанд, който си е бил и си е останал католик в душата. Негова е инициативата да покани да дойдат тук селяни от немскоговорящите и да се заселят в богатите земи, осовободени от напусналите след 1878 турци. Идват няколко десетки семейства. С тях влиза и редовната за католиците религиозна пропаганда, наречена мисионерство, която не добива широка подкрепа. Това не е възрожденска сграда. Българското Възраждане започва с усилията за оформяне на българска патриаршия, т.е. с консолидиране на православието. А естетиката/ посланията на завесата в голяма степен са езически, най-нежно казано,