Завърши третото издание на Комедийния театрален фестивал „Тодор Колев” в Шумен. Той се разви тематично и жанрово, представи изключително богата програма. По този повод разговаряхме с Албена Колева – председател на журито, дъщеря на нашия съгражданин Тодор Колев.
-Госпожо Колева, миналата година във фестивала Мариан Бачев игра в пиесата „Да, г-н премиер”. Ето че после стана министър на културата. Той ли съдейства фестивалът „Тодор Колев” да бъде финансово подкрепен?
-Не. До колкото знам, съдействието е от новия културен министър Евтим Милошев. Благодарение на финансовата помощ сега имаше повече спектакли. Миналата година бяха предимно камерни. Затова сега залите бяха пълни.
-За пет фестивални дни публиката гледа не 10, а вече 12 спектакъла. Миналата година имаше прожекции на филми с Тодор Колев, сега – режисьорска борса.
-Поканени бяха директори на театри, за да срещнат режисьорите. Това се прави по света – даже има борси на спектакли. Тепърва тръгва у нас. Режисьорската борса ще улесни подбора на спектакли за театралния сезон в цялата страна извън репертоарния план на всяка трупа.
-Удачно би било да се направи онлайн платформа за целта.
-За подобна театрална борса съм чувала от колегите Димитър Бозаков и Соня, някога работеха по разпределение в шуменския театър, завършили преди мен в класа на Коко Азарян. Той е режисьор и преподавател в Тел Авив. Театралната борса се организира на фестивал в Израел. Мениджърите гледат всички постановки и ги ангажират за театрите.
-И сега имаше пиеса на Теди Москов, но тази година Вие не играете на нашата сцена.
-Нямам нова постановка, а и не е задължително.
-Много сме впечатлени от спектаклите „Волпоне” и „Скандал” на абсолвентите на НАТФИЗ. Модерен прочит на класиката от 17-18 век – танци, музика, светлини до всеки квадратен сантиметър сцена!
-Специално се обадих на техния професор Здравко Митков да го поздравя. Аз играя в негова постановка в Народния театър. Като млада актриса съм работила също с него. Огромно удоволствие беше. Сега много ме респектира играта на неговите студенти. Изключителна органика! Той ще има нов клас в Театралната академия наесен.
-Специално място във фестивала има постановката „Майка кураж и нейните деца” на Брехт. Фактът, че я поставя Сатиричният театър, това е предизвикателство за времето на войни, в което живеем.
-Брехт е един от най-съвременните автори. Аз се дипломирах в НАТФИЗ с представлението на Брехт „Мъжът си е мъж”. Беше пак за войната, защото тя е неизменна част на човечеството.
-Действието е за войната между католици и протестанти от 17 век, но както казва Майка Кураж, тя не е религиозна. „Това е религия на парите”.
-Винаги е имало войни в света. И те са в драматургията.
-Ние сме от щастливите поколения, които живяха 77 години без война /1944-2022 г./
– Дори тогава, когато сме били в тоталитарно общество, имаше т. нар. „студена война”.
– Албена Павлова беше номинирана за водеща женска роля за наградите „Икар” и „Аскер”. Тук е моментът да Ви попитам кой прави селекцията на спектаклите за фестивала „Тодор Колев”?
-Селекцията я правят директорът Илия Виделинов и режисьорът Благой Бойчев. В шуменския театър се подават апликации на театрите за участие.
-Публиката не винаги разбира постановките на Теди Москов.
-Той винаги е бил рошавата гарга дори и сред театралите. Неговите виждания за театър са по-странни. Авангарден е. На мен ми допада. Не залага никога на сюжета. Трябва да го следваш в неговия шантав разказ много активно, а не всеки зрител е готов.
-Но пък два спектакъла на фестивала – „Параноя под наем” /съвременна американска пиеса с Кръстьо Лафазанов и Емануела Шкодрева/ и „Мухи без глави” на Теди Москов, имат обща тема: скуката в брака, освен социалните проблеми. Темите за брака не са се променили във времето.
-Моят мъж /Венцислав Кулев/ пише пиеси и още по времето на социализма един режисьор му е казал: „А бе ти знаеш ли, че си напипал най-острата актуална тема на света – семейството”. Семейството е проекция на цялото ни общество.
-Постановката „Причини да бъдеш щастлив” трудно пасва
-По-скоро е сатира. Както моноспектакълът „Трима крале” на Явор Бахаров, но беше приятно за гледане.
