За първи път в Шумен струнен оркестър свири с осем арфи. Концертът „OctoHarpis“ беше в читалище „Добри Войников–1856“, където програмата беше изпълнена от камерен състав на Симфониета-Шумен и гостуващите музикантки. Арфовият октет „OctoHarpis” е създаден по идея на д-р Кохар Хампарцум Андонян – Краджян, утвърден педагог и изпълнител, преподавател в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и Националната музикална академия „Панчо Владигеров“. С активна концертна дейност в България и Европа, участия в телевизионни и радиопрограми и присъствие на международни фестивали, тя е сред водещите фигури в българската арфова школа. Носител е на престижни педагогически отличия и е удостоена със званието „Изпълнител на ЮНЕСКО – Посланик на мира“.
Ключова фигура в проекта е Лиляна Стоева – преподавател в НМУ „Любомир Пипков“, с богата солистична и оркестрова практика у нас и в Европа, включително със Софийската филхармония и Симфоничния оркестър на БНР. Заедно те формират силен творчески тандем, който стои в основата на обучението и развитието на млади арфисти с международни отличия. Останалите участници в октета са Божана Божилова, Яна Георгиева, Гергана Николова, Никол Самарева, Натали Михайлова и Габриела Орозки – са ученици в НМУ „Любомир Пипков“, лауреати на национални и международни конкурси и активни участници в младежки оркестри и фестивали.
Миналата година в „Есенния салон на изкуствата” в трета зала на НДК за своя личен и творчески юбилей Кохар Андонян събира на сцената 24 ученици по арфа. Присъстват 700 зрители. В Шумен красивата концертна зала на читалище „Добри Войников – 1856” едва побра всички желаещи за събитието. Над 300 души изпълниха партера и балкона, като бяха добавени допълнително столове, а имаше и двайсетина правостоящи.
Програмата беше изключително интересна. Произведенията бяха аранжирани от маестро Славил Димитров. Концертът започна с творби на Хендел, Бах, Вивалди, Панчо Владигеров, Едвард Григ, Алфонс Хаселманс. В заглавията имаше, пролет, месец май, птици. И както каза още в началото диригентът: „Хайде най-после да идва тая пролет!” Навън си беше дъжд, но топъл… Публиката се развесели от популярната на Йохан Щраус „Пицикато полка”.
Дойде ред на „Джазим Рагтайм” и „Блус” от Бернар Андре. О, ние сме отдавна в джаза, защото Панчо Владигеров е автор на първата българска джазова композиция – фокстрот през 1925 г. Но когато осем арфи ти свирят джаз, преживяването е уникално!
Четирите части на сюитата „Кармен” от Бизе ни припомниха испанските страсти в класическата музика. Тръпката продължи „Барок фламенко” от Дебора Хенсън – Конант, доста популярна и за шуменската публика. От последните редове се чу „Браво! Браво!” Нестихващи аплодисменти и възторг от музикантите.
„Колумбия делициоза” /„Прекрасна Колумбия”/ от Алфред Ортиз ни изпрати в Латинска Америка. Фолклорът разпали въображението за колониалните цветове и архитектура.
Публиката се разгорещи и неуморно ръкопляска. Заслужи си два биса: „Хабанера” от Алфредо Ортиз и „Ръченица от Светослав Обретенов, обработка на Кохар Андонян. Нежна мелодия и неравноделни ритми, с които пътувахме по света. Много аплодисменти, цветя и снимки за спомен отнесоха осемте арфистки от Шумен.
Красивата концертна зала на читалище „Добри Войников – 1856” допринесе за преживяването ни с най-добрите образци на класическата музика. Когато френският архитект Жан Антонин Мерсие е проектирал сградата в края на XIX век, едва ли е предполагал какво значение тя ще има за културния живот на Шумен. Сценичното излъчване допълваше удоволствието от музиката на младите виртуози. Тази сграда трябва да се съхрани и поддържа, защото „животът е кратък, изкуството – вечно”, както е казал Хипократ.
Валентина МИНЧЕВА
