Над 300 000 евро задължения към работници и 1,6 млн. евро загуба: Как „Кабиюк“ е воден към фалит

Над 300 000 лв. са неплатените заплати и осигуровки към работниците в държавния конезавод „Кабиюк“, където хората не са получавали възнаграждения от четири месеца.

Общата загуба на предприятието надхвърля 1,6 млн. евро.  Огромни са задълженията към доставчици, а заради неплатени четири фактури за ток за над 60 000 евро в петък беше спряно електрозахранването на „Кабиюк“.

Това е актуалната ситуация в единствения у нас държавен конезавод, който, според земеделския министър Пламен Абровски, умишлено е воден към фалит и евентуална разпродажба. Днес членовете на новия управителен съвет на „Кабиюк“ – Ивайло Антонов, Звездалин Звездев и д-р Валентин Атанасов, дадоха пресконференция, на която представиха данни за трагичното състояние на предприятието.

Само 95 евро в касата

При встъпването в длъжност на новия борд в началото на май в касата на Кабиюк е имало само 95 евро, а по банкова сметка – малко над 10 000 евро. Към този момент задълженията са били над 1,6 млн. евро. „Хората не бяха получавали заплати от януари, имаше четири неплатени фактури на Енергото, изключително големи задължения към НАП“, посочва Звездалин Звездев, който е председател на управителния съвет на конезавода.

Основната дейност, от която се осигуряват приходите на предприятието – земеделието, също била изоставена. Кабиюк има 21 000 дка земя, половината от които са за пролетници – царевица и слънчоглед. „Нито един декар от тези пролетници не беше засят при нашето идване. Нафта в цистерните почти нямаше, висяха три неплатени фактури за гориво, беше обжалвана и обществената поръчка за семена. А ако тези 10 000 дка земя не се засеят, това директно ни води до фалит“, заяви Звездев.

Затова първата задача на новото ръководство била да започне сеитбата и да се намерят пари за заплатите на хората. „Продадохме малко агнета, за да осигурим пари. Макар че предишното ръководство е можело да продаде животните за Гергьовден на по-скъпа цена, имали са добра оферта, но нищо не са направили. Ще оставим на компетентните органи да докажат дали става въпрос за безстопанственост или за друго“, каза Звездев.

С продажбата на животни са осигурени ваучери за храна на хората и по 150 евро аванс за Байряма. Почти 80 % от работниците са мюсюлмани, а хората нямаха пари за храна за празника, заяви директорът на предприятието Ивайло Антонов. Проблем бил и ремонтът на селскостопанските машини. „Договорът за купуване на части е с автосервиз във Венец, който дори не е за селскостопанска техника, не знам защо. Сега подготвяме машините за сеитба, с малко финанси успяхме да купим семена, да организираме сеитбата“, каза Антонов.

Сега ръководството разчита на държавната субсидия от 1,9 млв. лв, която предприятието трябва да получи тази година за съхраняване на старите породи. „По принцип до април се иска аванс по тази сума за покриване на текущи разходи, но това не е направено от предишното ръководство, не знаем дали е умишлено. Ние подадохме такова искане и чакаме средствата, това е основният ни източник на финанси в момента“, каза Звездалин Звездев. Той допълни, че с тези средства, които се чакат в най-скоро време, ще се разплатят заплатите на хората – 180 000 евро за трудови възнаграждения и около 140 000 евро за осигуровки.

Около 25 000 лв. на месец е струвал на предприятието бившият тричленен директорски борд, съобщи Звездев. Преди това служебният земеделски министър Иван Христанов обяви, че заплатата на директора на губещия конезавод е била около 15 000 лв.

На предишния управителен съвет се дължат около 40 000 евро за първите три месеца и половина тази година, съобщи Звездев и призова предшествениците си да се откажат от възнагражденията си. „Ако решат, че при това трагично състояние на конезавода не са си свършили работата като управленски екип, нека да се откажат от тези възнаграждения“, каза Звездев.

Д-р Атанасов: Явен умисъл за унищожаване на конезавода!

„Умисълът в унищожаването на това предприятие е явен!“, заяви ветеринараният лекар Валентин Атанасов, който е член на управителния съвет. Д-р Атанасов е работил в конезавода преди години и си го спомня от най-добрите му времена. „Става въпрос за едно огромно стопанство, обхващащо земите от Макак през Коньовец до Малката мера, общо над 21 000 декара. Имам познати, които с 2-3 хиляди декара станаха милионери, а тук с 21 хиляди декара са допуснали да се разсипе стопанството“, коментира ядосано д-р Атанасов

Той припомни, че преди години Кабиюк е имал огромни стада животни и е формирал големи печелби от животновъдство и земеделие. „Имаше печалба от говедовъдство, свиневъдство, овцевъдство, растениевъдство, това предпрятие просто пращеше! Имаше детска градина, училище, жилища, здравна служба, месарница, хлебарница. Сега всичко е унищожено! Предприятието се съсипа с недалновидни решения от некомпетентни хора“, каза д-р Атанасов.

Той обаче подчерта, че конезаводът е съсипат с помощта на държавата, която в продължение на десетилетия си е затваряла очите. „Няма как да се краде, да не се управлява добре и държавата да не го види това нещо! При толкова много земя и животни ти да си на загуба от 3 милиона /лева/, четири месеца да не плащаш на работниците си и да не засееш – едва ли има по-неуспешна дейност от това! Умисълът в унищожаването на това предприятие е явен!“, коментира д-р Атанасов.

И посочи данни за състоянието на Кабиюк. „Овцете преди години бяха 10 000, сега са малко над хиляда. Тук имаше огромна птицеферма, сега е ликвидирана. Годишно изкарвахме две партиди по около 500 угоени свине, сега едва ще изкараме стотина животни“.

Членовете на новия управителен съъвет заявиха, че работят в пълен синхрон със земеделското министерство. „Имаме уверението на министъра /Абровски/, че министерството ще направи всичко възможно за спасяването на „Кабиюк“, каза Звездалин Звездев.

В отговор на въпрос кой ще сигнализира институциите за трагичното наследство, Звездев каза, че те ще пуснат сигнал до финансовата инспекция, а вероятно министерството ще прусне сигнали до прокуратурата.