С новото хилядолетие дигиталният свят влезе в българския театър. Аудио-визуалните средства са не просто новата интерпретация на цивилизацията, а начин да събудим сетивата на публиката за невидимото в духовността си. Такъв е спектакълът „Гара любов” на Държавния куклен театър – Русе, обявен в програмата на „Друмевите театрални празници”.
Оригинално, необичайно, малко страховито започна всичко. Ние, зрителите, не влизаме през централния, а през служебния вход. Получаваме черни превръзки за сън, за да загубим връзка с реалния свят. Разделени сме на групи. Всеки е придружен от асистент – служител на театъра, подкрепяйки го с ръка. Стъпка по стъпка преминаваме през входа, стълбището, коридори, за да стигнем до голямата сцена. Водачът казва: „Вдигни крак, има стъпало. Ще чуеш стъклени стърготини, ще усетиш полъх по лицето /нежна завеса – б. р./. А сега седни на стола и само слушай…”
Звуково сме на русенската гара и чуваме цялата градска джунгла от локомотиви, бягащи пътници, просяци, безпризорни пиянки, улични музиканти, железничари, кучета. Високоговорителят кънти: „Международният бърз влак София-Русе-Букурещ пристига на първи коловоз…” За два часа ние ще бъдем на още много гари, дори на шуменската. Ще проследим социалния статус на ж.п. чиновници и кондуктори, стрелочници и билетопродавачки, както и пътническата инфраструктура на БДЖ, която не се е променила за 30 години. Катастрофална действителност – ехо на машини, псувни, блъскане на врати и грохот… Животът си тече паралелно с няколко човешки съдби на железничари и на пътници. Та гарите и влаковете са събрали, оженили и разделили толкова много хора! Помните ли руския филм „Гара за двама”? Както казва дикторът на русенския спектакъл: „Блянове, желания, страхове…”
Светът се тресе от кризи, войни, преврати, но хората не са спрели да пътуват, да се влюбват, да търсят своята половинка. Между две гари може да се случи флирт, а в тъмния тунел по маршрута – дори сексуални забежки. Сцената се цепи не само от свирката на локомотива, но се тресе и в ритъма на влаковата композиция. Трупата го постигна перфектно! Железопътната магия е пълна, защото ние сме на тъмно, не виждаме, но преживяваме с останалите си сетивата целия хаос на мизерната железопътна инфраструктура и уморените й служители. И докато се друсаме в ритъма на „пуф-паф”, ще чуем романтична музика на китара. Така се успокояваме за поредното закъснение на българския трен, както и от гнева на пътника, който го изпуснал.
За финал младите актьори изпяха много хубава песен с припев: „Обичам те”. Разрешиха ни да махнем черните маски и в ритъма на техния танц ги аплодирахме превъзбудени от емоциите. Мениджърът Ивелин Пъшев ни благодари за издържливостта: „Вие сте герои!” Той ни представи човекът от центъра на сцената Васил Маринов, който се погрижи за звуковата среда. Композитор е Пламен Мирчев – Мирона. Режисьор на спектакъла е Ивайло Ненов, поставил на шуменска сцена „Тримата мускетари”. Автор на текста е Ваня Георгиева, неговата съпруга. Текста на песните е на Ани Ангелова. Уникалната постановка обединява артисти от Държавен куклен театър-Русе и Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе. Това са актьорите Васил Маринов, Димитър Пишев, Йоланда Димова, Мартин Пашов, Серджио Авакян, Николай Ангелов, Радинела Тотева, Гергана Либова, Светлина Станчева.
Сдружение „Стенд Арт” през 2021 г. успешно приключва работа по иновативен проект „Театър 4D“ за създаване на експериментален театрален спектакъл, който използва единствено невизуални средства. Спектакълът е финансиран от Националния фонд „Култура” и е посветен на 100-годишнината на Съюза на слепите в България. Играе се само два пъти заради ограничителните мерки в Ковид пандемията. Възстановява се през месец май 2025 г.
След представлението на шуменска сцена разговаряхме с Ивелин Пъшев, заместник-председател на сдружение „Стенд Арт” и мениджър и пиар на кукления театър в Русе. През 2007 г. участва в Среща на младите лидери във Виена. Той разказа: „Ние сме едно младо ядро театрали в Русе, познаваме се от ученически години. Тръгнахме да правим театър за слепи за първи път в България! Има театър с участието на слепи актьори, но това е друго. Има театър и с аудиоописание – също друго. В света има само три театрални постановки за слепи, първата е руска. Гарата и влакът са драматургичен трик, а всички истории в пиесата са за любов. С организацията на слепите в Русе работихме шест месеца, чухме много техни истории. На първия и на втория ред в нашия театър често идват незрящи зрители. Те само слушат. Това ни провокира да създадем спектакъл за тях. Но той се оказа атракция и за зрящите. На премиерата в Русе много зрители плакаха. Когато зрящите си махната превръзките, осъзнаха, че някои хора никога няма да ги махнат – по рождение са с превръзка, слепи. Имаме покани да играем в много градове в страната”.
Ето как театърът превъзпитава. Ние се завърнахме в реалността и оценихме щастието да виждаме света – с красотата и грозотата, с радостта и тъгата. И любовта на нашата гара ЖИВОТ. В публиката бяха общински съветници и ръководители от шуменската администрация. Дано са прогледнали за проблемите на незрящите, които всеки ден се препъват в уличните дупки и разбитите тротоари. Никой не е застрахован от загуба на зрение. За това ще ни напомня билетчето, на което с брайловата азбука пишеше „Гара любов”.
Валентина МИНЧЕВА
Браво!