-Сатиричният театър чества 100 години от рождението на Георги Парцалев. Като направим препратка към съвременния репертоар на трупите, стендъп комедиите не изместиха ли пиесите на класическия български театър, а и на класическата комедия въобще?
-Ние нямахме традиция в стендъп комедиите, това външно влияние е на моменти. Поради доста ограничените средства за финансиране на театрални спектакли, а и заради проблемните ни отношения в театралната ни среда, много от артистите посягат към тези моноспектакли, за да са по някакъв начин независими, а и да се реализират. Но стига да го можеш!
-А не да чакаш режисьорите да те разпределят в роля.
-Изчезнаха драматурзите в театрите като щат. Няма я тази режисьорска колегия, няма вече художествен съвет, който да избере пиеса, в която да се реализира актьорският състав. Артистът е оставен срещу директора и започва да чака. Но това не е доброто за всеки артист.
-В шуменския театър има млада трупа и шанс за реализация.
-Благодарение на Илия Виделинов театърът има дух. Той беше изчезнал от театралната карта на България. Избира спектакли, които ще се играят от млади актьори. Сатиричният театър не можа да опази своите артисти -най-добрите примери в сатирата и комедията. Поколението на Парцалев напусна, отиде в други театри.
-Един от професорите по куклено майсторство в НАТФИЗ предупредил студентите си: „Учите за безработни!”
-Затова и студентите в тази специалност са малко. Професията е много ниско платена. Средата е много конкурентна. Няма абсолютно никаква сигурност. Но пък това създава друго условие. Този, който много иска и смята, че това е смисълът на живота му, ще успее. Баща ми казваше: „Шило в торба не стои”.
-Как да си обясним, че децата на известни актьори учат театрално майсторство в Англия?
-Англия е огромен пазар, защото това е пазар и за САЩ. Ако имаш добър агент, можеш да направиш пробив в киното.
-За публиката, която жадуваше класическа комедия, удоволствие беше постановката „Милионерът” от Йордан Йовков, представена от ямболския театър.
-Сериозен автор. Винаги е добре да поставиш такъв. Йовков си е актуален и след 100 години…
-Третото издание на фестивала набра скорост и показа много добра организация.
-Всяка година фестивалът става все по-добър. По-голям е интересът и залите са по-пълни.
-А Вие готвите ли нова роля?
-С Валентин Танев и Тончо Токмакчиев подготвяме френски спектакъл в общинския театър в Димитровград, но ще я играем и на други сцени. Имам и други предложения, но не съм ги обмислила още.
-А съпругът Ви пише ли нова пиеса?
-Затворил се е в една къща и пише някаква пиеса за четири герои, но не ми казва подробности.
-Оптимист ли сте за бъдещето на българския театър?
-Той е един от факторите за опазване на българския език. Затова е важно да се играят съвременни български пиеси. Случайно попаднах в театър в „Сохо” – артистичният и културен център на Лондон, който се оказа, че е със зала с 250 места. В него няма артисти на щат, а само директор и шест драматурзи, които единствено четат съвременна английска драматургия. Когато открият добра пиеса, я предлагат. У нас тоя подход към езика го няма.
-Но у нас има липса на злободневна талантлива драматургия, която да отразява днешната действителност.
-Да, защото един автор не може да се издържа само от писане на пиеси. Много често има задкулистни игри, с които се пробутват текстове, които никой не иска да гледа. Това убива и малкото автори, които са решили да пишат.
-Можем ли да очакваме нещо „прогресивно” за българския театър от новата власт? Ваши колеги от Народния театър алармират отново за тежката атмосфера там.
-За да се махне директорът на Народния театър, трябва да му изтече мандатът. Имах изказване за Христо Мутафчиев – председател на Съюза на артистите в България. Не го приемам като профсъюзен лидер и не съм в съюза, защото той не защитава интересите на артистите. И като такъв не може да се меси в работата на Министерството на културата! Аз съм против това!
-По БНТ ваши колеги обявиха, че Христо Мутафчиев кадрува в кабинета на Евтим Милошев.
-Профсъюзите трябва да изискват промяна в методиката на финансиране, реформи. А Мутафчиев прави задкулистни игри при избора на директори и режисьори в театрите, както и за назначенията на млади актьори. Това е пагубно! Даже мога да кажа, че българският театър благодарение на Христо Мутафчиев е слязъл доста надолу.
-Вие сте още на щат в Народния театър, нали?
-Да. Но директорът му Васил Василев, според мен, не е театрален човек. Може би ще е полезен за нещо в това общество, но в театъра – не!
Разговора води Валентина МИНЧЕВА
